От няколко месеца в публичното пространство се върти идеята за провеждане на референдум "За членството на Република България в ЕС" в различни варианти. Тя тръгна от изказване на президента пред Народното събрание през януари, повтаряна и доразвивана бе от депутатите на БСП - с повод и без повод, облечена бе в няколко законопроекта за нов Закон за допитване до народа, предложени от няколко парламентарни групи и обикновено посрещани "на нож" от мнозинството на НДСВ и ДПС.
За левия популизъм без граници като че ли е нормално да експлоатира по доста безпардонен начин демократичните нагласи и желания на хората. Изглежда, на политиците от БСП не им е неудобно, че със също така "страстен патос" искат и още един референдум - за запазването на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй", резултатът от който би обезсмислил европейския референдум и вероятно дори членството ни в Евросъюза. Но както се казва - ако мине номерът...
Странен дуализъм и амнезия относно собствените позиции настана обаче през последните дни в НДСВ.
Министри и депутати заговориха на различен език,
започнаха взаимно да се опровергават чрез медиите, сякаш не се виждат помежду си, дори с готовност почнаха да се отричат от свои предишни становища по въпроса за референдума. Всичко това щеше да е по-скоро нашенска политическа гротеска, ако тези хора не носеха отговорността за управлението на държавата и за успешния финал точно на евроинтеграционния процес! Изглежда, желанието за трупане на личен актив е надделяло над чувството за екипност, но упражнението по риторика и играта на "пряка демокрация" с безсмислени въпроси от рода на "Искате ли да живеете по-добре?" или "Да влезем ли в ЕС или... да?" става все по- опасна за самата демокрация! И като че ли все повече управляващите в желанието си да извлекат максимален дивидент за себе си от членството падат в популисткия капан на социалистите.
Интерес представлява и новата идея на министър Паси - референдумът да бъде "За Европейската конституция", която всъщност не е нито нова, нито точно негова! Всъщност това е и
най-смисленото предложение досега
и то заслужава сериозно обсъждане, но в прагматичен, а не в популистки план! Защото веднага възникват поне три логични и задължителни въпроса:
1. Кога ще бъде проведен такъв референдум - преди или след подписването на Договора за присъединяване към ЕС, като във втория случай той би бил чисто декоративен. А също и - преди или след подписването и ратификацията на Договора за Европейска конституция от страните-членки, т.е. когато тази конституция стане факт?!
2. Кой, по какъв начин и в какви срокове ще разясни на гражданите, които ще бъдат призовани пред урните, поне основните положения в новия основен договор на Европа и ангажиментите на страната ни по него? Или ще се иска хората да се произнесат само по хубавото му заглавие, без да го познават?
3. Европейската конституция поставя началото на един нов и разширен ЕС, със свой председател, външен министър, законодателен и изпълнителен орган, обща политика и т. н. България ще бъде част от този нов проект и има логика
народът да си каже думата за новия управленски ред
Но в този ред на мисли не е ли още по-голямо основанието хората да се произнесат заедно с това и по промените в собствената ни конституция, които се правят именно в контекста на европейското ни членство?
Или казано направо: ако ще приемаме с референдум Европейската конституция, която е все пак доста далеч от ежедневието на хората, не е ли още по-логично да приемем с референдум промените в българската, която се явява общественият договор между управляващи и управлявани?
Нещо повече, в името на дебата, а и с оглед разгорещените спорове в парламента по Закона за референдумите не е ли крайно време хората да бъдат попитани: адекватна ли е настоящата конституция на прехода на коренно променените обществено-икономически условия, вкл. и на новия институционален и правен ред в обединена Европа и защитава ли в достатъчна степен техните права и интереси? Или вече е време да се пише новата европейска конституция на Република България? Нали се предлага да се допусне и възможността за конституционен референдум?!
* Авторът е бивш депутат, председател на сдружение Обществен проект за Европейска конституция.
|
|