В събота Българската народна банка навърши 125 години и отбеляза този повод с един безспорен и нужен жест - премахна курсовата разлика за обмена на левовете в евро. Сега банките ще могат да купуват от БНБ евро по точно същия курс, по който могат да сменят резервната валута за местни пари - 1.95583 лева за едно евро. Така, колкото и често да обръщат наличностите си от едната монета в другата, в трезорите няма да губят и цент. Този жест, едно от заявените намерения, с които новоизбраният управител влезе в централната банка, се оценява като



подарък и важна крачка



към конвергиране на национално обращение с еврозоната. Подаръкът е в размер на няколко милиона лева - толкова е печалбата на БНБ за последната година от курсови разлики при обмените евро-лев. По замисъл от него трябва да спечелим всички. Като получават безплатна възможност да обменят левовете в евро знаци, от търговските банки се очаква да свият разликите в курсовете, по които купуват и продават резервната валута на фирмите. И така да усилят символичното значение на жеста - усещането, че левът е вече равностоен на твърдата валута, към която е привързан, и може да се обменя в нея с лекота, без риск и загуба. Това са теоретичните очаквания, но аз скептично си мисля, че



банките няма да реагират



на почина, подет от БНБ. Сиреч ще задържат ефекта от безплатния обмен за себе си и няма да помръднат курсовете, по които търгуват с евро. Факт е, че през последните години банковият сектор се чувства удобно капсулиран и приятно изолиран от конкуренция. Затова цената на банковото обслужване непрекъснато расте. В България вече плащаме ежедневните банкови услуги на цени малко под средните за Европа, а при валутни сделки и преводи отдавна надскачаме европейското ниво. Разбира се, без да получаваме онова качество на услугата, на което се радват търговците в западната част на континента. Междубанковата конкуренция у нас е доста ленива, та ми се струва, че единствено възможното решение ще е да търсим



хармонизиране чрез регулиране,



а това значи желаното уеднаквяване на паричния оборот с условията в еврозоната да се постига с административни средства. Най-лесният път е онзи, който предлагахме още преди години: допускането на паралелно обращение на еврото във вътрешния оборот. Тогава обменът в левове се обезсмисля, става ненужен и следователно напълно безплатен за всички. Другият начин да се постигне същото е законът да фиксира единен обменен курс на резервната валута, т.е. да забрани курсовите разлики при обмена на лева в евро. Това само на пръв поглед е налагане на забрана. Всъщност ще е премахване на едно наложено ограничение. В момента вътрешната платежна система е така устроена, че обслужва плащане само в левове. Който реши да превежда евро в страната, все едно плаща цената за външен превод. А технически не е сериозен проблем БНБ да гарантира сетълмент и в евро поне през РИНГС. Тогава вътрешните преводи в евро ще струват стотинки. Далеч по-трудно ще е да се гарантира на българския бизнес



"вътрешно третиране" в еврозоната



Това е един от принципите на идеята за единна валута, за който у нас срамежливо премълчаваме. Той изисква фирмите и гражданите на всяка страна от еврозоната да имат възможност за парични операции с други страни в същата валутна зона при същите условия на качество, бързина и цена, които ще получат, ако плащат в родината си. За нас, българите, това означава да плащаме в евро например на белгийски фирми срещу такса от левче дори когато преводът е за стотици хиляди. Само така ще бъдем равностойни конкуренти на европазара, към който сме се запътили. Но банковата ни свързаност с Европа вече



сериозно изостава



от графика за присъединяване. Години са нужни, за да се изградят преките връзки между вътрешните системи за плащане с онези, които работят в европейските страни. Съответствието на нашите платежни системи със стандарта TARGET на Европейската централна банка е предпоставка за свързаност, но не е готово решение. Самото решение не е само технически проблем. Централната банка ще трябва да се бори за него с противодействието на банковото лоби. Защото в деня, когато българинът получи правото и възможността да плаща с парите си навсякъде в Европа по домашни цени, ще видите доста банки да затварят клонове, а може би и да се оттеглят от България. Просто икономиката им няма да издържи, ако бъдат лишени от сочните такси за европреводите, които сега събират за сметка на влошените конкурентни условия за банково обслужване на българските граждани и фирми.