|
- Г-н Тодоров, защо партиите изгубиха физиономиите си - атакуват даден политически субект и в същото време обявяват, че могат да се коалират се него?
- Това е един парадокс, който можем да обясним с появата на НДСВ на политическата сцена. Това бе един нов играч, който размести представите ни за партийната система. И се оказа, че всички останали партии, без ДПС, би трябвало да бъдат опозиционни на НДСВ. Но НДСВ не е партия, която се вписва в реда на дотогавашните партии. Виждаме, че нейните източници са почти навсякъде. И това създава парадоскалната ситуация, в която всички критикуват правителството на НДСВ и същевременно всички са раздвоени между критиката и нуждата по някакъв начин да хвърлят мостове и да чертаят бъдеще с НДСВ. Има партии, които видимо афишират своята ясна опозиционност. Такава е новосъздадената Демократи за силна България на бившия премиер Иван Костов. Но това не е, защото тя е единствената партия, която се показва като опозиционна на НДСВ, а защото това е единствената партия, която в момента казва, че няма да се съюзява с нито една друга партия.
- Тази неясна физиономия на партиите води ли до отлив на избиратели?
- Да, защото тази неопределеност пречи на избирателите да се идентифицират с една или друга партия.
-----------
Има въпроси, по които има и трябва да има консенсус. Но това са малко на брой въпроси, които засягат общността и които се споделят от всички партии. Оттам насетне по-важни са различията, защото тъкмо в тези различия може да има избор и състезание между проекти. Когато се загуби тази състезателност, както и във футбола, феновете намаляват. Когато се знае, че мачът е предварително договорен, стадионът е празен. Същото се случва и с политическия живот. А загубата на съществените различия води до отлив на избирателите.
------------
- Ако обяснението при десните партии е, че те могат да съставят правителство само в коалиция, то каква е логиката БСП, на която се предрича абсолютно мнозинство, година преди изборите да говори за евентуални коалиции с НДСВ и ДПС?
- Изглежда малко необичайно в политическата практика една партия, която е в опозиция и на която сондажите дават бъдещо мнозинство в парламента, да обявява сега, че се гласи да управлява с партиите от настоящото правителство. От друга страна можем да намерим обяснение за това поведение. И то може би е свързано с нееднородността на самата БСП. БСП е голяма партия с доста разнороден електорат и независимо, че тя извървя един дълъг и успешен процес на трансформация, на придобиване на един социалдемократически облик, тази разнородност продължава да тегне. Тя е разнородност и вътре в елита на БСП, и в нейните структури. Вероятно тази разнородност води до това партийното ръководство да няма пълната свобода да дефинира една изцяло автономна от отношенията към другите партии политика. Може би БСП няма смелостта все още да каже: Имаме силите и политическия проект да управляваме един мандат ние социалистите.
- Защо на БСП й липсва тази смелост? Страх я е да управлява сама, ли?
--------
- Не е тайна за обществото, че съществува конкуренция вътре в самия елит на БСП. Може би това е израз и на съотношението на силите в самата партия. Новото ръководство на БСП несъмнено има своя проект и може да се похвали, че е партия от отбора на социалдемократите. Но не всички в БСП приемат еднозначно този избор. И вероятно това търсене на възможна политическа коалиция с други партньори е не толкова за да се споделя отговорността, колкото чрез другите партньори да може да се оказва натиск, включително върху фигури от собствената партия.
-----------
- Тоест БСП търси коалиционни партньори, за да решава вътрешнопартийни проблеми?
- По-скоро така виждам нещата. Може би става въпрос за желание да не се остави единствено вътрешнопартийното съотношение на силите да се пренесе в бъдещото ново правителство.
- Говорите за пресичане на вътрешнопартийни апетити за министри?
- Може да има и такова обяснение. Политиката не е кухненско дело. Политиката не се прави на тайно, за да стане политика тя трябва да излезе в публичността. Говоря за възможните обяснения на това, което виждаме публично, а именно стремежа на ръководството на БСП още сега да заявява готовност за коалиционно управление. Много често има причини, които и самите лидери не споделят открито и дори не ги обсъждат и в най-близкия си антураж. Може да се каже, че подсъзнателно усещат, че така трябва да постъпят, без да могат експлицитно да обяснят какво искат. Така, че едно от възможните обяснения може да е това - чрез фигури извън БСП, чрез търсене на коалиционни партньори, в бъдещото ляво правителство, да се създаде баланс, който да контрира апетити на определени кръгове и хора, които могат да компрометират БСП.
А иначе тезата: Внимавайте, че ако дойдат на власт социалистите може да се повтори същото като при Жан Виденов, е остаряла. Не вярвам да се повтори същото. Ситуацията е различна. България е на две крачки от пълноправното членство в ЕС и е принудена да спазва правилата на ЕС.
- И вече не е опасно у нас да има абсолютни мнозинство и еднопартийни правителства?
----------
- Да, не е опасно. Стига да става въпрос за партии, които имат достатъчно и развити вътрешнодемократични структури и чиито ръководства са отговорни пред партийната маса.
-------------
- А толкова сигурно ли е, че БСП ще спечели следващите избори, както смятат сега социолозите?
- Съвсем не е толкова сигурно. Първо, това са сондажи, които са една година преди изборите. Второ, в тези проучвания откриваме доста значителен дял хора, които казват, че няма да гласуват. А много малко знаем за техните намерения и за това защо и как избирателите избират. Може би идващите избори ще бъдат също толкова изненадващи, както и предишните. В последния момент някои избиратели се решават да гласуват. Може да се случи и някакво събитие, което изведнъж да накара хората да реагират - било то за да накажат някого или за да фаворизират друг. Нямаме никаква гаранция, че ще се случат резултатите, които сега дават социологическите агенции. Трябва да е ясно на всички партии, че няма резервирани избиратели.
- А дали е възможно десницата да се обедини преди или след изборите?
- Малко вероятно е. Десницата има много съставки, които са в различни партии и между които припламваха толкова много искри, че се е натрупала някаква несъвместимост. Съмнявам се дори страхът от социалистите вече може да даде тази спойка. Защото това ще е апел, насочен към една малка група избиратели, най-вероятно подръжниците на Костов.
По-важното е какво става с десния проект. Приватизацията свърши, член сме на НАТО, скоро ще станем такъв и на ЕС, има пазарна икономика. Големият въпрос е какво остана от тази голяма дясна програма от преди 13 години. Не виждам засега една добра перспектива. Още повече, че идеологическите аналози на десните ни партии в ЕС също не са много наясно за политическия си профил. Европейската десница е разделена между два лагера, които не знам до колко ще продължат да съществуват - на еврооптимистите и на европесимистите. Вероятно и нашата десница ще бъде разделена по този въпрос. Може би и нашите десни няма да могат да избегнат този дебат и това разцепление.
-------------
Възможно е десницата в България да се организира около два полюса - един европесимистичен и един еврооптимичстичен, които да си намерят аналозите в Европейския парламент. Възможно е това да бъде ДСБ, която да е по-скоро от страната на евроскептиците и еврооптимистичен полюс около СДС.
--------------
- Кои партии виждате като участници в следващия парламент?
- БСП, вероятно в коалиция Нова левица, ДПС, НДСВ. Дотук със сигурните участници. И от центъра надясно започва голямата несигурност. Десните гласове ще се разделят между три партии - СДС, ДСБ и ССД на Стефан Софиянски. Не бива да изпускаме и ВМРО и БЗНС-НС във възможна коалиция с някоя от тези партии. Разпределението може да е 1:2:3 или 1:1:1. При второто разпределение нито една от тези партии няма да попадне в парламента. Има ситуация, която не бива да се изключва и тя е при слаба мобилизация на десните избиратели и при равномерно разпределение на гласовете на трите и СДС, и ССД, и ДСБ да се окажат под бариерата. По-вероятно е обаче в парламента да влязат СДС и ДСБ. Трудно ми е да кажа кой ще наделее.
- И какви възможни коалиции може да има при тези участници в следващия парламент?
- Ако изключим формулата голяма коалиция, остава формула БСП+ДПС, или пък БСП+ДПС+НДСВ. Трудно виждам коалиция НДСВ+СДС+ДПС+ДСБ. Едва ли ще има мнозинство в парламента коалиция НДСВ+СДС+ДПС. Ако вместо партията на Костов влезе партията на Софиянски, може да се получи друга конфигурация и да има едно относително мнозинство, където да са всички без БСП. Това би бил обаче вариант, приличащ на италианския преди голямата криза в италианската политическа система в края на осемдесетте години.
- Тоест вариант, при който няма да има стабилно правителство с променящ се премиер?
- Да, без стабилност, където съставът на правителствата често ще се променя. И накрая всичките партии изчезнаха в Италия и се претопиха в съвсем различни коалиции. Така че най-вероятната конфигурация е БСП+ДПС. Възможен е и вариантът с НДСВ.
- И кой трябва да е премиерът при една такава конфигурация?
- Ако БСП ще излезе първата партия, по-логично и очаквано от публиката ще е премиер да е нейният лидер. Това е една добра практика.
- Няма ли да е по-добре фигурата да е непартийна?
-------------------
- БСП често досега играеше така - издига някой кандидат за даден пост, намерен от някъде и който никога не е имал своята политическа кариера в БСП. Това не е добра практика, защото в такива парламентарни демокрации се очаква, че партийните лидери, тъкмо заради това, че зад тях стои подкрепата на политическата партия, са достатъчно отговорни, за да заемат поста на премиера.
--------------
- А как разчитате появата на Ахмед Доган на учредяването на партията "Новото време"? Дали пък няма точно това да е една от предизборните коалиции?
- Има много млади хора, които се идентифицират с тези лидери. Това е по-млада, по-отворена към света публика, но която няма твърди, трайни политически предпочитания, а по-скоро е склонна да се отнася към политиката като към пазар, на който се предлагат различни продукти. Затова "Новото време" засега трудно ще пробие самостоятелно. Възможна е коалиция с ДПС. ДПС има практиката на такива коалиции. В сегашната ситуация е възможно "Новото време" да се възползва от електоралната тежест на ДПС и да позволи на ДПС да легитимира едно отваряне към обществото, извън сравнително тясната група на етническия вот. Става въпрос за взаимен интерес. Така, че може да се явят заедно на изборите с общи листи, но повече от това едва ли ще се случи. Това няма да увеличи твърде много броя на депутатите им в парламента, така че да размести съотношенията.
