Преди няколко години Ботаническата градина в София реши да отвори вратите си за свободен достъп на гражданите. Най-голям интерес тогава предизвика агавето. Хората минаваха в стройна колонка покрай него, поспираха, цъкаха с език и заключаваха: "А-а-а агаве. Текила значи."

Наистина мнозина свързват тропическото растение именно с алкохолната напитка. За градинарите обаче агавето е нещо съвсем различно и много специално. Не че се отглежда сложно и е само за опитни специалисти. Това растение се нуждае най-силно от топлината. Именно заради това то отдавна е преминало границите на своята родина и се среща почти във всички страни с топъл климат.

Но има едно място, което не се нрави на агавето. И това е затвореното помещение на дома. То може да се отгледа почти без проблем в двора или на терасата, но вкъщи - много трудно. Така че не експериментирайте. Единствено може да пробвате, ако разполагате с просторна зимна градина.

Причината за тази неприспособимост към домашно отглеждане не е в някакви специални изисквания. Просто агавето израства доста и има нужда от голямо пространство. Ако разполагате с такова - добре. Но ако нямате - просто не се захващайте.

Ако спадате към първия вид и имате огромен и доста празен хол или зимна градина, то имайте предвид, че агавето се изнася през лятото задължително на открито, и то под ярките слънчеви лъчи място, а през зимата се прибира на светло и прохладно. Полива се и през зимата, и през лятото. Ако го отглеждате само на открито, то зимното поливане отпада. Най-подходяща е глинестата почва. И най-важното - не прекалявайте с водата, когато поливате, за да не загният корените.

Когато избирате растение от този вид, то най-добре вземете Agave americana. То е най-разпространеното. В природата листата му достигат до 2 м на дължина. При домашно отглеждане обаче те не могат да израснат толкова. Това агаве има няколко разновидности, които се отличават само по окраската. "Marginata" има широки жълти ивици по края на листата, "Variegata" е с кремаво-бели краища, а "Medio-picta" е с широки кремаво-бели ивици в средата на листата.

Ефектни видове са Agave bovicornuta и Agave parryi. Първото е родом от Мексико и е два пъти по-малко от по-популярния си събрат. Има светлозелени листа с жълти ивици по края и червени върхове. Вторият вид е още по-дребен, но с времето достига 50 см на ширина. Има налети сивогълъбово-зеленикави листа.