Седмият Боровец доказа, че СДС все още е жива партия. Партия с хора, с идеи. Партия, която дори полегнала в прахта, пак пише програми за управление и гледа в перспектива - към една мержелееща се бъдеща дясна власт.

Сините показаха, че са наясно с основния си проблем - писането на програми е задължителен елемент, с който обаче не се печелят избори. В СДС като че ли разбраха - основният партиен проблем е липсата на интересна, бърза, точна и качествена ежедневна политика.

Не може партията да няма отношение към Иван Костов. Той и ДСБ не са жители на Кабо Верде - те са реален фактор в сепарираната дясна политика на България.



И Петър Стоянов разбра това -



не може Иван Костов да диктува дневния ред на СДС! Не може Костов да иска оставката на бившия главен прокурор Мръчков, а СДС изпада в ролята на неудачник, който просто подкрепя.

Петър Стоянов запълни една ниша в синята политика - от развода в СДС до вчера в партията нямаше политик, който да артикулира Костов по остър и категоричен начин. "Костов дава властта на БСП и това трябва да се разобличава", казва Стоянов и ярко контрастира с ръководството на партията си, която до този момент действаше меко, спокойно, умерено. Бившият президент като че ли разбра - дори и правилна, деликатната политика не носи рейтинг. Ако не заемаш остри позиции, никой не те чува - така стоят нещата у нас. Ако бяхме една европейска страна, член на западната общност от поне десетина години, и имахме последователни политици и демократични традиции, сигурно нещата нямаше да стоят така. СДС няма монархическите традиции на НДСВ, че да се държи "над нещата".

Надежда Михайлова и Националният съвет също разбраха това и



събраха смелост да атакуват Костов персонално



С това СДС показа, че има желание да се еманципира, че е готова да се бори. Сега е въпрос на време да се види колко силици са останали в партията за тази борба.

Няма остър конфликт между Надежда Михайлова и Петър Стоянов. Разбира се, той не пропуска моменти, в които да подчертае качеството си на лидер, който е готов да поеме партията при криза. Но кризата в СДС не е лидерска, а политическа. Кризата би станала лидерска, ако СДС се провали на парламентарните избори. Ако не е първата политическа сила вдясно от центъра.

Истината е, че вероятността СДС да изчезне от политическата сцена е твърде голяма. Историята на появилите се в Източна Европа в края на 80-те десни партии ясно говори - партиите на прехода си отиват. СДС изненадващо прескочи изборите през 2001 г., още по-голяма изненада ще бъде и оцеляването й на изборите през 2005 г. СДС обаче не може да прескочи бариерите, ако не се преоснове.



Не юридически, а фактически



Сините са на път да направят това. В партията търсят отговори на основополагащи въпроси като "Чия партия сме ние - на богатите, на средната класа, на всички?". Сините пишат нови програми, а почти 2/3 от разширения Национален съвет, който се събра на Боровец, бе съставен от нови лица - собственици на малки фирми, чиновници в общинската администрация и т. н. СДС трябва да се преоснове - тя не може да се държи повече като "партията на прехода", защото преходът свърши. Тя няма нови знамена, защото знамената ЕС, НАТО, приватизация и антикомунизъм вече не са актуални. Ако СДС няма нови идеи и нова ежедневна политика, изходът е ясен - сините отиват директно в историята.

Колкото и хубаво нещо да е един дебат, той не може да продължава вечно. В политиката е редно да има единно говорене, ясни решения и точни послания. Когато петима лидери от една партия говорят на пет различни езика, накрая се чува само досаден шум във веригата. Точно затова сините са изправени пред предизвикателството да кажат бързо и ясно опозиционна партия ли са днес, с кого ще ходят на избори утре, кога ще правят коалиции, какво беше управлението на Иван Костов.

Иначе СДС ще изпадне в поредната смешна ситуация - да не може да намери един човек, когото да издигне за кмет в общински избори. Така стана в Тополовград - партията подкрепи кандидата на НДСВ, който взе, че сечели, а после се тупна в гърдите как спряла тополовградския комунизъм.