|
Ето най-после една новина, която ни изразява отвсякъде, в цялата ни постмодерна и предприсъединителна сложна същност. Най-вече надскача безсмъртната Вазова метафора от романа "Под игото", защото там пиянството на един народ е онова особено, приповдигнато състояние на духа, когато свободата тъй примамливо засиява над улегналия и мъжделив робски живот, че си готов да го пожертваш в нейното име.
Сега и тук 80 милиона литра ракия се изливат в бездънното българско гърло по съвсем други всеобхватни и многозначещи причини. Ракията е най-евтина, особено ракията менте - удряш две големи и така се разрастваш отвътре, че направо се изравняваш по мощ и значимост с шефа на "Топлофикация" например, а след третата ракия си твърдо решен, че няма да платиш сметката за парното, мамицата му и на гадното парно, и на гадния шеф - той да не е по-велик от тебе? - и така чаша подир чаша човек надминава себе си, шефа си, ако го има, и всички шефове, става по-голям от политиците, от Ахмед Доган и от царя дори. Придобива самочувствие, защото кой друг, ако не той, дето се налива с ментета, им плаща сметките и масрафите на тези хрантутници, журовете и вечеринките за рождените дни на министрите барабар с подаръците и благотворителността.
Като консумира редовно, то производителите и търговците добре печелят, а печелят ли добре, остава някоя и друга хилядарка за финансиране на партиите, защото и партиите - също като редовия пияница - редовно го закъсват за пари, и я до Чорни ще опрат, я до Саддам. Когато човек е изпил пет ракии, по-лесно преглъща срама и обидата от партийните далавери, които избухват час по час като иракски бомби, дори някакво разбиране проявява към вождовете, живи хора са, затуй те и на мръсни пари кандисват, а към правителствения говорител Цонев го обзема истинско умиление. Гледа го втрещено, такъв гладичък, чистичък, сресан, ливри се и брани с много приказки царщината и имотите й, царски слуга си е той, хубава служба, заслужил си я е, дума да няма...
Когато човек е изпил пет ракии, като удавник за сламка се хваща за Батевите думи относно мача с шведите: хубав мач станал, приличен, само резултатът бил лош. В помътеното му от мъка и резил съзнание проф. Славков като идол засиява, и как не - първо, все е на власт и все е весел, второ, и той чашката тачи, трето ,богат човек е, всеки за приятел го иска - то Блатер ли не щеш, то Лучано ли, то футболистите ли, които тъй и тъй ще си получат обещаните премии.
Всеки си получава своето в тоя живот, ей на - и козичката, и конят на премиера - и те живи същества, екологично чиста тревица във Врана хрупат и бодигард от НСО ги охранява! Тъй се просълзява човек на пет ракии. На генералите си дори съчувства, защото вижда как горят като бушони при късо съединение, то при тоя скъп ток бива ли, дори тревога го обзема и с Бат' Бойко нещо да не вземе да се случи - но разгеле, случващото се е хубаво, още едва звезда заблестява на генералския му пагон.
Когато човек е изпил пет ракии, хич не се връзва на Догановите откровения, че "референдумът е опасна игра на демокрация" и народът не е дорасъл за референдуми, донякъде даже е съгласен с хитроватата усмивчица на Доган, дето какво друго ще значи, ако не "прост си е нашият народ и това си е".
Това си е, ама не си е това - ако беше толкоз прост, как щеше да застане начело на европейците по пиене на ракия, 80 милиона литра годишно не са шега работа! На шестата ракия българинът се топи и прелива от гордост, седмата с гняв го нагнетява, ей при толкова дарби и можене в немотия и пиянство да тъне, на хляб и сирене да я кара, едни сметки за ток и парно като въже врата му да стягат, и тъй се разлютява, че бабаитлъкът му кипва и я жената и децата пребие, я съседа или брата си заколи, пък му удари още една, последна ракия за утеха, макар утеха да няма...
