Две изявления на български министри, направени почти едновременно на различни места, предоставят добра тема за размисъл. Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева в интервю по БНТ изрази раздразнение от лобизма, който се води за удължаването на живота на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй", и призова той да се извършва в чужбина, а не в страната. По друга болна тема - съдбата на заложниците ни в Либия - министърът на външните работи Соломон Паси пък изказа мнение по време на кратко посещение в гръцката община Кипринос в събота, че е "малко вероятно" голямата обществена и международна подкрепа да повлияе на решението на съдебните власти в Либия. "По-вероятно е голямата обществена подкрепа да има обратен ефект", предупреди Паси.
Кунева вероятно има предвид множеството изявления напоследък на световни авторитети в областта на ядрената енергетика, които призоваха да бъде преразгледано решението за предсрочното затваряне на тези блокове през 2006 г.
Тя ги нарече "лобисти", тоест платени агитатори,
и иронизира президента Георги Първанов, че усилията му в това отношение са "прекрасни", но и той в международните си контакти не е могъл да направи нищо, поне доколкото на нея й е известно. "Всеки, който упражнява тази тема, нека да каже какво е постигнал навън", прикани Кунева.
Външният министър Соломон Паси съвсем неотдавна в интервю по Би Ти Ви се похвали, че такава подкрепа, каквато има страната ни за медиците в Либия, "не сме имали в историята си". Тутакси той добави, че въпросът е бил поставян два пъти пред папата и "може би не е представен директно само пред господа, но ако трябва, и това ще направим".
На пръв поглед в изявленията на Паси има противоречие. Все пак при второ четене става ясно, че когато усилията са на правителството, те са добри, но е опасно, когато се активизира обществеността. Ах, това лошо гражданско общество, ах, тези мерзки лобисти, които го манипулират! Не е ли по-здравословно обществото да "верва", както призова премиерът Сакскобургготски, Господ здраве да му дава, както казва Петър Волгин?
Никое българско правителство от 1989 година досега
не е харчело толкова средства за личния си имиджмейкинг
Паси и Кунева разполагат с кохорта от лични лобисти и със значителни финанси по линия на комуникационната стратегия за членство в ЕС, за да правят свой персонален имиджмейкинг и за да представят като небивал успех всяко малко нещо, което се случи между България и ЕС.
И въпреки това обстановката около "Козлодуй" се нажежава. Не е необходимо да си голям специалист, за да разбереш, че ангажиментът, поет през ноември 2002 г. от Соломон Паси за затварянето на блоковете през 2006 г., е бил грамаден гаф, който трудно ще бъде поправен. По същия начин положението около медиците ни в Либия създава рискове за правителството, което би могло да плати висока цена при неблагоприятна развръзка. Не е ли по-просто всякаква активност в тези сфери да се обяви за платен лобизъм, алчно политизиране, за дейност противодържавна, антибългарска, опасна за отношенията ни с Либия, Арабския свят и в контекста на войната с тероризма? А?
Впрочем за лобизма около "Козлодуй" г-жа Кунева прекрасно знае, че
той точно сега е излишен в Европа,
където предстоят избори за Европарламент в неделя, и затова междувременно се репетира в България, където също има нужда да прозвучат някои истини. Много скоро в новия Европарламент отново ще премерят сили Зелени и ядрени лобита - пък каквото сабя покаже. Тъжното е, че наистина чужденци са острието на българската кауза, защото правителството е против "Козлодуй".
За Либия - нека Соломон Паси да извинява, той положи много усилия, но резултатите са все пак пет смъртни присъди на първа инстанция. Голямата обществена подкрепа е сред нещата, които липсваха досега. Сега, когато тя набира инерция, какво? Нали при демокрацията толкова много се разчита на гражданското общество? Или това просто не се отнася за демокрацията "ала Сакскобургготски"?
|
|