Звън на вратата. "Полиция! Отворете!" Притеснена, възрастната домакиня отваря. "Добър ден, търсим Иван Петров." "Няма такъв човек, живеем тук от 30 години", отговаря учудената жена.

В масивите на МВР обаче Иван Петров е официално регистриран на този адрес. Има и законно издадена лична карта. С нея в джоба той е извършил престъпление. На практика с помощта на държавата.

Откакто преди 4 години отпаднаха домовите книги, престъпниците се научиха и вече масово си вадят документи за самоличност на адреси, където живеят нищо неподозиращи невинни граждани, разказаха пред "Сега" служители на сектор "Издирване" към Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР).

Достатъчно е бандитът да знае само адреса ви. А това не е никак трудно. След това той отива в съответната община и заявява, че вече живее на еди-кой си адрес. От общината изобщо не си правят труда да проверят живее ли такъв човек там и има ли изобщо там жилище, оплакват се полицаите. Защото има и случаи, в които се обявяват адреси на поляна или на "8-ия етаж" в 4-етажен блок. Там може дори да бъде регистрирана фирма. Най-куриозният случай е, когато преди време известен



измамник се регистрирал на адреса на ЦУМ,



а когато разбрал, че го издирват, си сменил "дома" с Централна гара.

Това става много лесно - от общината издават една бележка, в която пише адресът, и с нея се отива в районното управление по "местоживеене". Там вече който иска, може да си извади законно нова лична карта, използвайки старата си. Паспортните служби проверяват самоличността на всеки, който иска да си извади документ, но проблем има само ако той се издирва от полицията. Дори да е криминално проявен, всеки има право да си извади лична карта. В задълженията им пък не влиза да проверяват адреси, защото за това по принцип отговарят общините. И няма сила, която да отпише от адреса ви някой, който вече е бил регистриран там, казват служителите на СДВР. И добавят: "А ние сме длъжни да проверяваме такива адреси и така притесняваме много хора, освен това много спъва работата ни, забавя издирването на бандити, а понякога успяват да се измъкнат."

Един от последните издирвани е особено опасен. И то за престъпление, извършено още през 1997 г. В началото на юни съдът постановява задържане под стража, преди това той е на свобода с мярка "подписка". Преди 7 години софиянецът Славчо Г. и трима негови съучастници пребиват и ограбват двама души на автобусна спирка, след което нападат жена, която продава билети, изнасилват я многократно, нанасят й побой и ограбват и нея.

Той е само един от онези 2638 души, които се издирват към днешна дата в София. Някои от тях от много години назад. Основната част са престъпници. Но има и безследно изчезнали хора, които варират от турист, паднал в незнайно коя пропаст, през някой, нелегално напуснал страната, до убит,



заровен в някоя гора



За цялата страна тези хора са 700.

Както и такива, които трябва да се явят като свидетели по някое дело и съдът е постановил мярка "принудително довеждане". Парадоксът е, че част от тях не са извършили престъпление, а са просто свидетели, а някои дори жертви. Но са решили, че няма да дават показания, сменили са си адреса и никой не знае къде са. Много дела се бавят заради това.

"Някой човек може да е най-чистият, но когато го призоват в съда и той не се яви, върви срещу държавата, затова трябва да се намерят механизми, с които това да не е възможно", казват криминалистите.

Те търсят още и родители, изоставили децата си. Поне да се откажат от тях и социалните служби да могат да ги дават за осиновяване. Сред "клиентите" на СДВР са дори намерените неидентифицирани трупове, които в София са 38. Самоличността на всеки от тях трябва да бъде установена, но има такива, които никой не е потърсил с години.

Издирването на един човек не е проста работа. Започва се със всички възможни справки в регистрите на МВР. И най-дребният факт, особено ако лицето е криминално проявено, може да насочи полицаите към хора и места, чрез които да бъде открито.

"Няма родител, който да смята детето си за виновно и да го предаде на полицията, изобщо не срещаме никакво съдействие от близките, а още докато говорим с тях, разбираме, че ни лъжат. У хората явно е насадено такова мислене - че полицията е нещо лошо, някои само като разберат какви сме, и предпочитат да си мълчат. Дори когато не става дума за техен близък, извършил престъпление, а за изчезнало дете. Добре, че има единици, които ни помагат", казва дългогодишен служител на сектор "Издирване".

Като не помагат близките, се започва "претърсване" сред криминалния контингент и спявки с т. нар. негласен апарат на МВР. Много е трудно обаче с т. нар. гастрольори - хора от провинцията, които идват за малко в столицата, извършват престъпление и изчезват.

Ако не може пък да се намери снимка на издирвания, се прави словесен портрет, който представлява описание на външния вид. Полицаите сами си рисуват портрети на бандитите, които обаче невинаги могат да помогнат. Когато заловили тройния убиец Марин Стойчовски, който уби свой приятел и двамата си хазаи, той бил с дълга коса, а на снимката, с която разполагала полицията - с гола глава. Има и потресаващи случаи като този, в който издирван престъпник, който по данните от документите му за самоличност е висок 1,60 см, се оказал дълъг цели 1,90 см. Някоя служителка не е била особено взискателна.

Когато установят къде се намира издирван от тях престъпник, полицаите се подготвят за задържането му. Към всеки тръгваме като към най-опасния, защото не се знае как ще реагира, особено тези, които знаят, че отиват в затвора -



някои стават агресивни, други предпочитат дори да умрат,



разказват издирвачите. Преди години 140-килограмов мъж, осъден за изнасилване, се хвърлил от 5-ия етаж, когато нахлули в жилището, в което се укривал. И починал. Друг пък толкова много искал да избяга, че като се метнал от 4-ия етаж, не само не умрял, а продължил да бяга 100 м. Когато паднал, заловили го и го откарали в болница, се оказало, че и двете му пети са натрошени.

Редовно бандити налитат срещу полицаите на бой и оказват яростна съпротива. По-лошо е обаче в случаи, когато, опитвайки се да избягат с кола, престъпници пробват да прегазят някой от тях. В последния случай издирваният успял да се измъкне, защото мястото било пълно с граждани и служителите на МВР не рискували да стрелят. Досега обаче няма пострадал сред тях. Освен един с изкълчен крак при преследване на престъпник.

И други смелчаци помнят те - като един, който стрелял по тях със сигнален пистолет. И подпалил апартамента. По-страшно е, когато се знае, че бандитът е въоръжен. Тогава служителите на МВР са с бронежилетки. Но разчитат повече на момента на изненадата, за да могат да го обезвредят. Затова се предпочита арестите да се извършват на открито. "Обектът" се следи, наблюдава и се издебва най-подходящият момент. Когато задържането е в жилище, възможностите на престъпника са по-големи. Когато това се налага и има информация, че човекът е особено опасен, се изисква разрешение от съда да се проникне със сила. Издирвачите имат специална техника, с която за отрицателно време могат да разбият дори метална врата, за да няма време "лошият" вътре да реагира.

Полицаите се оплакват, че магистратите невинаги им дават такова разрешение, защото не се доверяват само на оперативната информация, а искат и доказателства.

От данъчните служби пък им отказват информация за имотите на хора, които издирват, защото тя се води за лични данни. И това много ни пречи, но нищо не можем да направим, оплакват се те. Според тях и паричните гаранции, които се определят за престъпниците, са твърде малки, когато излязат на свобода, такива хора вършат нови престъпления и издирването им трябва да започне отново.



СТАТИСТИКА



От началото на годината в София за издирване са били обявени 457 души. Открити са 417 от тях. Повечето са престъпници - 294 са имали наложена мярка "задържане под стража", а 36 - влязла в сила присъда. При сравнение с първото шестмесечие на 2003 г. се вижда, че издирваните и намерените са се увеличили - тогава те са били съответно 328 на 281 души.