Либералните евронорми, целящи да осигурят комфортен живот на домашния добитък, нямат шанс да пробият в грубата българска селска реалност. В пернишкото село Студена все още не бяха чували за новата нормативна уредба. Хората бяха изпратили на паша козите и овците и кротко бучкаха в земята пролетниците. И въобще не подозираха какво иска от тях Европа.
Преди седмица министърът по европейските въпроси Мегглена Кунева съобщи, че България ще настоява пред Европейския съюз за облекчаване на режима на внос от страните от общността на мъжки кози за разплод (б.а. пръчове ), за да подобри качеството на месото, което се произвежда и преработва у нас. Правителството одобри допълнителна информация към позицията за преговори с ЕС по Глава 7 "Земеделие", в секторите "Захар", "Тютюн", "Мляко и млечни продукти" и "Овче и козе месо". Страната ни иска преференции за вноса на мъжки кози, за да се специализираме предимно в производството на козе и ярешко месо, а не на козе мляко и сирене, както е във Франция например. Ако условията за внос бъдат подобрени, ще се запази и традицията на нашето селско стопанство за отглеждането на кози само за месо, разясни министърът по европейските въпроси.
"Нема нужда да внасят никакви пръчове от Европа. Я виж, че у парламенто е пълно. Мръсници. Сега ми вдигнаха пенсията на 200 лв., а ми дават само 160 лв. Крадци. Другите пари сигурно отиват за Ирак, дето изпратиха момчетата да мрат. От толкова години гледам кози и не съм забелязал да са останали неоплодени. Ние си имаме здрави и прави пръчове. Европейците да си ги използват те. Нашите си вършат добре работата, я виж козичките как припкат по чукарите", споделя 75-годишният Генчо. Човекът наистина се е запътил към пощата, за да търси обяснение защо му е по-ниска пенсията.
Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, която парламентът ратифицира миналата седмица, пък забранява пушенето в помещения, където има добичета за експерименти и научни цели. Посочват се и препоръчителни стайни температури за отглеждане:
за свиня, коза, кон - от 10 до 24 градуса С,
за заек, куче, котка и птици - 15 и 21 градуса С.
В други 2 документа се забранява при клането на добитъка да се използват средства за обездвижване, причиняващи страдание, да се връзват краката им или да се провесват преди зашеметяването.
"Е, аз ако не го сгащим животното, как ще му тегля ножа. Да не би да искат да ми кажат, че трябва да му пея преспивни песни или да го напия с ракия, преди да му тегля ножлето," анализира европейските норми Кольо. За поддържане на температура от 24 градуса в помещението пък изобщо не може да става и дума. "Ние с баба ти Седефка
през зимата се свираме в стайчето при 15 градуса,
а тия пущини ще ми се греят. Аз като им затворим вратата и те си се сгушат и си се греят. Даже мачето ходи при тях на топло", добавя Кольо. Той самият не е чувал за някакви по-добри европейски породи кози, които да облагородят нашенските.
Друг негов съселянин пък кротко пасе на поляната зад къщата си кравата Галина. "Това за температурата е абсолютна глупост.
Не че ще й пусна калорифер през зимата,
но съм забелязал, че като е топло в помещението, хваща въшки и трябва да я мажа", споделя личния си опит 55-годишният Петър Василев. "Добре, че е Галинчето, та изкарваме от млякото й някакви пари за живот. Иначе си е голяма утрепия. Като малко дете е. Не можеш да я оставиш и за 5 минути сама. Като се зададе сватба, с жена ми се редуваме. На едната ходя аз, на другата тя. На море пък изобщо не може и да си помисли да отиде човек. Иначе това за пушенете до животните мен не ме касае, щото не пуша. Въпреки че не виждам как точно ще й повлияе цигарата на кравата. Тя и без това бяга като и замирише на тютюн. Много ми е умна", разсъждава Петър.
На фона на натуралното селско стопанство министър Кунева обяви още, че в сектор "Мляко и млечни продукти" България настоява за 5 години преходен период за маслеността на българското прясно и кисело мляко. В рамките на този период нашето мляко с 2 процента масленост ще се представя като полуобезмаслено, а с масленост 3 процента - като пълномаслено. В Европа за пълномаслено се смята мляко, чиято масленост е 2 процента.
"Миналата година носих млякото за изследване и млякото ми беше над 3 процента масленост. Какво хубаво сирене става от него. Чудно е. Даже от София идват хора да си купуват", хвали се Петър.
Козата изобщо не е случайно животно.
Индийците даже я принасят в жертва на боговете си. Преди година животното стана причина и за невероятен скандал в Русе. Общинарите от крайдунавския град бяха принудени да разгледат на сесия идеята за създаване на специален изолатор, в който да бъде задържан заловеният по обществени места добитък. Тогава беше гласувано козите-нарушителки да се прибират в специално място за целта. После те трябваше да бъдат екзекутирани и месото им да бъде използвано за храна в домовете за сираци в региона. Общинарите обаче стигнаха само до разгласяване на информацията, която имаше за цел да сплаши стопаните на козите, ръфащи дърветата и храстите в града.
България от няколко години се опитва да направи законодателството, свързано с животновъдството, по-европейско. Например изграждането на животновъдни ферми вече се разрешава само ако са гарантирани по декар и половина място за изхвърляне на тора от една крава. Това условие залегна в промените на Закона за животновъдството. Най-малко декар и половина да има на една животинска единица, което според експертите на земеделското министерство означавало 0,85 крави или биволици, 10 овце или кози. Това ограничение важи, ако броят на животните във фермата е до 120. За по-големите стада мястото е по-малко. То трябва да е осигурено от фермера със собствена земя или чрез договори за аренда за срок от 25 г.
За да бъде гарантирано изхранването на животните, трябва да са осигурени не по-малко от 15 декара за една крава, повече от 2 декара за една овца или коза, а за кон - поне 18 декара пасище от държавна, общинска или собствена земя.
Птицевъдството, пчеларството и бубарството пък вече се признават за равноправни отрасли, което позволява те да се включват в структурите за репродукция и селекция на елитни породи и да се получават субсидии за това.
Студена е едно от онези будни села, с невероятно чепати хора. От една страна са гостоприемни и веднага те канят на масата, където ще извадят и последния си хляб. Но от друга, ако им настъпиш интересите, са готови да се защитават докрай. Пример за това е блокадата, която направиха преди година, след като със собствено разузнаване бяха разбрали, че военният министър Николай Свинаров е решил да кара двигателите от ракетите СС-23 в поделението над селото. Само няколко часа след като министърът подписа "секретната" заповед, хората бяха на крак. И не свалиха блокадата, докато Свинаров не капитулира. Няма никакво съмнение, че и срещу евронормите ще действат твърдо и безкомпромисно.
Тръгна му на нашето село, върви му, като по вода му върви, каквото щеш ми разправяй. На, от месец насам имаме пак нов кмет. Изредиха се, знаеш, почти всички от село да кметуват и най-после дойде ред на Коста Лалчов - Кендата, дорде не речеш. Ех, простоват е Коста и не знае да се подписва, ама дядо Лулчо разсилният му е роднина по женска линия, та му обеща да го научи на половината азбука поне.
Инак е добър, кротък човек, ама като стана кмет - бря, бря ! Оса, ти казвам, стършел ! Случи се, че щом го назначиха, отиде делегат на конгреса, след туй се отбил при околийския за инструкции, подготвиха го, значи, нагласиха го и като се върна, че като почна да глобява, като почна едни наредби да измисля, да ти щръкне перчемът на главата. Още първата неделя излезе заповед населението да се движело от дясната страна на улиците. Ха сега де !
Аз, както ме знаеш, съм кротък човечец, изпълнявам законите и данъка си плащам редовно, ама такова нещо съм в невъзможност да изпълня. Тръгнах онзи ден например да занеса една торба царевица на воденицата, за да забърка бабата качамак на децата, вървя си вдясно по наредбата, ама до хаджи Дончевите върби се проснал един гьол, разлял се един мъток от дъждовете - ни отдясно може да се мине, ни отляво. Нямаше как, значи, ударих през средата и изпаднах в нарушение. По-нататък струпани от дясна страна камъни за строеж, пръст, кирпичи, още по-нагоре до Чакърови пък дърва на кубици наредени. Ами моста на дола, като е само от една греда, как ще го минеш, а ? Че да не съм циркаджия да вървя по десния ръб на гредата. Та ти казвам, щом аз не мога да спазя наредбата, то на Коля Дунин черната свиня ли ще я спази, биволския бик ли, или Минчо Калайджият, който е все пиян и криволи по всички посоки.
Несвикнали още с вървенето вдясно, издаде друга заповед проклетникът - всяка неделя населението от Голо бърдо да ходело на баня. Ха сега де !
Срещам в събота вечер дяда Дойчина Бъкела и му думам:
- Хайде, старо ! Бързай, бързай да те окъпе бабата, че да не празнуваш утре в дранголника.
А той:
- Вятър работа, кай, простотия. Да не съм си измърсил пелените, казва, че да ме къпят. Като ме свари някой дъжд на нивата, ще ме окъпе и толкоз ! Остави туй, казва, ама това диване щяло да ни стриже и да ни реже ноктите. А ? Ти чу ли такова нещо ?
- Не съм чул, но и това е възможно. "Хм, ноктите ... че нокътят е важно нещо, мисля си - да се почеше човек, трябва нокът, да развърже възел, орехова ядка да си изчовърка например ..."
Онзи ден, разправя ми дядо Лулчо, го прихванало пак, че като се развикал в общината:
- Конституция трябва да има в Голо бърдо, викал, ред трябва да се въдвори ! Какви са, викал, тия гъски, гъсоци и дребни поколения, по цял ден из Димова поляна да врякат и крякат и да мърсят хигиената на селото. Да се съобщи с барабана да ги приберат из курниците и дворовете, че всичките ще ги арестувам до крак и ще глобя стопаните им. Чу ли, дядо Лулчо ? Още довечера да викаш, рекъл, на пет места из село, ама силно да викаш, та и Станчо глухият да те чуе, че и той има гъски.
Изпълних, кай дядо Лулчо, заповедта точ в точ, ама нали населението е изпаднало в безсъзнание по тия въпроси, не бръсне ни закони, ни наредби. Пък и гъската животно ли е да разбере от реформи и нововъведения - съмнало-несъмнало, промушили се под порти и през плетища, проточили шии и тръгнали фамилиарно към забранената зона. Че не вървят кротко и легално, а дигнали една врява до небето. Чул ги кметът и дорде си облече новата антерия, дорде си закопчее калцуните, Димова поляна побеляла от перушина и потънала отново в нехигиеничност.
- Верицата им перушанска, изръмжал Кендата, аз ще ги накарам да запомнят кога съм кметувал в Голо Бърдо ! - Разтичал се, развикал се, дигнал полската стража, дошъл писарят, дядо Лулчо, подкарали ги към общината, ама нали дива гъша природа - едно насам бяга, друго натам, а като префучало през тях Чолпанкиното куче, някои се разхвърчали и се писали безследно изчезнали.
Както и да е, останалите закарали в общинския двор, турил кметът катанеца на вратата и си отишъл важен-важен вкъщи. Не се минало много, че като се разкрякала оная ми ти гъша вяра, като се развикал: па, па, па ... Бря - цял женски конгрес !
Минало пладня и превалило, почнало да се мръква, а кметът хем се инати и ги не пуща, хем не знае какво да прави с тях. Нито някой ги подирва, за да ги глоби, нико пък знае кои на кого са. Върти се той из двора, мисли, крои, а те крякат ли, крякат и не зпазват дисциплината и чинопочитанието. По едно време дошъл дядо Лулчо и почнал да го придумва:
- Кмете, рекъл, такованака ... тая работа, мъчна работа. Нито в списъци ги имаме записани, нито пък, да речем, са кози или овце, да по белега на ушите им да знаем на кога са, нито пък стопаните се явяват. Да вземем да ги пуснем, рекъл, че ще ги хване някоя пипка, та да изпукат до една или някоя лисица нощес ще се промъкне, та ще стане една дето не е за разправяне.
Коста Кендата мълчал, дърпал мустак, мълчал и се чешел зад ушите, най-после казал:
- Прав си, рекъл, дядо Лулчо, ама да ги пуснем тъй без нищо, ще бие в очи и ще ни се смеят и малките гъшета, ами ... аз ще замина за лозето, а ти виж да отковеш една-две дъски от оградата, та да се измъкнат сами уж и да се пръждосват, дани ги пипката изтръшка.
- Добре, добре - рекъл дядо Лулчо, - тъй да бъде. Хем закона, такова, значи, хем и гъските ще си отидат при стопаните.
Заминал кметът за лозето, отпрал дядо Лулчо две дъски, те се изнизали по две, по две като пансионерки и потънали из кривите улици.
Та такива работи произшествия, ти казвам, с гъските и новия кмет. Нито той спечели от тази работа, значи, нито общинската каса. а само дядо Лулчо удари кьоравото. Защурал се из двора, заразгръшал копривата и бъзуняците, намерил си десетина гъши яйца, още топлички, напълнил си пояса и ухилен като разрязан пъпеш, забързал надолу към дома си да му ги опържи бабата за вечеря.
Edited by - KoekKoek on 26/4/2004 г/ 03:18:50