|
-----------
На 12 януари 1991 г. Конгресът разреши на Джордж Буш-старши да започне войната в Ирак. Само 5 дни по-късно започна операция Пустинна буря в Кувейт. Подобно на неотдавнашната война в Залива, не трябваше да мине дълго, преди Щатите да обявят победа, обаче разчистването щеше да продължи повече и да струва по-скъпо от самата война. В безмислен акт на отчаяние, иракските войски подпалиха над 700 кувейтски петролни кладенци, които бълваха гъст черен дим, превръщащ деня в нощ.
Смяташе се, че за оправянето на тази каша ще са необходими поне 5 години, тъй като езерата петрол около всеки кладенец също бяха в пламъци и не позволяваха да бъдат доближени, камо ли изгасени. Но щом свършиха битките, "Халибъртън" си проправи път към поръчката, която се очакваше да струва около 200 милиарда долара за следващите 10 години.
Фирмата изпрати 60 души да помагат за пожарникарските действия. Междувременно нейното инженерно и строително поделение "Келъг, Браун и Рут" (КБР) спечелиха допълнителен договор за 3 милиона долара, за да оценят пораженията, които нахлуването причини на кувейтската инфраструктура - договор, чиято цена бе умножена по 7, докато КБР приключиха с тази задача.
Така "Халибъртън" се завърна в армейския бизнес за първи път след Виетнам, а краят на войната в Залива възроди бизнеса с военните доставки.
Естеството му се промени драматично през последното десетилетие. Комбинацията от намалени армии, но продължаващи конфликти, доведе до безпрецедентна нова индустрия на частните военни фирми. Те подпомагаха военните във всичко - от доставката на оръжие до снабдяването и подготвянето на войските, както и логистиката.
В десетилетието след първата война в Залива, броят на частните фирми, използвани на бойното поле и около него, се умножи по 10. Днес се смята, че сега има
по един частен доставчик за всеки 10 войници в Ирак
Фирми като "Халибъртън" изиграха решаваща роля за това явление.
През 1992 г. Министерството на отбраната, ръководено от Дик Чейни, се впечатли от работата на "Халибъртън" в Кувейт. Предусещайки нуждата да се осигури подкрепа на военните в случай на други подобни конфликти, Пентагонът покани фирми да проучат как едно частно дружество може да осигури логистична подкрепа на армията в случай на въоръжен конфликт.
Поръчаният доклад трябваше да разгледа 13 "горещи точки" по света и да посочи подробно как ще бъдат осигурявани широк спектър от услуги, като се започне от строителството на бази до изхранването на войските. Заданието изискваше фирмите да могат да осигуряват доставки за 20 000 войници в продължение на 180 дни. Това беше мащабен план, първи по рода си за американската армия.
37 фирми участваха в конкурса на министерството, спечели го КБР. Докладът на КБР, който остава секретен до днес, вдъхнови Чейни, че е възможно да се създаде стандартен договор на военните, които да го сключват с единствена фирма-изпълнител. Договорът стана известен като Програма за логистично гражданско увеличение (Logcap) и е известен като "майката на всички договори за доставки". Той бе използван при всички американски разгръщания на сили от 1992 г. насам, а поръчките възлизат на милиарди долари, като сумите се увеличават непрекъснато.
Щастливият бенефициент на първия 5-годишен договор Logcap беше същата фирма, която написа плана как той да бъде спечелен - КБР. Logcap извади КБР от кризата, в която фирмата се намираше в края на 80-те години и
наля ресурс на "Халибъртън" през 90-те
Това беше неподписан чек от правителството. Доставчикът печели между 1 и 9% от цената - т.е. колкото повече се харчи, толкова повече се печели.
----------------
Преди да е изсъхнало мастилото от първия договор Logcap, американската армия изпрати свои сили в Сомалия през 1992 г. като част от операцията "Връщане на надеждата". Служителите на КБР бяха там, още преди да дойдат военните, и си тръгнаха след тях. Фирмата спечели 109.7 млн. долара в Сомалия. През август 1994 г. спечели 6.3 млн. долара от операцията "Поддържане на надеждата" в Руанда. Септември същата година операция "Подкрепа на демокрацията" в Хаити донесе на фирмата 150 млн., а през октомври операцията "Бдителен войн" осигури още 5 млн.
----------------
В духа на "Не отказваме работа" фирмата строеше лагери, доставяше на войските храна и вода, гориво и боеприпаси, чистеше тоалетни, даже переше дрехи. Служители на фирмите присъстваха на заседанията на военните щабове, те просто се превърнаха в още едно подразделение от армията на САЩ.
За неинформираните назначаването на тогавашния министър на отбраната Чейни за председател, президент и генерален изпълнителен директор на "Халибъртън" през август 1995 г. изглеждаше необяснимо.
Чейни нямаше почти никакъв опит в бизнеса,
той беше политик от кариерата и бюрократ. Финансови анализатори понижиха котировките на фирмата и бизнес пресата открито оспори назначението. Тези, които познават Чейни, го описват като скучен и даже посредствен. По онова време Сикрет сървис беше дало на Чейни псевдоним, който напълно съответстваше на неговата роля: "Задна седалка".
Само че "Халибъртън" оцени стойността на Чейни. Издигайки го за генерален изпълнителен директор, фирмата спечели значително политическо влияние във Вашингтон. До назначаването на Чейни през есента на 1995 г. бизнес резултатите на "Халибъртън" бяха прилични. След загуби от 91 млн. долара през 1993 г., през 1994 г. компанията беше отново печеливша с положителен баланс от 236 млн. долара. С новите доходи от Logcap, "Халибъртън" и неговото подразделение КБР стъпиха на твърда земя. Макар че Logcap произвеждаше относително скромни печалби, това беше начин да се интегрира КБР във военната машина.
Голямата възможност се отвори през декември 1995 г., два месеца след като Чейни пое поста начело на КБР, когато
САЩ изпратиха хиляди умиротворители на Балканите.
Един пример за това, което извърши КБР на Балканите, беше
базата "Бондстийл" в Косово
Тази база е толкова голяма, че от финансовата служба на армията я сравняваха с "малък град". Фирмата построи пътища, електрозахранване, водопровод и канализация, жилищни сгради, хеликоптерно летище, периметър за охрана, охранителни кули и затвор. "Бондстийл" е най-голямата и най-скъпа военна база на САЩ след Виетнам. Тя е също така построена на пътя на бъдещия албанско-македоно-българския петролопровод "Амбо", свързващ богатия на петрол Каспийски регион с останалата част от света. Първоначалният проект за "Амбо" беше на КБР.
Паричните потоци по линия на Logcap се раздуха при управлението на Чейни, от 144 млн. долара през 1994 г. на над 423 млн. през 1996 г., като Балканите бяха движещата сила. Към 1999 г. армията харчеше малко под 1 млрд. долара годишно годишно в задачи, изпълнявани от КБР на Балканите. Междувременно Чейни развиваше бизнеса на "Халибъртън" за други части на света. "Фалшива дилема е, че трябва да избираме между финансовите си и другите интереси", каза той, обявявайки се против икономическите санкции, лансирани от администрацията на Клинтън срещу държавите, заподозрени за терористична дейност. Чейни възразяваше особено на санкциите срещу Либия и Иран, две страни, с които "Халибъртън" въртеше бизнес, без да се интересува от подробности.
Още по-смущаваща е
дейността, която фирмата извършваше в Ирак
Между назначенията си като министър на отбраната и вицепрезидент, Чейни беше начело на "Халибъртън", когато фирмата заобикаляше строгите санкции на ООН и помагаше на правителството на Ирак и за обогатяването на Саддам Хюсеин.
През септември 1998 г. "Халибъртън" се сля с "Дресър индъстриз", фирмата, в която Джордж Буш старши получи първото си назначение. Сливането превърна "Халибъртън" в най-голямата фирма за услуги в областта на добива на петрол в света.
Чейни каза пред журналисти през предизборната си кампанията през 2000 г., че се придържа към "твърда политика" срещу правенето на бизнес с Ирак. Той призна, че е правил бизнес с Иран и Либия, но подчерта, че "Ирак е друго нещо". Пред телевизия ЕйБиСи Чейни каза: "Не сме правили бизнес в Ирак, откакто санкциите на ООН бяха наложени през 1990 г. и аз се придържам към стриктна политика за това".
Три седмици по-късно Чейни бе принуден да признае бизнес връзки след ембаргото, но се позова на неосведоменост.
Сливането с "Дресър" беше, както се оказа, коронното постижение на годините на Чейни в "Халибъртън." Със съвместни усилия, екипът на Чейни превърна "Халибъртън" в една от основните фирми за доставки на правителството. КБР удвои своите правителствени поръчки от 1.2 млрд. долара през петте години преди идването на Чейни, до 2.3 млрд. през петте години, когато той бе начело на "Халибъртън". В списъка на доставчиците на Пентагона Халибъртън се изкачи от 73-о до 18-о място.
След 11 септември КБР тръгна да работи по линия на войната с тероризма, като
построи 1000 затворнически килии в Гуантанамо
на стойност 52 млн. долара. Работата беше позната за КБР, фирмата беше правила точно това 35 години във Виетнам. Когато САЩ беше изпратила военните си сили в Афганистан, отново КБР беше насреща. Тя построи базите в Баграм и Кандахар за 157 млн. долара.
"Халибъртън" спечели договора за възстановяването на иракската петролна инфраструктура, за което търг не бе правен. Поръчката й беше дадена, защото имала план как да гаси пожари (каквито нямаше, бяха вече изгасени).
Въпреки новия бизнес, богатството на "Халибъртън" и на неговия филиал КБР не се увеличиха. Печалбите, които бяха стигнали върха си през 2000 г., когато Чейни поднови политическата си кариера, оттогава вървят надолу. Основната причина е сливането с "Дресер" през 1998 г., което натресе на фирмата тежки съдебни дела за отравяния от азбест.
Когато Чейни стана кандидат за вицепрезидент на Буш-младши, той получи "златен парашут" от финансови бонуси от "Халибъртън", освен акциите, които беше принуден да продаде за 30 млн. долара. През септември 2003 г. Чейни настоя: "Откакто напуснах "Халибъртън", за да стана вицепрезидент, прекъснах връзките си с фирмата, освободих се от финансови интереси"
Изследователската служба на Конгреса твърди обратното. Чейни е получавал заплата от "Халибъртън", след като напусна компанията. През 2001 г. - 205 298 долара, през 2002 г. - 162 392 долара. Ще получава подобни плащания до 2005 г. и има застрахователна полица, която да ги гарантира, дори и "Халибъртън" да фалира. Освен това той все още има акции на фирмата за 433 333 долара. Обеща да дари всякакви печалби от тях за благотворителни нужди. (със съкращения)
|
