|
Групата около общинския съветник от КЕП Димитър Костов пък твърди, че в Пловдив изобщо не трябва да има паметник на Филип Македонски, защото той е завоевател. Освен това, според Костов, Пловдив е основан като селище по време на неолита, много преди идването на Филип Македонски в Тракия. Съветникът поддържа тезата, че основател на Пловдив е Филип Пети.
Близо 12-метровата композиция от месинг и гранит, която от 2 юни се извисява на площад "Джумаята", е дело на вече покойния скулптор Кирил Найденов и арх. Никола Балджиев. Фондацията "Кирил Найденов", създадена от синовете на скулптора Найден и Делян, изпълнява проекта. През април монументът бе одобрен от Експертния съвет за устройство на територията към общината. Фигурата на Филип Македонски е висока 3.40 метра и стои върху постамент и ажурна конструкция. Тя е отлята в карловска леярна и тежи 800 килограма.
Паметникът бе направен по решение на Общинския съвет от 26 април 2001. Предложението на заместник-кмета по културата Анастас Бадев бе гласувано от 29 съветници. Спорове около паметника имаше още тогава. Дълго време безуспешно главният архитект Емилия Божкова се опитваше да се пребори монументът да не бъде монтиран на пл. "Джумаята", а до Цар Симеоновата градина. Малко след като съветниците гласуваха решението, в Пловдив пристигна кметът на Солун. Двата града са побратимени. Когато от градската управа споделили за намерението да се вдигне паметник на Филип Македонски, солунският градоначалник решил да направи дарение и лично одобрил мястото за паметника. Община Солун преведе 30 000 долара.
На 22 април т.г. художниците, които излагат картини на пл. "Джумаята", започнаха подписка срещу монтирането на паметника. "Умоляваме ви да ни съдействате за предотвратяване на една несправедливост, едно безумие, което засяга не само нас, но и достойнството на град Пловдив", написаха творците. Те предложиха паметникът да бъде подарен на град Вергина - столицата на Филип II Македонски - първо, за да се запази творението на покойния скулптор Кирил Найденов, а и заради финансирането от гръцка страна. Монтажът на паметника започна на 12 май, точно до Римския стадион. Работници цял ден къртиха плочките на площада, за да сложат метална скара, стъпала и колона от плътен гранит, над които да се извиси конструкция от месингови тръби и самата бронзова статуя. Междувременно Димитър Костов, който е и председател на гражданско движение "Пловдивчани за Пловдив", предложи Общинският съвет да отмени решението за монтиране на паметника. Костов обяви, че ще предложат 30 000 евро за паметник на Св. св. Кирил и Методий, който да бъде поставен в Солун. Той обеща и награда от 5000 евро на онзи, който успее да докаже, че Пловдив е бил кръстен Филипополис на името на Филип Македонски. Комисията по културата към общината пък реши да потърси мнението на шефа на катедрата по история в ПУ "П. Хилендарски" доц. д-р Иван Джамбов.
На 14 май кметът на Пловдив д-р Иван Чомаков издаде заповед за спиране на монтажа на паметника. Решението бе взето след сериозно обсъждане със специалисти. Всеки нов знак на почит към историята на Пловдив да бъде поставян тогава, когато получи пълна подкрепа от съгражданите, мотивира се градоначалникът. Така отпадна и визитата на делегация от Солун, която трябваше да присъства на освещаването, което не се състоя заради споровете.
Няколко дни по-късно и областният управител Гьока Хаджипетров се обяви против паметника. "Д-р Чомаков правилно е отменил заповедта за изграждането на паметника, след като мненията са разделени", посочи той и препоръча референдум, тъй като Джумаята е най-възловото място в Пловдив и там би подхождал паметник, приет с мнозинство и без конфликти.
След като д-р Чомаков се срещна с историците от СУ "Климент Охридски" проф. д-р Маргарита Тачева и доц. д-р Константин Бошнаков, той обаче реши паметникът да бъде монтиран. На срещата с учените в общината дойдоха и служителят на Гръцкото консулство в Пловдив Димитри Зисиадис, както и опонентите - гражданското движение "Пловдивчани за Пловдив" на съветника Костов, представители от "Мати Болгария", Българския демократичен форум, от комитет "Васил Левски" и "Корени". Поставянето на паметника на това място не е съгласувано с Националния институт за паметници на културата (НИПК), каза арх. Виолета Раева, която от много години работи там. Поетът Недялко Славов пък донесе подписка на 200 интелектуалци в защита на монумента.
На 1 юни униформени полицаи и гардове от "Общинска охрана" блокираха площадчето на "Джумаята" в Пловдив, докато работници монтираха паметника. Още сутринта, няколко души от интелектуално звено "Корени" започнаха протест. Те се покатериха върху постамента и развяха националния флаг. По обяд се появиха хората на Димитър Костов. Групата също се опита да спре монтажа на паметника. По спешност бяха извикани полицаи и охранители, които разчистиха площадчето, след което монтажът продължи. Паметникът беше окончателно поставен около 21 часа вчера въпреки протестите. На следващия ден Димитър Костов обвини градската управа в гръкоманство и обяви, че създава награда "Кирияк Стефчов" за чуждопоклонничество.
В сряда община Пловдив получи писмо от директора на НИПК арх. Георги Угринов. "Във връзка с представената проектна документация за поставяне на пластичен монумент с фигура на Филип II Македонски и становището на Директора на Археологически музей - Пловдив, НИПК констатира, че ситуирането на паметника не е върху свендонето на античния стадион и не засяга археологически структури. Поставянето на монумента се предвижда върху съвременна настилка, поради което монтирането му е в компетенциите на община Пловдив.
Предвид значимостта на инициативата, НИПК препоръчва въпросите от културно-исторически и художествен характер да се обсъдят от широк кръг специалисти" , се казва в писмото.
Проф. д-р на историческите науки Кирил Йорданов, директор на Института по тракология към БАН:
Филип Македонски не е стъпвал в Пловдив
- Основател на Пловдив ли е Филип Македонски, проф. Йорданов?
- Филип Македонски изобщо не е влизал в града. Той тръгва да превзема Тракия и нанася силни удари на одриската държава. Филип е завоевател, а не основател. Той няма физическото време да администрира и градоустройства. Пловдив е основан около 1000 години преди Филип от траките със светилища, с малък дворец, с крепостна стена и цитадела.
- Категорична ли е историята за това?
- Официалният историограф на Филип е Теопомп, написал "Филипика" в 58 книги. Никъде няма и ред, че Филип Македонски е бил в Пловдив. Негов противник в гръцкото народно събрание е великият Демостен, изключително антимакедонски настроен. Той описва град по град какво е завладял Филип в Тракия. Той говори за Кабиле (Ямбол), Мастейра, Тронгелоп и други по-малки селища. Но никъде не споменава Пловдив. Единствен Тацит споменава в едно изречение "Чул съм, че Филип е основал Филипополис. "
- Тогава на кого градът е кръстен Филипополис?
- На Филип Араб. Той е император между 245 и 249 г. от н. е. През 247 г. се навършват 1000 години от създаването на Рим. Той благоустроява някои от селищата и прави това и с Пловдив. Затова и градът е наречен Филипополис. Затова, ако има паметник, той трябва да е на Филип Араб. По тази логика Боруй, Стара Загора трябва да направят паметник и да го прекръстим на Йоанополис - на императрица Йоанна, която влиза в града в 784 г., укрепява града и го нарича на нейно име. Става много страшно. Хайде да не се занимаваме с глупости.
- Само исторически ли са скандалите около тоя паметник?
- Димитър Костов от сдружение "Пловдивчани за Пловдив", който е и общински съветник, на онзиденшната пресконференция обяви, че от дадените от гръцки бизнесмени 30 000 долара 5000 е взел покойният скулптор, а останалите са потънали в незнайни джобове.
- Исторически вярно ли е отразен Филип Македонски на паметника?
- Филип там е като римски император, който поздравява своите легиони. Това може да е Филип Араб, но в никакъв случай Филип Македонски.
- Как характеризирате този паметник?
- От научна гледна точна е абсурден. От културно-историческа гледна точка - също. За патриотизъм пък въобще да не говорим.
Проф. д-р Кирил Йорданов
- Филип Македонски изобщо не е влизал в града. Той тръгва да превзема Тракия и нанася силни удари на одриската държава. Филип е завоевател, а не основател. Той няма физическото време да администрира и градоустройства. Пловдив е основан около 1000 години преди Филип от траките със светилища, с малък дворец, с крепостна стена и цитадела.
- Категорична ли е историята за това?
- Официалният историограф на Филип е Теопомп, написал "Филипика" в 58 книги. Никъде няма и ред, че Филип Македонски е бил в Пловдив. Негов противник в гръцкото народно събрание е великият Демостен, изключително антимакедонски настроен. Той описва град по град какво е завладял Филип в Тракия. Той говори за Кабиле (Ямбол), Мастейра, Тронгелоп и други по-малки селища. Но никъде не споменава Пловдив. Единствен Тацит споменава в едно изречение "Чул съм, че Филип е основал Филипополис. "
- Тогава на кого градът е кръстен Филипополис?
- На Филип Араб. Той е император между 245 и 249 г. от н. е. През 247 г. се навършват 1000 години от създаването на Рим. Той благоустроява някои от селищата и прави това и с Пловдив. Затова и градът е наречен Филипополис. Затова, ако има паметник, той трябва да е на Филип Араб. По тази логика Боруй, Стара Загора трябва да направят паметник и да го прекръстим на Йоанополис - на императрица Йоанна, която влиза в града в 784 г., укрепява града и го нарича на нейно име. Става много страшно. Хайде да не се занимаваме с глупости.
- Само исторически ли са скандалите около тоя паметник?
- Димитър Костов от сдружение "Пловдивчани за Пловдив", който е и общински съветник, на онзиденшната пресконференция обяви, че от дадените от гръцки бизнесмени 30 000 долара 5000 е взел покойният скулптор, а останалите са потънали в незнайни джобове.
- Исторически вярно ли е отразен Филип Македонски на паметника?
- Филип там е като римски император, който поздравява своите легиони. Това може да е Филип Араб, но в никакъв случай Филип Македонски.
- Как характеризирате този паметник?
- От научна гледна точна е абсурден. От културно-историческа гледна точка - също. За патриотизъм пък въобще да не говорим.
|
:
. Не е ясно какви са - "тюрко-българи", памирски, трако-кимерийски или трако-илирийски българи, но кратуните им поразително приличат на двамата италианци на снимката във вестника. Може и да са Алцекови българи, доведени от инстинкта си по бащините земи, без да знаят обаче тая работа.