|
Така е и с политическите семинари. Веднъж излезли от София, партийните ръководствата напускат рамките на поведението си по време на пресконференции и стават по-разговорливи и по-разбираеми в защитата на вижданията си. А местните партийци придобиват повече смелост и мненията им успяват да достигнат до ушите на началниците им по-лесно, отколкото ако им се обадят по телефона или пристигнат на крака в софийската партийна централа.
Така и със семинара на БСП на Боровец. Една година преди парламентарния вот соцръководството събра левите кметове да си говорят за избори, редене на листи и общински проблеми. Противно на очакванията сбирката не се превърна в говорилня, в която кметовете само се оплакват от липсата на средства и възможности да си подредят общината, а началниците викат: ние правим, каквото можем. Изненадващо срещата не бе белязана и от блаженото мечтаене как скоро ще попаднем във властта, в какъвто сън от известно време насам изпадат червени политици и активисти.
Чистият планински въздух ли или реализмът на градоначалниците приземиха самочувствието на някои свои колеги, които от година насам точат ножове за държавната баница. Но вместо да си поискат парче от тази бъдеща баница, повечето от левите кметове създадоха впечатление, че са в непрекъснато напрежение да не би отново да проспят второ цунами от типа Симеон Втори. Разбира се, обяснението за това може да е, защото семинарът бе открит за журналисти.
Но така или иначе ентусиазмът, с който някои ръководители на БСП започнаха сбирката, не успя да завладее аудиторията.
"БСП тръгва към предстоящите парламентарни избори със самочувствие на партия, която се готви да управлява България", така зам.-шефът на соцпартията Румен Овчаров откри срещата. А другият заместник Румен Петков обяви, че се очаква убедително представяне на БСП на парламентарните избори. Няма лошо и това е една от задачите на началниците - да подгряват и мобилизират членовете си и електората. Но вместо да последва еуфория, предвкусваща властта, в залата се заговори за друго - за това, че дори социолозите да чертаят абсолютно мнозинство на левицата,
опасността от още един мандат в опозиция изобщо не е отминала
"Най-сериозният играч освен нас на тези избори ще е НДСВ. Те имат сериозен ресурс из страната, техни са областните управители, хората в областните градове са нахранени. Дори наши хора са нахранени от тях и по време на изборите ще се люшкат къде ще бъдат по-добре - при нас или при НДСВ", предупреди кметицата на Смолян Дора Янкова. За нея изборите ще са трудни, а БСП трябва да се вземе на сериозно чак когато спечели, защото предричаната голяма победа не е сигурна. Градоначалникът на Севлиево Йовко Йовков продължи тази линия: "За първи път отиваме много по-отслабени на избори. Отслабиха ни, дали не се осъзнахме, или правителството излезе по-хитро, но ресурсът не е при нас. Той е при НДСВ, не можем да се разпореждаме, загубихме позиции. Тръгваме на битка по-слаби и по-уязвими." А червеният кмет на Дупница Първан Дангов предупреди, че предизборната кампания на НДСВ върви и навсякъде из страната се наливат финанси за тази цел.
Градоначалникът на Самоков Ангел Николов пък се обърна директно с молба към ръководството: "НДСВ имат кадри и финансов ресурс. Хич няма да са лесни тези избори, затова трябва да направите умна коалиционна политика, да не бъдем сами преди изборите и после в управлението, защото не вярвам в категоричната изборна победа."
Страхът от още един мандат в опозиция сякаш преобладаваше над всичко на тази сбирка. Дори соцлидерът Сергей Станишев призна: "Изборите ще са трудни и много важни за нас. Още един мандат в опозиция ще бъде тежко изпитание за левицата." Въпреки че не стана дума конкретно за коалиционната политика на БСП, през повечето изказвания прозираше разбирането, че соцръководството трябва да направи всичко възможно (ако трябва да се договаря с ДПС, дори с НДСВ), но да вкара партията в управлението.
Изглежда, целта на кметовете не бе просто някои от тях да се видят министри. Всички до един проплакаха, че искат да са кметове на управляваща партия, защото
когато партията им е в опозиция, парите не идват при тях
Някои от кметовете, силно ядосани от този факт, поискаха, когато БСП дойде на власт, да помага само на червените общини. Идеята бе убита още в зародиш от Станишев: "Да, управленията на СДС и НДСВ гледаха на левите общини като на втора класа, но ще бъдем същите като тях, ако направим същото с обратен знак."
Левите кметове подсказаха и други идеи на началниците си. Доста от тях говориха за кадрите и посланията - за нуждата от ясни послания и обучението на кадри, с каквито БСП не може много да се похвали. "Трябва да имаме ясни послания. Предизборната програма трябва да е само от две страници, в които да липсват неразбираеми термини за обществото като субсидиарност. Там трябва да пише кратко и ясно: "всички деца отново в училище", "поне един от семейство на работа" и да не лъжем, че можем да увеличим четири пъти пенсиите", предложи кметът на Разград Венелин Узунов.
Чуха се и гласове за това колко мрънкащи и мързеливи са всъщност местните соцструктури и как това голямо междучасие е крайно време да свърши за тях.
В такава атмосфера премина срещата. Ръководството на БСП трябваше да отиде чак до Боровец, та да чуе, че хората не вярват в предсказанията, че властта е вързана в кърпа за левицата. А червените кметове - може би защото имаше журналисти - не заговориха открито
имат ли амбиции да стават депутати и министри
Само един от тях попита: "Като ме питат кандидат-депутат ли съм, какво да кажа?", но не получи отговор и дискусия така и не се получи. Соцръководството просто обясни, че ако искат БСП да управлява, трябва и те да се потрудят, да изпълнят обещанията си пред хората, пък ако левицата вземе властта, ще има за всички.
Дискусията да се кандидатират ли кметовете за депутати предстои. И ще бъде тежка. Предстои да се види и дали размислите от този уикенд на чист въздух са останали горе в планината. Само след една година ще видим и кой е бил прав - тези, които вече докосват властта, или тези, които се боят, че шансът може отново да не ги споходи. А ако се случи първото, дано социалистите не забравят констатацията на един от участниците в сбирката: "Събирахме се и с Жан Виденов в такъв състав. И си говорехме колко ще сме добри, какви добрини ще направим за страната, а когато взехме властта, забравихме." Иначе нищо добро не чака България.
|
|