|
Успокойте се - няма да има друг паметник на Шипка! Нито на Сюлейман-паша, нито на Вейсал-паша, нито на брат му, нито на трите му деца, по една проста и елементарна причина: защото не искам, а такива като мен - милиони! Всичко друго е глупава комплексарщина и летни "интелектуални" напъни. Глупаво е да искаме паметна плоча в Одрин, но не е глупаво в Плевен да има паметна плоча за всички загинали, при това не само руснаци, румънци, поляци, финландци, българи, но и турци, англичани, германци, французи (защото последните са се били като доброволци на страната на Турция, дълбоко вярвайки, че тя е злодейски нападнатата, потърпевша страна.) И как няма да е така, след като дори в Сан-стефанския мирен договор името България не се споменава никъде...
Апропо, замислял ли се е някой от тези, които искат плоча в Одрин и са против паметника на генерал Вълков в Казанлък, че двете неща са неразривно свързани? Едва ли. У нас от доста време историята е просто избирателен архив за подкрепа или оборване на една или друга възникнала емоция. Затова вероятно същите хора, които са против въпросния паметник и които наричат генерал Вълков "убиецът на Гео Милев", разсъждават цивилизовано, по "европейски", когато иде реч за бившия прокурор Мръчков, заслугите му в областта на правото, "възродителния процес" и награждаването му с орден "Стара планина". И пак същите сигурно подскачат два метра без "чупка Фосбъри", когато се спомене, че паметникът на Васил Левски е съграден предимно благодарение на Иванчо Хаджипенчевич...
В този смисъл е важно да се обърне внимание, че паметникът не "величае", а "напомня" - и за този, в памет на когото е издигнат и за тези, които са го издигнали, независимо, кои са те! Затова и "Альоша" в Пловдив, и "паметниците на съветската армия" и в София, и в Бургас, и къде ли не... не величаят стотиците "загинали" руски войници у нас от метилов алкохол, а напомнят за нещо много по-важно, което не бива да забравяме! Поискаха ли хората от Правец да има паметник на Тодор Живков? Поискаха. И това е тяхно право. Точка.
Да, паметникът напомня - без значение дали е малък или голям, дали е "проста" плоча или "конна статуя". И паметникът на Филип Македонски напомня... При това не за самия Филип - голям праз! - дори не за това, че всъщност няма и нищо общо с Пловдив, а за две други много важни неща: за тъжната, измислена история на нова Македония и за прословутата ни способност да се навеждаме за щяло и нещяло...
Затова и "Статуята на свободата" напомня, че идващият откъм океана, ще посети страна, в която "свободата" е най-голямата ценност. Толкова ценна, че след като ти вземат отпечатъците, сканират ретината, заделят слюнка (за ДНК) и включат телефона ти на подслушване, може да говориш и правиш всичко, което би могло да бъде преценено, че не заплашва системата (заплашиш ли - по етапен ред, от където си дошъл, но много свободно и демократично!).
А кой попита софиянци искат ли в градинката на св.св. Седмочисленици да има паметник на Г. М. Димитров? Никой. Попитаха Анастасия Мозер и тя скромно каза "да"... И сега, ако кажа, че не желая паметник на бивш агент на четири разузнавания - и всичките враждебни на България - който е сътворил много повече злини на България, отколкото добрини, сигурно ще се намерят поне десетина души, които ще се разплискат по пресата, че "петня паметта на героя"! А къде е паметникът на генерал Вазов, на генералите Колев, Жеков, Тошев, Луков? На Стилиан Ковачев? На десетките български достойни военоначалници, които са допринесли България да няма проиграно сражение и пленено знаме?! Няма.
Да, паметникът напомня, но само когато някой желае да си спомни. Затова в същия дух на "напомнянето" вече 90 години продължава да звучи актуално предложението на Димитър Подвързачов на варненския бряг да бъде издигнат "огромен обелиск на кебапчето" - най-добре "кебапче на вилица", та да може на идващите по море също така овреме да се напомня за някои от основните ценности в нашата страна! Да не говорим, че подобен проект, като изключим вегетарианците и американския посланик, единствен би получил абсолютно одобрение!
Операция "Девоенизация в МВР"
Рано или късно вътрешното министерство ще свали пагоните, но без истинска реформа в системата това може да доведе не само до съпротива, но и до наистина сериозни проблеми
Радостта на всички новопроизведени генерали и полковници в МВР може да се окаже твърде краткотрайна. На път е да се изпари и гордостта от приличащите на военни паради празници на вътрешното министерство, при които униформени маршируват, хеликоптери облитат, а на трибуната стоят горди козируващи офицери.
Защото вътрешният министър Георги Петканов обяви, че в МВР се задава сериозна девоенизация и, че вече е "започнала работата по този въпрос". Той каза още, че в МВР няма да има дублиране на офицерските звания от армията, т.е. лейтенант, старши лейтенант, капитан и т.,н. и че новите длъжности ще са комисар, главен комисар, експерт и т.,н. Обяснението на Петканов изглежда желязно - Европейският съюз го иска. Второто конкретно нещо, което вътрешният министър описа като част от девоенизацията е, че служителите в МВР ще станат подсъдни на гражданските, а не на военните съдилища, както е сега.
МВР шефът даде да се разбере, че е наясно какво съпротива ще срещне
в системата, в която работят 60 000 човека, по-голяма част от които офицери и сержанти, т.е. военизирани. По негови думи смяната на подсъдността ще е далеч по-лесна и ще стане с промяна в Наказателно-процесуалния кодекс. Но свалянето на пагона ще предизвика съпротива. Затова и той се е срещал вече с директорите на национални служби и с шефовете на регионалните дирекции на вътрешните работи и се е постарал да им обясни как ще се направи девоенизацията.
Той още отсега се опита да заяви тезата, с която ще се защитава -
девоенизацията няма да окаже никакво влияние на екстрите,
получавани от работещи в системата. И за пенсионирането, и за възможността за носене и закупуване на оръжие, и за допълнителните пари за дрехи и извънреден труд и т. н., и т. н.
Наскоро стана ясно, че свалянето на пагоните най-вероятно ще започне от националната полиция. Ще последват Национална служба "Сигурност", НСБОП, гранична полиция, пожарната, жандармерията.
Сигурно обаче и за вътрешният министър е ясно, че тази работа с девоенизацията първо няма да е лесна и второ, че без наистина сериозно реформиране на цялата система на МВР може да докара много сериозни проблеми. Да не говорим и, че за да се осъществи девоенизацията сега, тя ще трябва да мине през промяна в закон, т.е. през парламента, където "офицерското" лоби в МВР има достатъчно влияние.
Отгоре на всичко настоящият МВР шеф не е нито първият, а може да се окаже, че не е и последният вътрешен министър, който се бие в гърдите, че ще осъществи свалянето на пагоните и после по един или друг начин се проваля.
За девоенизация в системата се говори с различни спадове и върхове още от 1991 г. Но чак през 2000 г. правителството на СДС предложи и парламентът одобри
големи промени в устройствения закон за МВР,
с които бяха свалени пагоните на част от състава на министерството. Тогава бяха девоенизирани структури като "Оперативно-техническа информация", "Защита на свръзките", "Оперативно издирване" (БОИ), "Инспекторат", "Информация и архив". Те са от най-тайните, възлови и важни звена на МВР и се занимават с подслушване, следене, събиране на всякаква информация, с проверки на провинили се или подкупни полицаи и т.н. Именно тяхното девоенизиране постави още тогава няколко въпроса като основният бе този за отговорността. Като "хора под пагон" при нарушаване на закона дотогава те се разследваха от военна прокуратура. След девоенизацията преминаха на "отчет" при цивилните прокурори и следователи. Познайте колко от тях бяха осъдени, а и изобщо разследвани. А бяха изпоуволнени десетки от тези служби, понякога с аргументи за извършени нарушения.
Още с идването си на власт НДСВ и ДПС побързаха да направят кардинални промени в закона за МВР с аргумента, че
половинчатата девоенизация е довела до сериозни проблеми -
както в мотивацията, така и в дисциплината. Факт е, че свалянето на пагоните в едни от най-възловите служби на МВР доведе най-напред до пълен кадрови хаос. Защото във вътрешното министерство бяха въведени няколко категории служители, подчиняващи се на различни закони. Военизираните - офицери и сержанти, на закона за МВР, държавните служители - на закона за държавния служител и за администрацията, лицата по трудови правоотношения - на Кодекса на труда. Служители от възлови за МВР структури фактически бяха демотивирани, защото не получаваха стимулите на пенсионирането на военизираните. И започнаха да се възползват от екстрите на държавния служител, свързани с работно време, дисциплинарна отговорност и т. н. Сигурно мнозина са позабравили как само преди две-три години главният секретар на МВР
ген. Бойко Борисов въстана срещу това положение
и емоционално обяви, че не може хора от такива важни служби като "Оперативно издирване" или "Оперативно-техническа информация" да си тръгват в 17.30 ч. с думите, че е свършило работното време, и вече няма да следят, наблюдават или подслушват престъпници. Тук той бе подкрепен и от вътрешния министър Георги Петканов. Затова бяха приемливи и логични промените, с които се изравни режимът на работното време, назначаването, уволняването, дисциплинарната отговорност за офицерите, сержантите и държавните служители - граждански лица. Така обаче се стигна до още по-логичния въпрос - защо тогава не се върнат военните звания на всички служители на МВР или поне на гореизброените важни служби? Така те ще се подчиняват на еднакви правила заедно с хората от НСБОП, полицията, национална служба "Сигурност". Защото ако и за тях ще важи законът за МВР, тогава кой има нужда от такава фалшива "девоенизация" и от такава категория държавни служители.
Вярно е, че щом условието за девоенизация е поставено от Европейският съюз
тя със сигурност ще стане
Както преди време бе поставено условието контраразузнаването - Национална служба "Сигурност", да се махне от границата и пунктовете да бъдат поети от Гранична полиция. Тогава България се опъва малко, но изпълни изискването.
Ако обаче ще се прави девоенизация, то първо тя трябва да бъде за всички и второ, да бъде съпътствана с тотална реформа в системата на превърналото се в мастодонт МВР. Защото и сега то не може да бъде управляема система, а какво остава, когато се девоенизира. А и си е наистина абсурдно в една структура да са контраразузнаване, пожарна, КАТ, НСБОП, национална полиция, жандармерия, гранична полиция, дознателски апарат и какво ли още не.
И дано при девоенизацията да не стане като с изпратените да контролират МВР цивилни министър и зам.-министри, които вместо да са представители на обществото в тази мощна и тайна система, фактически и законово я управляват.
Премиерът Симеон Сакскобургготски - горд в компанията на МВР генерали. Едва ли обаче това ще е достатъчно, за да не бъде изпълнено изискването на ЕС МВР да свали пагоните.
Защото вътрешният министър Георги Петканов обяви, че в МВР се задава сериозна девоенизация и, че вече е "започнала работата по този въпрос". Той каза още, че в МВР няма да има дублиране на офицерските звания от армията, т.е. лейтенант, старши лейтенант, капитан и т.,н. и че новите длъжности ще са комисар, главен комисар, експерт и т.,н. Обяснението на Петканов изглежда желязно - Европейският съюз го иска. Второто конкретно нещо, което вътрешният министър описа като част от девоенизацията е, че служителите в МВР ще станат подсъдни на гражданските, а не на военните съдилища, както е сега.
МВР шефът даде да се разбере, че е наясно какво съпротива ще срещне
в системата, в която работят 60 000 човека, по-голяма част от които офицери и сержанти, т.е. военизирани. По негови думи смяната на подсъдността ще е далеч по-лесна и ще стане с промяна в Наказателно-процесуалния кодекс. Но свалянето на пагона ще предизвика съпротива. Затова и той се е срещал вече с директорите на национални служби и с шефовете на регионалните дирекции на вътрешните работи и се е постарал да им обясни как ще се направи девоенизацията.
Той още отсега се опита да заяви тезата, с която ще се защитава -
девоенизацията няма да окаже никакво влияние на екстрите,
получавани от работещи в системата. И за пенсионирането, и за възможността за носене и закупуване на оръжие, и за допълнителните пари за дрехи и извънреден труд и т. н., и т. н.
Наскоро стана ясно, че свалянето на пагоните най-вероятно ще започне от националната полиция. Ще последват Национална служба "Сигурност", НСБОП, гранична полиция, пожарната, жандармерията.
Сигурно обаче и за вътрешният министър е ясно, че тази работа с девоенизацията първо няма да е лесна и второ, че без наистина сериозно реформиране на цялата система на МВР може да докара много сериозни проблеми. Да не говорим и, че за да се осъществи девоенизацията сега, тя ще трябва да мине през промяна в закон, т.е. през парламента, където "офицерското" лоби в МВР има достатъчно влияние.
Отгоре на всичко настоящият МВР шеф не е нито първият, а може да се окаже, че не е и последният вътрешен министър, който се бие в гърдите, че ще осъществи свалянето на пагоните и после по един или друг начин се проваля.
За девоенизация в системата се говори с различни спадове и върхове още от 1991 г. Но чак през 2000 г. правителството на СДС предложи и парламентът одобри
големи промени в устройствения закон за МВР,
с които бяха свалени пагоните на част от състава на министерството. Тогава бяха девоенизирани структури като "Оперативно-техническа информация", "Защита на свръзките", "Оперативно издирване" (БОИ), "Инспекторат", "Информация и архив". Те са от най-тайните, възлови и важни звена на МВР и се занимават с подслушване, следене, събиране на всякаква информация, с проверки на провинили се или подкупни полицаи и т.н. Именно тяхното девоенизиране постави още тогава няколко въпроса като основният бе този за отговорността. Като "хора под пагон" при нарушаване на закона дотогава те се разследваха от военна прокуратура. След девоенизацията преминаха на "отчет" при цивилните прокурори и следователи. Познайте колко от тях бяха осъдени, а и изобщо разследвани. А бяха изпоуволнени десетки от тези служби, понякога с аргументи за извършени нарушения.
Още с идването си на власт НДСВ и ДПС побързаха да направят кардинални промени в закона за МВР с аргумента, че
половинчатата девоенизация е довела до сериозни проблеми -
както в мотивацията, така и в дисциплината. Факт е, че свалянето на пагоните в едни от най-възловите служби на МВР доведе най-напред до пълен кадрови хаос. Защото във вътрешното министерство бяха въведени няколко категории служители, подчиняващи се на различни закони. Военизираните - офицери и сержанти, на закона за МВР, държавните служители - на закона за държавния служител и за администрацията, лицата по трудови правоотношения - на Кодекса на труда. Служители от възлови за МВР структури фактически бяха демотивирани, защото не получаваха стимулите на пенсионирането на военизираните. И започнаха да се възползват от екстрите на държавния служител, свързани с работно време, дисциплинарна отговорност и т. н. Сигурно мнозина са позабравили как само преди две-три години главният секретар на МВР
ген. Бойко Борисов въстана срещу това положение
и емоционално обяви, че не може хора от такива важни служби като "Оперативно издирване" или "Оперативно-техническа информация" да си тръгват в 17.30 ч. с думите, че е свършило работното време, и вече няма да следят, наблюдават или подслушват престъпници. Тук той бе подкрепен и от вътрешния министър Георги Петканов. Затова бяха приемливи и логични промените, с които се изравни режимът на работното време, назначаването, уволняването, дисциплинарната отговорност за офицерите, сержантите и държавните служители - граждански лица. Така обаче се стигна до още по-логичния въпрос - защо тогава не се върнат военните звания на всички служители на МВР или поне на гореизброените важни служби? Така те ще се подчиняват на еднакви правила заедно с хората от НСБОП, полицията, национална служба "Сигурност". Защото ако и за тях ще важи законът за МВР, тогава кой има нужда от такава фалшива "девоенизация" и от такава категория държавни служители.
Вярно е, че щом условието за девоенизация е поставено от Европейският съюз
тя със сигурност ще стане
Както преди време бе поставено условието контраразузнаването - Национална служба "Сигурност", да се махне от границата и пунктовете да бъдат поети от Гранична полиция. Тогава България се опъва малко, но изпълни изискването.
Ако обаче ще се прави девоенизация, то първо тя трябва да бъде за всички и второ, да бъде съпътствана с тотална реформа в системата на превърналото се в мастодонт МВР. Защото и сега то не може да бъде управляема система, а какво остава, когато се девоенизира. А и си е наистина абсурдно в една структура да са контраразузнаване, пожарна, КАТ, НСБОП, национална полиция, жандармерия, гранична полиция, дознателски апарат и какво ли още не.
И дано при девоенизацията да не стане като с изпратените да контролират МВР цивилни министър и зам.-министри, които вместо да са представители на обществото в тази мощна и тайна система, фактически и законово я управляват.
|
Достоен епилог на истерията с паметника на Сюлейман паша. Кой вече си спомня за това? Никой. Дори Волен Сидеров... Според мен, българите лесно се палят и лесно забравят, но какво да се прави - манталитет, а той не се променя лесно ако изобщо може да се промени в нещо! ...
Авторът правилно подчертава необходимостта от реформи, но питам аз: има ли кой и имали ресурс и кадри с които да се осъществят тези реформи? 
на "Голям го вади" е изумителна. Напълно съм съгласен, че статуята (чети "паметник"