|
Действителността обаче е съвсем различна. За първи път в последните 15 г. у нас се провежда събор на наследниците на американските хипари. Той трае от 17 юли до 14 август. Участниците са от над 40 страни - англичани, германци, новозеландци, словаци... В Америка наследниците на хипарите се събират в горите още през 1972 г. Целта на "Рейнбоу" е постигане на хармония с околната среда и между хората.
"Хората са сериозни и точни, няма протести", отхвърля слуховете за напрежение кметът на община Борино Джамал Асанов. И е прав. От едната страна на поляната над река Буйновска някои от гостите се пекат голи, от другата косачи преспокойно си събират сеното. Голотата на чужденците малко впечатлява местните. За отбелязване според тях е друго: "Една пластмасова бутилка няма тука, да видите какво е на Рожен след събора. И в селото да вървят, събират хартийките."
А това, което окончателно е успокоило страстите, е, че селяните са договорили с представители на "скаутите" за наема на частните ливади. Взели им над 1000 лв.
Асанов щедро допълва картината на мир и любов: "Пазаруват си от селата. Търсят екологично чисти продукти. Интересно им е да доят кравите в околните села. А нашите юнаци доят техните скаутки", шеговито докладва кметът. Впечатлило го и че са си направили кухня. "Грам месо не ядат. Няма наркотици и алкохол", сочи той.
Участниците в лагера започват да пристигат в Башиш още от 2 юни. И сега могат да се видят младежи, нарамили едри самари с всичките къмпингарски мурафети - шалтета, палатки и спални чували, стопират на пътя от Смолян към Борино. 26-годишният Клинтъс от Австралия например пристига в София на 3 юни, а седмица по-късно поема за Пловдив с влак, после за Девин и Башиш. Маршрутът е старателно описан в сайтовете на "Рейнбоу".
Пътят от Девин до местността Башиш (идва от бакшиш) минава през Буйновското ждрело. Пътят е тесен и за една кола. Паркингът на лагера е срещу овцеферма на километър от Буйново. Има тридесетина леки коли, изрисувани хипарски бусове и обикновени каравани. Току-що пристигнала датчанка и двама нейни сънародници се къпят в реката. До тях се издига пирамидка с надпис "Compost" - в ямата отдолу се изхвърлят хранителните отпадъци. До нея са струпани торби с боклуци, свалени отгоре.
До Башиш се стига пеша за около час или с джип. Пътеката е обозначена с висулки и лентички по клоните. Трудно е да се загубиш. Картонената табелка на една пирамидка сочи към малка просека и гласи: "Water" (вода) - езикът за комуникация очевидно е английски. С "Хелоу!" се поздравяват всички.
Първият пункт е тента с едър цветен надпис "Welcome home!" ("Добре дошли у дома!"). Тук няколко души посрещат новодошлите. Обед е и веднага ни предлагат храна. В канчето къкри боб. "Някои тук са технофоби, трябва да ги питате, преди да снимате", предупреждава ни младо момиче. Разясняват ни основните правила в лагера: "Най-важното е използвате готов shithall (дупка за лайна) или да изкопаете своя, но далеч от реката. Използвайте кошчетата за боклук! И още правила: никакъв шампоан в реката, никакъв алкохол, никакви оръжия и никакви наркотици."
Още 30 минути ходене и сред просторни ливади лъсва големият лагер.
200-300 души са насядали в огромен кръг,
хванати за ръцете. В сенките на околните гори са пръснати палатките им. Двама жители на Буйново, препасали торби, се задават тъкмо навреме, за да ни обяснят какво става тук: "Пяха, преди да ядат. Молят се за нещо така: Алелуя! Алелуя! И сега почват да сипват манджата."
Малка дървена барака на 50-ина метра от кръга. Отзад висят четири чувала за различните видове боклуци - метал, стъкло, хартия и пластмаса. Табелка пояснява, че това е: "Recycling center" - по всяка вероятност единственият пункт за разделно събиране на отпадъци в Родопите.
На следващия завой се изправяме пред своего рода информтабло. Освен всички видове правила на "Рейнбоу" (а те не са малко) на него е залепено и споразумение с местните власти в 8 точки. "Стой далече от гръцката граница, може да те глобят 1000-2000 лв. и арестуват. Внимавай за терористи!", гласи една от точките. "Никакъв голота до реката", натяква друг пункт. Седма точка предупреждава чужденците да не използват дрога и че могат да влязат в затвора 5 до 15 г., ако ги хванат. До споразумението се мъдри програмата на семинар по йога и други обяви.
Хората не са само младежи. Има много възрастни, има и майки с малки деца. Някои са дибидюс голи. Някои са с хипарски вид, други изглеждат като съвсем обикновени туристи. Някои танцуват, други жонглират. Разнолики като дъгата.
Поводът "Рейнбоу" да избере България за място на събирането си тази година е момиче на име Антония. Анта, както й викат, е била на миналогодишното събиране на "племето" във Франция. В края му се състоял съвет, който решавал къде ще е следващият лагер, и тогава тя предложила да е у нас. Скаутска група търсила мястото цял месец. Има си изисквания - да е до река, голяма поляна, гора и да е на 5 км от най-близкото населено място.
От Анта, която не обича да се снима, получаваме брошурки, които обясняват, че
"Рейнбоу" е най-голямата не-организация,
на не-членове в света. "Ние нямаме лидери и организация и за да бъдем честни, семействата на Дъгата означават различни неща за различните хора", пише в един от листовете.
Първите, дошли в лагера, наистина са имали трудности със селяните. "Пуснал се слух, че тука ще се събере някаква секта, която ще извърши масово самоубийство", разказва майката на малкия Митко. В лагера има около 20 българи.
Организацията е желязна. Централният кръг с голямо огнище в средата е близо до "кухнята" - син навес, под който доброволците готвят за всички. Четирите посоки около огнището са обозначени с четири разноцветни знамена на прътове. Те се използват и за ориентир. Преди обед обикновено е свободно време, а следобед хората се разделят на семинари по интереси - йога, тайландски масажи, поезия, японското учение рейки. Зад баирчето има и т. нар. retreat area, където не се пуши, не се пие кафе и други "отрови". Има лечебен пункт.
Тук не се продава и не се купува нищо
Няма скари с кебапчета - ако някой опита да сложи, ще го прогонят. Всичко е доброволно. След лагера се провежда старателна рекултивация на района.
Група с китари обикаля обядващите с песен: "Ние сме племето на Дъгата, земните деца на бог. Търсим светлината вътре в нас и във всички хора наоколо..." В две шапки се събират пари за храна и за наема. "Всеки дава колкото иска", обяснява Деница - културна антроположка, която още се чуди дали да не посвети дипломната си работа на "Рейнбоу". Повече обаче й харесва да участва.
Семейството на Дъгата няма лидери, които да заповядват. Има обаче "фокалайзъри", които насочват хората.
Интерес към лагера проявяват и от Гранична полиция, която пристига с джипка всеки ден. "Правим списък на хората тук, което не е обичайно за нашите събирания", обясняват по-старите хипари. Има проблеми и с адресната регистрация на чужденците. Анта го решава заедно с офицер от НСС.
Събирането получило разрешение от местното РДВР само два дни по-рано. Заради този проблем за малко да се случи като с руския "Рейнбоу" през 1998 г. до Санкт Петербург. Тогава спецчасти разгониха неразрешения от властите лагер.
Идеята на Дъгата е да върне хората към земята, огъня, общността, да преодолеят глупавите си представи за раса, политика и идеология и да се опитат да живеят заедно и в мир.
Австрийците Питър, Робърт и Джовани участват в "Рейнбоу" от 10 г. "През деня има много семинари, а през нощта има много живот и много любов", разказва реставраторът Робърт. Джовани е учител по рейки: "Споделянето е основен принцип тук. Делим всичко, което имаме, и ставаме по-богати. Ако имаш много пари, споделящ пари, ако имаш време - споделяш време, ако имаш знание - знанието."
|
|
|
|
