Завърши поредният конкурс за банков консултант по най-сочните български приватизации, обявен преди два месеца, който определи кой ще продава три ТЕЦ-а. Това е поредният драстичен пример за
тръжна сегрегация,
наложена върху българските участници в т. нар. "обществени поръчки". Този път кандидатите за продавач-консултанти на ТЕЦ-овете трябваше да отговарят на следните условия: да са сред първите 15 инвестиционни банки в световната класация и през последните 5 години да са били водещ консултант на поне две сделки за продажба, сливане или придобиване на енергийна компания. С други думи, да са банки от всяка друга страна, но не и от България, защото нито една от финансовите институции с български капитал със сигурност не отговаря на тези условия. На кое точно общество са нужни такива "обществени поръчки", които са предварително загубени от всички български участници? Защо администрацията реши, че българският интерес ще е по-добре защитен, ако няколкото оцелели наши банки бъдат предварително елиминирани? Дежурният отговор на тези въпроси отдавна е подготвен и се изчерпва с
псевдомотивите:
банките с български капитал са мижави, нямат връзки, дори контакт с подходящи инвеститори милиардери едва ли им се намира и опит нямат, защото никога не са участвали в точно такава сделка, каквато държавата сега слага на тезгяха. Всичко това е вярно. И въпреки това неубедително. Защото ние никога няма да имаме читави банки и финансови институции, ако предварително условие за всяка нова сделка е участникът да е завършил успешно поне две-три такива. Самонадеяно е да се опитвам да резюмирам Буров с няколко изречения, но всеки може да се обърне към стотиците страници, отделени от великия финансист на потребността всяка нация да развива и защитава собствената си банкова система. Защото банките са
институционалният координатор
на националната икономика. Те са естествената опора на фирмите в отраслите на стопанството. Главно от банките на своята страна местните търговци могат да наберат капитал, защото всяка чужда банка закономерно тегли чергата към собствените си фирми - това е логиката на преплитането на индустриалния и финансовия капитал. Чрез дирижираните търгове, от които националният финансов капитал е съзнателно изолиран, държавата измества националния бизнес от позициите му в отраслите, чието бъдеще тези ключови проекти предопределят. Тъкмо елиминираните от големите проекти български банки имат интереса и възможностите да организират участието на фирмите - техни клиенти, в строителството и доставките. И пак те имат потенциала за
защита на стратегическите позиции
на местната индустрия във възловите и стратегически стопански отрасли. Не бива да допуснем в мълчание познатият сценарий от търга с ТЕЦ-овете утре да се повтори при проекта за няколко милиарда инвестиции в новата атомна централа. Макар да нямат ресурсите сами да кредитират такъв проект, българските банки трябва задължително да бъдат включени във финансовия консорциум. Понеже е най-вероятно за пореден път правителството да пропусне да ги забележи, сега е моментът управителите на български трезори да загърбят за момент конкуренцията, за да се преборят за място сред аранжорите на най-пищното от двадесет години насам проектно финансиране у нас. Целта на това преборване е участието им в
разпределението на финансовите потоци
от проекта. Има ли някакво съмнение, че онези, които организират финансирането, ще са същите, които след това за години наред ще са абонирани за банковото обслужване на новата централа. Тъкмо в тези банки ще се натрупват и резервните фондове за периодични доставки на свежо гориво, за съхранение на отработеното и за предпазване от бедствия и аварии. Като координатори на кредиторите те ще имат безусловното право да решават кои застрахователи и презастрахователи ще получават застрахователните премии от централата. Сигурно е, че ядреният проект ще създаде най-големия индивидуален клиент в страната (след самата държава). Неговите обороти ще осигурят на обслужващите го банки доминираща позиция на българския финансов пазар. Това не може да бъде територия, забранена за българи.
Не може да има територии, забранени за българи у нас. Забранени трябва да са законите и актовете, които ограждат стерилни от българско участие територии.
Принципно са нелоши Хърсевите разсъждения.
Но:
- с подобни разсъждения се осъществи РМД-приватизацията, а последствията са плачевни.
10 пъти по-добре е добър западен мениджър, отколкото калпав български такъв. Мисля си, че обикновения човек не го интересува кой е чорбаджията, а каква ще му е заплатата. И ако по-високата заплата е следствие на западен мениджмънт, по-добре е да е такъв!
