Напоследък нашумяха парламентарните ловци. Но не защото показаха впечатляващи трофеи, а защото покрай авджилъка си докараха куп проблеми. Първи в пламъците на голямата си страст изгоря синият Никола Джибров Николов. Известният до миналата година само като лидер на кръга "Агнешки главички" депутат реши да се впусне в преследване на антилопи из Африка в най-неподходящия момент - когато сините редици бяха строени като един и искаха да катурнат жълтото правителство. В такава ситуация, оказа се, и един войник е много. Защото липсата на Николов при гласуването на вота на недоверие породи изпепеляващ гняв в душите на тогавашните му съпартийци Йордан Соколов и Муравей Радев. И те така го емнаха, че го прогониха от СДС. Йордан Бакалов и най-новият шеф в СДС Димитър Йорданов са не по-малко запалени преследвачи на дивеч. Йорданов дори се хвали по ловджийски, че има ловна пушка, ловна карабина и пистолет за самозащита. Спокойно, с разрешително е човекът. Ако нямаше патлак,
току-виж някой грабнал трофея му от глиги,
които са закачени на стената му вкъщи.
С не чак толкова мащабни резултати приключи ловуването на жълтия Алеко Кюркчиев. И той плати скъпо за страстта си да носи гордо пушка. Полицаите му взеха шофьорската книжка и оповестиха, че завръщайки се от пусия, яко лъкатушил по пътищата с джипа си. Намекът бе, че преди да седне зад волана, Алеко се почерпил, както подобава. Избраникът от НДСВ отрече всички тези приказки по негов адрес и оттогава той и полицията са във война. Не се е чуло обаче да се е отказал от авджилъка.
Пушкалата са страст и на царистката Нонка Матова. Но за нея това е естествено, все пак нали е шампионка по спортна стрелба. Видната генералка поддържа форма и ходи да стреля, но винаги на разрешените места. Все пак е генерал от МВР и чувството за ред тече във вените й. Тя ходи и да ловува, но изцепки не са се чули. Е, чат-пат страстта й към пагона напира и тя идва с еполети в парламента. Какво пък, заслужила си ги е. Генерал Нонка е чувана из парламентарните кулоари да разказва как на стрелбището попаднала сред стрелци, които не са от нейния ранг. Не че нещо лошо, ама това погубило спортния й хъс. "Ще се състезавам само със стрелци от майор нагоре", казала Матова. Но за зла беда на тира нямало генерали, които да тренират. И лесно преборила конкуренцията.
Далеч по-миролюбиви страсти имат други депутати. На тях и през ум не би им минало да гърмят, хеле пък по живи същества. Защото те са хуманисти, обичат животните и се грижат като хора за тях.
Безспорно най-запален по фауната е независимият Осман Октай. Малцина знаят колко нежна душа носи обръгналият политически биткаджия.
Сърцето му примира пред двете скъпи ангорски котки
Какво е той за тях? Само стопанин? Грешка! Той е техен... татко. Да, така казва самият избраник. Като викал при себе си пухкавите бели любимци, им казвал: "Елате при татко." И понеже и той, и любимата му приятелка много държат на косматите красавици, не могат да бъдат дълго отделени от тях. Любимата му се занимава с мода, има бутици из столицата и затова й се налага да отскача до Италия. Ако ангажиментите й я задържат по-дълго на Ботуша, Октай грабва котките и отиват да видят ...мама. Но пък трябва да се признае, че и мацките си ги бива. Няколко години те печелят първи места на котешки конкурси.
Кой би предположил каква нежност към животните изпитва вечно начумереният Коста Цонев от НДСВ? Той гледа две големи кавказки овчарки с божествените имена Хера и Амур. За тях широката публика разбра покрай откровението му, че депутатската заплата щяла да му стигне, колкото тях да нахрани. Друг да е готов да даде всичките си изкарани с кървава депутатска пот пари за кокали на любимците? Според справките тези кучета са доста злобни и изключително недоверчиви не само към непознати, а въобще и към хора. Дори имат злобно недоверчиво изражение, ама... Цонев си ги обича.
Страст по четирикраките таи и експарламентарният шеф и настоящ депутат от ОДС Йордан Соколов. Кой ли не разбра за неговия прословут дакел Съни, дето съпругата му Ева го разхождаше навремето по сини семинари. Запален кучкар е и лидерът на Движение "Оборище" Тошо Пейков. Той е заклет планинар, алпинист и покрай това си хоби се запалил и по спасителните кучета. Има две - Рила, която е примес между белгийска и рилска порода, и синът й Арко, чийто баща е полицейското куче Марк. Арко е минал през школа и впечатлява с интелекта си.
Доскоро Рила и Арко живееха в депутатския му апартамент
в кв. "Красно село". Преди няколко месеца обаче Рила прегреши, като захапа съсед по ръката, защото нещо се подплашила и депутатът с мъка в очите разказа, че я е командировал на село.
Неотдавна се разбра, че кучета обича и нововремката Клара Петкова. Ама за нейната страст не бе споменато с добро. Съседи от депутатския блок в "Редута" възнегодуваха, че храни помиярите и е събрала цяла глутница наоколо. Любов необяснима!
Е, някой намира утеха в жива твар, друг търси отдушник в неодушевени предмети. Атанас Щерев примерно откри неподозирана в себе си слабост, като оглави здравната комисия. Прочутият лекар ин-витро и заклет враг на пафкането изведнъж се поддаде на тютюневата магия. Както му приляга на високия пост, не я откри в цигарите, а във високата по ранга му класа на пурите. Доста интересно звучи историята за първото му палване. Та значи събира се здравната комисия. Председателят й обаче разсеяно рови в оставено на пода до стола му найлоново пликче. Рови и не намира, каквото му трябва. Така няколко минути. Всички чакат какъв ли законопроект ще извади, с какво ли ще ги изненада. И докторът успява да ги сащиса. Най-сетне вади пура, запалва я някак си, но пущината все гасне. Той обаче не се отказва и упорито щрака със запалката. След това здраво димене не е забелязван често да хваща пурата.
Фенове на пурите станаха също така заместниците на Доган Касим Дал и Лютви Местан. Това се случи след солиден престой във властта, но няма доказателства, че съществува връзка между издигането в йерархията и страстта към луксозния тютюн. Може да си е чисто съвпадение. Но ако някой се вълнува дали Местан е дошъл в парламента, може просто да мине покрай стаята на ДПС.
Носи ли се наоколо аромат на пури,
депутатът е бил там. Дал за разлика от него почти не пали в парламента, на това си удоволствие той се отдава главно в партийната централа на "Стамболийски" 45. Там си спазва и всички табиети. Не ползва запалка. А с кибрит първо пали малка тресчица и я поднася към пурата.
Страст в тази не толкова добродетелна наклонност си има открай време и видният историк проф. Андрей Пантев. Почти е невъзможно някой да си го представи без сякаш срасналата се с него лула.
Някой избраници пък се вманиачават в пазаруване на скъпи дрехи и бижута. Ако трябва да се зачеква темата за тоалетите, то е достатъчно само да се назове името на д-р Антония Първанова от НДСВ. Тя е като излязла от последния брой на модно списание и много рядко може да повтори един тоалета. Колежката й Лили Кръстева е далеч по-скромна, но и тя си има принципи. Чанти и обувки само от "Фурла"! Поне засега, де. Синята водачка Надежда Михайлова също не може да скрие страстта си към луксозните марки. Даже по едно време недоброжелатели (кой ли ги няма) я наричаха зад гърба й Макс Мара. Защото много се контела с произведенията на фирмата. А пък когато стана скандалът с Командира и хората му тръгнаха да си събират имуществото, включително и джантите от "Раковски" 134, поддръжници на Костов ехидно подмятаха, че ще си вземат и обувките й от "Макс Мара". Щото и те били купени с пари на фондация "Демокрация".
Жълтата Анели Чобанова, която не че се облича зле, ама не беше хващала окото със засукани костюми, по едно време реши да се изживява като
фешън диктатор на Народното събрание
И взе да дава акъл кой как трябвало да се облича. Но покрай високомерните погледи на по-заможните й колежки някак си се сви и ентусиазмът й замря. Но и остана нарицателното име.
Без да има претенции да е в крак с последната мода, тоалетите са силна страст и на Емилия Масларова от БСП. Може би защото в съзнанието си живее в едно по-хубаво време, тя залага много на ретромоделите. Каже ли някой, че е видял дама в парламента с яка тип "жабо", няма съмнение, че иде реч за Масларова. Но червената депутатка е истинска маниачка и на италианските обувки с високи токчета. Даже толкова си ги харесва, че понякога не се удържа и разказва как намерила поредния чифт с голямо намаление и струвал само...сто и нещо лева. Чак пък евтино?
Колежката й Татяна Дончева пък има слабост към бижутата. Особено в последните години се вижда, че маститата юристка полага сериозно старание при подбора на аксесоарите. Земеделската водачка Анастасия Мозер пък се е концентрирала върху точно определен детайл и го има в десетки разновидности. Като някогашния държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт и тя обожава брошките. Обича ги и с камъни, и без камъни. Може тази споделена страст да се корени в американския въздух, който и тя дълги години е дишала. Ето, Надежда беше приятелка на Олбрайт, ама не прихвана слабостта към брошките. А Мозер си я има отколе.
От мъжете като единствен маниак на бижутата
засега се е отличил само Юнал Лютфи. Авторитетният представител на ДПС не може да овладее страстта си към масивните златни ланци и се кичи смело с тях, въпреки че би отнесъл критики от модните критици. Блясъкът на благородния метал се подава щедро изпод ръкавите на официалното му сако. Какво пък? Има, носи.
Върху друг детайл от облеклото се е спрял жълтият депутат Кирил Милчев, който умира за вратовръзки. Има ги с лого на НАТО и на ЕС, естествено. Но и на атлас, и на риби, и на корабчета... Просто където ходи по света, все ще купи поне една вратовръзка. По брой на този аксесоар с него може да се мери само Юнал Лютфи, който, казват, също имал стотици.
Има само един човек в Народното събрание, който заради манията си спечели и прякор. Това е жълтата Марина Василева. Много обитатели на парламента може и да не я познават по име, но чуят ли Радецки, знаят за кого става дума. Така наричат врачанската избраничка, защото тя напористо преследва всички, за да иска пари за ремонта на парахода. При нея "няма не искам, няма недей".
Сред обитателите на Народното събрание има и хора с уклон към изкуството. Бургазлийката Златка Бобева от години е майсторка на батика. Даже едно нейно произведение беше окачено в Клуба на народния представител, където имаше изложба на видни бургаски художници. За нея казват, че ако не е в парламента, то със сигурност води свои даровити ученици по изложби из страната или чужбина.
Варненката Анелия Атанасова пък е много добра гобленарка
Тя е достигнала дори съвършенството, защото шие суперкачествени икони. А казват, че това са най-сложните за изпълнение мотиви. Но творческата натура на Атанасова не знае граници. Тя излива душата си и в нежни строфи и дори има издадени стихове.
Русенският жълт депутат Николай Чуканов пък е запален по четките и платната. Той е художник, но малцина знаят за този му талант, защото не го споделя. Но близки негови приятели разказват, че прави страхотни портрети.
Изкуството тегли и главния секретар на парламента Огнян Аврамов. Но това не се изразява само в събирането на красиви статуетки. Кой би предположил, че този строг администратор, занимаващ се предимно с цифри и сметки, прави невероятни шаржове? Изпод перото му са излезли образите на много наши и чужди видни политици.
В Народното събрание има и такива, които сами по себе си са уникати. Защото тяхната страст си е само тяхна и нямат сродни души в сградата, в която се коват законите. Като зам.-шефа на царските депутати Валери Цеков, който е...запален сърфист. Неведнъж и два път той е надувал платното в гребната база в Пловдив, където обаче вятърът не бил много подходящ. Но пък на морето се развихрял.
Председателят на комисията "Антимафия" Коста Костов пък е запален пчелар. Никой не оспорва, но и не споделя любовта на земеделеца Моньо Христов към лавандулата. Той от години отглежда тази култура и от разказа му си личи, че не я сади само за да печели, а и защото задоволява някаква своя си вътрешна потребност. По билките е залитнал и Юнал Тасим от ДПС, но той е заложил на ригана.
Единак със своята страст към мелодиите
на мобилните телефони е и Иво Атанасов от Коалиция за България. Гласовата му поща не е само едно от средствата за комуникация. Не, записаните на нея мотиви могат да служат за партийна агитация, за изразяване на бурна радост или за вдъхване на оптимизъм у събеседника, който телефонира. "Гласувайте за БСП" или "Гласувай за... еди-кой си кмет", "Само БСП" и т. н. са само част от неговите хрумвания.
Шефът на външната комисия Венко Александров пък е ненадминат в друго. Никой не знае толкова много вицове, и то все... нецензурни. Негови познати разказват, че в "картотеката му" има поне 3000-4000 цветисти анекдота и няма случай, за който най-видният анестезиолог на държавата да не може да изрецитира нещо подходящо.
Такива са нашите депутати. Да ви се виждат с нещо по-различни от нас?