Външният ни министър Соломон Паси, изглежда, се е разболял от стеснителност. Съединените щати го хвалят, а той се спотайва и оставя на прекия си началник Симеон Сакскобургготски да отклонява комплиментите. Лично говорителят на Държавния департамент на САЩ Ричард Баучър призна в сряда бащинството на Паси над идеята за декларация на коалиционните сили в Ирак, че няма да отстъпват пред терористи. А външният ни министър чрез пресдирекцията си се разграничава: "Не съм аз."
Какво толкова срамно се е случило?
Говорителката на Паси Гергана Грънчарова увери от ефира на БНР в четвъртък, че става дума за скромност. "България няма ресурса за самочувствието да бъде инициатор на такъв процес", каза тя. Премиерът Сакскобургготски също акцентира на качеството, което краси човека: "Получило се е някакво недоразбиране, защото ние се включихме и участвахме в тази декларация, но не като инициатори, тъй като мисля, че едва ли сме водещи по тези международни теми."
Премиерът обаче не мислеше така само преди две седмици и не се обади, когато Паси издигна във Вашингтон
знамето на световен борец срещу тероризма
Тогава той предложи всички държави да приемат кодекс за колективна твърдост. Тогава дори американците зяпнаха от новаторството, но приветстваха идеята. Ентусиазирани те веднага й намериха приложение в Ирак. Само за седмица участващите в "поканената коалиция" 32 държави съгласуваха декларация и заявиха, че няма да отстъпват пред исканията на похитители. Така според тях терористите ще се уверят, че няма смисъл да отвличат хора, защото никой няма да трепне от отрязаните глави.
Защо сега Паси се отрича от авторство над идеята? Вероятно защото замисълът му бе драстично орязан от американците. Паси предложи световен кодекс за поведение при тероризъм, а САЩ го свиха само в границите на Ирак. При това самоинициативата на външния министър може да струва скъпо на България. Първо, документът ще
фокусира вниманието на терористите към нашата страна,
която се изявява като знаменосец в антитерористичния лагер. Заради намесата си в Ирак страната ни за първи път в своята история стана обект на заплахи от терористични организации със световна известност. Предизвикателните послания на Паси чрез Си Ен Ен, "Ал Джазира" и други световни медии също допринесоха немалко за това.
Второ, декларацията не сплоти коалицията в Ирак, а показа степента на нейната ерозия. Въпреки че текстът е бил съгласуван с всичките 32 държави, само една трета изпълниха договорката да го публикуват едновременно. Останалите започнаха да се ослушват, да правят уговорки, да пишат собствени варианти и да отлагат разгласата му. Това показва, че България чрез своето правителство се натиска да фигурира в
ядро от най-твърди привърженици на войната в Ирак
И трябва да е готова да понесе всички последици от това. Две трети от държавите в иракската коалиция си оставиха вратички, за да могат да се дезангажират, ако се стигне до очевиден провал на колективната мисия.
Трето, с подписването на декларацията правителството фактически заяви на своите граждани да не разчитат на него, ако попаднат в плен на терористи, защото България няма да преговаря за каквито и да е отстъпки. Това поведение не е особено далновидно, като се има предвид, че само преди година премиерът Сакскобургготски уверяваше, че трябва по-бързо наши фирми да се настанят в Ирак. През април пък Соломон Паси приветства идеята на фирма "Братя Василеви" да прави свободна търговска зона в Ирак. "Надявам се със същия успех да има още много договори и в Ирак, и в Афганистан", каза външният министър. И Василев, и Паси агитираха българските предприемачи да се насочат към Ирак, а два месеца по-късно, когато бяха отвлечени двама български шофьори, обърнаха плочата и биха тревога: не ходете!
Обезглавеното тяло на единия шофьор вече е погребано. Съдбата на другия е неясна. Трябва ли точно сега България да предизвиква терористите?!
Редактирано от - feniks на 10/07/2006 г/ 10:23:03