Миналата седмица за броени минути правителството взе решение да похарчи четвърт милиард лева, повечето от които не са предвидени в държавния бюджет. Средствата се предоставят на:

1. Министерството на регионалното развитие и благоустройството - 100 млн. лв. за пътища, магистрали и инфраструктурни обекти;

2. Министерството на здравеопазването - 76 млн. лв. за уреждане на просрочените задължения на болниците;

3. Министерството на образованието и науката - 40 млн. лв. за ремонти в държавни училища, за текущи разходи и за БАН;

4. Общините - 10 млн. лв. за ремонт в общински училища и за текущи разходи;

5. Министерския съвет и областни администрации - 12 млн. лв. за изграждане на малки обекти с регионално значение;

6. БДЖ - 10 милиона лева;

7. Фонд "Земеделие" - 10 милиона лева;

8. Фонд "Тютюн" - 5 милиона лева.

9. В допълнение към преките разходи правителството одобри и държавни гаранции в размер на над половин милиард лева за ТЕЦ "Марица-изток 2" и моста Видин-Калафат.



Сумата



Отпуснатите средства (без държавните гаранции) са 263 милиона лева. За да добием представа за големината на тази сума, ще посочим няколко сравнения:

- 263 милиона лева са над 4 пъти повече от обещаното догодина двупроцентно намаление на данъка върху доходите. С тези средства още тази година личният подоходен данък на всеки български данъкоплатец можеше да се намали с около 1/3.

- 263 милиона лева са с 30% повече от предвиденото намаление на данъка върху печалбата през 2005 г. Т.е. още през тази година данъкът върху печалбата можеше да се намали от 19.5% до 13-14%.

Държавните гаранции са над половин милиард лева, което представлява увеличение на държавно гарантирания дълг с над 50%. Ако се продължи с този бърз темп на увеличение, до края на мандата дълговите индикатори на страната ще се влошат значително.



Причините



Най-вероятно причината правителството да отпусне толкова значителни финансови средства е, че то наистина има желание да направи нещо позитивно в съответните сфери и понеже не знае как да го направи, решава, че наливането на много пари от държавата ще помогне. А и след една година предстоят избори, което насърчава правителството да предприеме колкото се може повече проекти, които дори да не са ефективни, са популярни (и популистки). Не бива да забравяме и чисто бюрократичния елемент - колкото повече пари харчи администрацията, толкова повече власт и възможности придобива тя. Поради тази причина държавните чиновници винаги правят всичко възможно, за да убеждават колко необходимо е увеличаването на разходите.



Пари или реформи



С отпускането на повече от четвърт милиард лева допълнителни разходи и над половин милиард лева държавни гаранции правителството за пореден път показва, че предпочита да налива пари в неефективни дейности, вместо да извършва реформи в тях. Това естествено намалява финансовата дисциплина - всеки ръководител знае, че няма да бъде уволнен при преразход на средства, а напротив - ще получи още средства и съответно всички имат стимул да изразходват повече.

Какви реформи биха могли да се направят, вместо да се наливат пари?

Министерството на регионалното развитие получи допълнителни 100 милиона лева към заложените в бюджета на ведомството 400 милиона. Значителна част от тези средства биха могли да се спестят, ако магистралите и някои от инфраструктурните обекти се приватизират или концесионират.

Допълнително отпуснатите 76 милиона лева за болниците са необходими заради забавянето на здравната реформа. Ако болниците бяха частни и се финансираха от частни здравни фондове, никога нямаше да се достигне до натрупване на огромни дългове.

В образованието има 2 пъти повече учители, отколкото са нужни. В същото време няма пари за компютри, книги, оборудване, ремонти. Ако излишните учители бъдат съкратени, ще се освободят половин милиард лева, с които ще може да се осигури наистина качествена промяна в образованието.

За последните 4 години БДЖ е получила над половин милиард лева субсидии. Ако компанията работеше на пазарни принципи и се управляваше ефективно, тези средства можеха да се спестят, също както и прясно отпуснатите 10 милиона.

Същото се отнася и за земеделието - вместо да провежда пазарни реформи в отрасъла, правителството прави фермерите все по-зависими от парите на данъкоплатците, което намалява стимулите за повишаване на ефективността.

Държавните гаранции за ТЕЦ "Марица-изток 2" и моста Видин-Калафат можеха да бъдат спестени, ако тези два проекта бяха приватизирани и осъществени от частни инвеститори.

Всичко това показва, че с малко повече реформи правителството можеше да спести 263-те милиона лева допълнителни разходи и да ги насочи към намаление на данъците. По този начин щяха да се насърчат инвестициите и да се ускори икономическото развитие и в резултат да се увеличи благосъстоянието на всички български граждани. Но да се правят реформи е далеч по-трудно от прахосването на средства.