|
Срещата на десните лидери в Будапеща все пак се състоя - и това е най-хубавата новина. Едни - като Диляна Грозданова, бяха пред рев, но устискаха до края. Други - като Иван Костов, искаха да си тръгнат, ама не можеха, щото щяха да обидят европейците. Спорно е дали този експеримент успя - едни казват, че опитът за социализация в екстремални условия е бил изцяло положителен, други твърдят, че работата е дала фира. Като се има предвид обаче, че човекът, който ги събра - зам.-председателят на ЕНП Вим ван Велцен, си тръгна от хотел "Меркюр Буда" в Будапеща през задния вход, и то половин ден преди да си тръгнат политиците ни, вероятно правилният отговор е номер 2. Като че ли всички бяха единодушни - Велцен толкова се отчаял от липсата на диалогичност сред българските десни, че накрая му се отщяло въобще да говори за договори, споразумения, общи листи, единни програми и всякакви подобни.
Всъщност той, Велцен, дойде и с половин ден по-късно от българските политици...
Срещата на лидерите на СДС, ССД, Демократическата партия, БЗНС-НС и ДСБ започна така - пътуваха безмълвно в самолет, кимнаха си на летище Ферихеги, прекосиха в отделни таксита Будапеща. После изложиха позициите си. Така и завърши срещата - изнесоха се поединично от хотела, пътуваха безмълвно със самолета и потънаха в София. Дори и припадането на Александър Праматарски по време на обратния полет не ги обедини.
Не е вярно, че медиите или политиците са инспирирали прекалено големи очаквания за тази среща. Сигурно само добронамерените хора от ЕНП, които евфемистично наричат войната на десните ни "българския въпрос", са си представяли, че разговорите могат да протекат по друг сценарий. Всичко бе прогнозируемо като резултат от футболен мач във висшата ни лига.
Иван Костов например отиде на преговорите в Будапеща, но там действаше както действа американското правителство с терористи - просто не преговаряше. Още в началото той тропна на масата позициите на своята партия:
------
- ДСБ се бори за предсрочни парламентарни избори и формиране на десноцентристко правителство начело с ДСБ;
- ДСБ очаква предсрочни кметски избори в София и ще се яви на тях със свой кандидат;
- Има идейна, програмна и лидерска криза на десницата
- а) Софиянски е коалиционен партньор на управляващите,
- б) СДС има деструктивни колебания в своето опозиционно поведение,
- с) Народен съюз е категорична опозиция.
---
Зам.-председателят на ЕНП Вим ван Велцен нарече част от позициите на Костов "утопия". Това ни най-малко не накриви шапката на нашия човек. Костов не отстъпи от утопиите си. Демократи за силна България занесоха в Будапеща своето огромно самочувствие. Те отидоха на преговори, за да кажат, че искат властта. Те не искат подкрепа, защото са сигурни, че сами ще се оправят. Нашият принос е следният: "Ние даваме кауза и нов проект на десницата", "скромно" отбелязаха те.
Бързата равносметка от Будапеща е еднозначна: Костов постигна това, за което бе дошъл. Той каза, че от тая трънка заек няма да излезе. Не искаше споразумение и такова не се случи. Демонстрира, че е част от семейството на ЕНП, и в същото време подчерта дебело разделителната линия между себе си и останалите. Ясно се легитимира и то не като един от десните лидери, а като силен, значим политик.
Всъщност за два дни Костов успя да демонстрира целия си наличен потенциал - на доказан, стойностен политик, на посредствен партиец и на изключително конфликтна личност. Дори и в редките моменти, в които Костов слизаше от крепостта си - говореше с хора, пиеше "Джеймисън", шегуваше се с медиите и т. н., - отдалеч си личеше, че тая маска му е чужда.
------
Костов: - Имам страшна вестникарска новина за вас.
Журналист: - Кажете я. Аз ще ви кажа някоя политическа.
Костов: ...
Журналист: Е, кажете де. Щом сте започнали...
Костов: Вечеряхме заедно.
Журналист: Нима? Всички заедно?
Костов: Само ОДС. ССД бяха на друга маса.
Журналист (сочи към Надежда Михайлова): Важното е сега да сте заедно.
Костов към Надежда Михайлова: Да взема да почерпя нещо? Така и не платих вечерята...
Надежда Михайлова към Костов: А, благодаря, вече си поръчах.
---
Костов към оператор на БНТ:
Аз виждам, че не е готова камерата. Не работи. Ето, не работи. Виждам, че не работи. Как да кажа, че работи, като не работи? Ей така вътре в залата ни караха да кажем, че работят нещата, ама ние не можем да кажем на черното бяло. Ние можем да кажем, че камерата работи, ама тя като не работи!?
---
Надежда Михайлова също не изненада никого в Будапеща. Тя имаше роля и стриктно се придържаше към текста. Тя трябваше да говори за необходимостта от единение, което единствено би могло да спре надигащата се червена опасност. Същите думи използва от месеци и партията на Стефан Софиянски. Надежда отиде в Будапеща за да подчертае, че Иван Костов не иска обединение на десните, т.е. че той не само гласува с БСП разни вотове на недоверие, но и индиректно работи за идването на БСП на власт.
И Михайлова говореше:
------
"Нещата, които ни свързват, са много повече от онези, които ни разделят. СДС е категорично за диалог и за упорито търсене на онова, което може да събере десните и десноцентристките партии. В известен смисъл ни различават целите, защото ако за мнозинството от партиите основната цел е десницата да спечели следващите избори и да състави коалиционно десноцентриско правителство, то за новосформираната партия това не е главната цел и смисълът на нейното присъствие беше в Будапеща да не се случи такова дясно обединение."
---
Костов всъщност работеше в сходна посока - той твърдеше, че БСП е на власт в момента в социаллиберална коалиция, а СДС и Надежда са "непоследователна опозиция", което преведено означава едно - "тия не са истински демократи като мен, от време на време Надежда работи за червените". На практика основните играчи на срещата в Будапеща се обвиняваха точно в прикрит комунизъм. Командира имаше далеч по-силен довод против заиграването на СДС и ССД с управляваща партия НДСВ и коалиционния й партньор ДПС, но той го спомена само веднъж, мимоходом, без да го развие. Петте български будапещенски партии са част или искат да бъдат част от Европейската народна партия. ДПС и НДСВ са либерали, на европейска сцена те са съвсем друга бира. Разбира се, в България трудно се схваща кой е ляв и кой е десен, камо ли кой е консерватор и кой е либерал. Но тази позиция на Костов би могла да хване дикиш пред хора като Вим ван Велцен.
Лесно може да се разбере и позицията на Надежда Михайлова във връзка с отделянето на 6-има столични общинари от ДСБ. В Будапеща тя обвини Костов в двуличие - той хем реве против Софиянски и управляващите, хем тези 6 души запазиха позициите си в управлението на София.
Основните играчи на сцената Костов и Михайлова не изненадаха. Костов доказа, че не е националист, но отново се прояви като единак в политиката, като изолационист. Михайлова пък показа, че СДС още е жива и голяма партия, която все още трудно може да роди оригинална теза.
Не изненадаха и лидерите на по-малките партии. Свободните демократи например демонстрираха същото огромно самочувствие, което имаха и хората на Иван Костов. Добре, че Стефан Софиянски не беше в Будапеща, щото ако беше, хотелът щеше да стане тесен за егото на Костов и това на Софиянски.
Двете малки партии - БЗНС-НС и Демократическата, пък демонстрираха онази тяхна характерна и неповторима политическа пластичност. Както се очакваше, земеделците бяха единствената партия, която е готова да преговаря и с Костов, и с Надежда, и със Софиянски. Мозер подчертаваше, че тя е лидер на най-диалогичната партия. Демократите на Праматарски - една партия, която има ограничен брой членове, но неограничени амбиции, подкрепиха Костов във войната му със Софиянски, но после дадоха рамо на Надежда в борбата й за запазване на софийската коалиция. Възможно е при предстоящото преподреждане на дясното пространство демократите на Праматарски да останат извън системата, както остава коалиционния им партньор - "Гергьовден". Земеделците на Мозер обаче остават желан партньор, който търпеливо ще изчаква офертите.
Будапеща не роди голямото дясно обединение. Готви се нова среща - през октомври в София, но и тя едва ли ще роди нещо. До изборите през август догодина дясното ще се трансформира - ще се правят нови малки коалиции, ще се развалят стари, но единен фронт срещу БСП няма да има. Поне координираност да имаше в играта на десния отбор... Вим ван Велцен се опита да играе ролята на треньор, но нещо не му се получи.
|
Костов ли те ядоса? 
На мен по-скоро ми се чини че хората си ги пишат глупостите доброволно, без никой дори да им плаща...
