Неотдавна министърът на държавната администрация призова към "революция в администрацията". За същото отдавна призовават най-настойчиво и брюкселските чиновници, които щат да фасонират източноевропейските си събратя досущ по свой образ и подобие. Според Брюксел у нас не достигал "административен капацитет". Досега този недостиг се тълкуваше само като повод да се разкрият десетки нови служби - ведомства и агенции, които да се населят с десетки и стотици хиляди държавни служители. Но



Паркинсоновата революция



вече завършва. (Имам предвид не коварната нервна болест, която не прощава дори на американските президенти, а точно толкова смъртоносното заболяване, открито от Сирил Норткот Паркинсън, което не ходи по хората, а поразява администрациите.) Главоломното "свиване" на държавната машина след "нежната революция" от 1990 г. доведе до това, че броят храненици на хазната взе уверено да расте. Първото удвояване на числото им стана за около 7 години, последното отне не повече от 2 лета. И без Фибоначи можем да изчислим, че ако този темп на раздуване продължи, до 2009 г. популацията на бюрократите трябва да надмине тази на българите. Така просто не може да продължи. Нали ако всички станем чиновници, ще измрем от глад, понеже няма да остане никой да ни плаща данъци. Значи дошъл е моментът за административна революция, г-н министърът право казва. Утопична ми се струва обаче идеята дефицитът от чиновнически умения да се компенсира чрез



наливане на милиарди в бюрокрацията



в очакване съоръжени с нови гигабайти оперативна памет, ускорени с още гигахерци бързодействие, въоръжени с най-последния майкрософтски софтуер, старите службаши изведнъж да станат едни работливи, безкористни и свръхкапацитивни администратори. Напротив. Няма друга област и отрасъл у нас, където да са хвърлени толкова много средства с тъй нищожен резултат, както в администрацията. Ако същите пари бяхме вложили в отглеждане на зеленчуци, да бяхме си върнали хем първото място на световен производител на домати, хем външния дълг. Много по-смислена идея от трошенето на грешни милиарди дава



законопроектът "Димитров",



с който главата на парламентарната икономическа комисия предлага да се прехвърли на браншовите организации грижата да регулират и надзирават дейностите, от които разбират, в отраслите, където си вадят хляба. Този проект е второто произведение от същия автор по темата административна революция. Първото беше законът за ограничаване на регулирането - прекрасно пожелание в членове и алинеи, което още не е дало видими плодове. Поне аз не знам някой чиновник да е глобен, защото е размотавал някого далеч след всички срокове, нито пък да е облекчена някоя процедура за лицензиране и регистриране. Но браншовите организации наистина имат интерес, затова очаквам те да се окажат далеч по-честни регулатори и по-добри администратори от държавните чиновници. Но бързо и сериозно подобрение на административното обслужване можем да постигнем само ако държавата се реши на



приватизация на администрацията



Това означава да се прехвърлят на лицензирани частни фирми обслужващите функции, с които сега са се нагърбили държавни и общински служби. Има хиляди удостоверения, потвърждения, справки и уверения, които спокойно могат да се поверят на частния бизнес. Практиката показва, че дори в светая светих на властническите функции като митническия контрол частната "Краун ейджънтс" се справя по-добре от армията държавни митничари. Това показва, че практически всяка държавна функция може да се приватизира. Впрочем в Израел бяха приватизирали и централната банка. Дълги години там шекелите издаваше частната банка "Леуми". А като чиновник частникът винаги работи



по-ефективно и по-отговорно,



защото не се храни от бюджетни кредити, а от резултата, който постигне. Той винаги ще е поставен в условията на конкуренция с други свои колеги - значи трябва да се стреми да работи по-добре от тях, а онези, които обслужва, да са доволни от него, за да се върнат утре пак при него. Където има конкуренция, там няма нужда да даваш подкупи, за да получиш качествена и бърза услуга. Частникът няма сметка да назначи стотици хрантутници там, където и дузина ще свършат работа. А най-голямата разлика с държавния чиновник е в това, че си плаща за грешките. Дори страхът да загуби лиценза и бизнеса е достатъчен да го държи нащрек.