Таня Буруджиева е политолог. Завършила е социология. В момента е преподавател в Софийския университет. Доктор на науките, доцент. От 1999 г. ръководи Научноизследователска лаборатория за изследване на политическото поведение към Философския факултет на СУ.
- Г-жо Буруджиева, според социологическите проучвания БСП може да има абсолютно мнозинство в следващия парламент. Опасно ли е това?
- 15 години след промените абсолютното мнозинство едва ли е много опасно. То се случва и в други европейски държави. Дори да достигне абсолютно мнозинство, БСП ще спази решенията, които сама е взела. В лицето на своето ръководство социалистическата партия декларира, че дори да има такова мнозинство, ще управлява коалиционно.
- Какви са гаранциите, че ако може сама да състави правителство, БСП ще потърси съюзници? А и дали други партии ще търсят в нея партньор?
- Гаранциите са в самото чувство за рационалност в политиката, която би трябвало да има БСП. Периодът, който ни предстои, е един сериозен период. Опитът на другите страни, минали през него, сочат, че е добре да има коалиционно управление. Колкото е по-широка основата на политическото управление в този преходен период към реалното членство в ЕС, толкова по-големи са възможностите на правителствата да се справят с тежките и сериозни задачи.
-------------
Но е много рано преди изборите политическите партии да говорят за какъвто и да било тип коалиционно правителство. Какво точно ще е бъдещото правителство и кои ще са играчите в него, ще зависи от конкретната програма. А тази програма не е тайна, тя няма да се пише твърде много в България, защото ще бъде много повече подчинена на европейските изисквания. И в този смисъл има основа, върху която да се обединяват партии.
-------------
- Възможно ли е нещо или някой да отнеме първото място на БСП след изборите? Прав ли е соцлидерът Сергей Станишев, че победата не е вързана в кърпа, и затова предупреди партията да спре да гледа в пъпа си?
- Засега няма нещо, което да сочи каквато и да е възможност за отнемане на това първо място. Напротив, точно обратното се случва. Тъй като всички политически партии се опитват да се идентифицират през БСП, по-точно през отличието си с БСП, това помага на социалистическата партия да расте.
- Още повече от сега?
- Да, защото, първо, БСП има по-сериозно влияние от другите партии сред обществото. Второ, никой не се занимава с нещо друго освен с БСП, а самото занимаванена другите партии изцяло със социалистическата партия означава, че БСП е най-силната партия. Никой не се занимава с нещо, което го няма в пространството или пък не е в кондиция. Освен това тук работи и ефектът на първия, който никога не прави негативна кампания. Такава кампания правят само вторият, третият и така нататък.
- Но на местните избори тази негативна кампания даде резултат?
- Пресилено е да се каже, че на местните избори се е случило нещо фатално за БСП. Вярно е, че на няколко ключови места, където имаше силни кметове на СДС, те повториха мандата си, но това не може да се тълкува като някаква загуба на БСП, защото тя събра най-много гласове.
- Имах предвид по-скоро "софийския синдром" - БСП спечели най-много гласове, но остана опозиция в общинския съвет. Каква е гаранцията, че тази ситуация няма да се повтори и на национално ниво?
---------
- "Софийският синдром" щеше да бъде един добър пример за това какво може да направи десницата в национален мащаб, ако се беше състоял в позитивен вариант. Но това не стана. Според мен дори този "софийски синдром" е част от растежа на БСП. Идеята, че ще се обединят партии с единствената цел да не идва БСП на власт, а не защото ги обединява някаква обща политика, показва, че това обединение е доста рисковано. Ако се случи същото в национален план, то не е полезно никому.
------------
Струва ми се, че избирателите и самите политически партии няма да рискуват подобно нещо, а ще търсят някакво решение на основата на конкретни политики.
- Казвате, че е вредно в следващия мандат да ни управлява обединена десница, така ли?
- Не е вредно, който и да управлява вече България, изключвам крайно ляво и крайно дясно. България е до такава степен влязла в коловоза на присъединяването си към ЕС, че което и да е правителство няма да бъде оставено кривне от пътя и да върши неща, които тотално ще върнат страната ни назад. Най-малкото ще има знаци, предупреждения, които да не позволяват това да се случи. България вече не е изолирана и самостоятелно движеща се и както ние зависим в много от решенията си от европейската общност, така и самата европейска общност зависи от това, което се случва в България.
А иначе е лошо да се правят обединения на принципа на отричане и негативизъм. Ако десните партии намерят начин да се обединят в името на някакви конкретни политики, това е добре. Но ако се обединяват само за да не идва БСП на власт, това няма да доведе до нищо добро. А и едва ли такова правителство ще е трайно, тъй като то ще се разцепва за всяко конкретно решение.
- Дали все пак ще може да се стигне до дясно обединение?
--------------
- Не, защото разединението е много личностно. Ако се разберат, то ще е просто за момента, за да вземат властта, но след това властта трябва да се упражнява ежедневно и едва ли ще могат да изкарат целия си мандат.
----------------
- Кои партии ще влязат в следващия парламент?
- Единствените сигурни участници са БСП, НДСВ и ДПС. Вдясно не е ясно кой точно ще влезе. СДС така фатално губи, че не знам докъде ще ги отведе това. В десницата, вместо да се занимават със собствените си позиции и да работят за избирателите, които гласуват вдясно, неясно защо, са се устремили към избирателите в ляво. Това само по себе си е странно усилие и не носи позитиви на десницата. Единствените, които се занимават със себе си и собствените си позиции вдясно, са тези от партията на Иван Костов. Тя стои най-стабилно в дясното пространство. Но тази партия тепърва има да се доказва на избори. Не е ясно какво ще стане и със Стефан Софиянски. Може да се окаже така, че в парламента да влезе само СДС от десните партии или пък че ще влязат три-четири с минимални парламентарни групи. А при това положение те дори не биха могли да се намесят реално в разпределението на властта.
---------------
Тоест ако сегашните социологически данни са валидни и за времето на изборите, би трябвало да се предполага, че коалиционното управление ще бъде между настоящите управляващи и БСП. Ако обаче десницата влезе само с една или две партии, може да се получи някаква възможност за обединение на центъра с дясното.
---------------
Как ще изглежда следващият кабинет ще зависи от две неща - колко десни партии ще влязат и с каква сила БСП ще влезе в парламента. Ако социалистическата партия спечели гласове, близки до мнозинство в парламента, има възможности БСП да направи коалиционното правителство, към което се стреми.
- А какво ще избере НДСВ - завой наляво или завой надясно?
- Зависи от това с каква група ще влезе в парламента. Струва ми се, че засега НДСВ си поставя една висока цел - да не е просто втората парламентарна група, но и да няма голяма разлика между нея и първата група. Въпросът за избора наляво или надясно се крие в отговора на въпроса кое ще даде сигурност на властта. Засега се очертава така, че най-голямата парламентарна група ще е на БСП. Ако това стане факт, няма логика НДСВ да рискува едно коалиране вдясно.
- И ще направи левия завой?
- Да. Обратното е рисковано за НДСВ, защото при едно дясно управление стабилността на правителството ще зависи от прекалено много субекти.
- Ще се случи ли този завой, ако премиерът е политическа фигура от БСП?
- Въпросът с премиера ще бъде решен най-късно. Ако БСП държи да залага на формулата експертно правителство, струва ми се, че няма да е невъзможно да се договори за такова експертно-политическо правителство.
-----------------
Фигурата на премиера би могла да бъде обединяваща. Затова по-разумно ще е да се избере фигура, която не е нито точно от ляво пространство, нито от НДСВ, за да не се окаже, че формирането на правителството ще зацикли точно заради фигурата на премиера.
---------------
Заявката на БСП, че дори при мнозинство ще търси коалиционно правителство, означава, че тя иска да сподели властта заради задачите, които предстоят. Това означава, че трябва да води равностойни преговори, иначе за какво изобщо й е коалиция.
- И премиерът трябва да не е партийна фигура?
- Ако се окаже, че не може точно тази договорка да се постигне, не трябва да е такава фигура.
- А смятате ли, че има "хляб" в евроскептицизма? Има ли партия, която може електорално да повлече след себе си такъв тип нагласи?
- Има такива нагласи. Ще има такава партия, която да яхне евроскептицизма, но тя ще е маргинална, както имаше такива опити на местните избори. Някак си патриотичната идея в България не успя да стане силна и в този смисъл тя не може да подхрани електорално силен евроскептицизъм.
- Партията на Иван Костов като че ли дава такива знаци?
- Дава знаци, но някак не настоява, тъй като няма да е много логично такова поведение. Хората, които биха подкрепили Костов и си спомнят с добро за неговото управление, не биха го разбрали, защото един от големите успехи на управлението му е именно евроинтеграцията. И няма логика Костов да се противопостави точно на това. Силни позиции на евроскептицизма има в страни, които демонстрират национално самочувствие и доста силен патриотизъм - като Полша например. Ние нямаме такова силно усещане в избирателите, за да може то да се претвори в сила на някоя политическа партия.
|
|