Павел Езекиев е роден на 5 октомври 1973 г. Завършил е Североизточния университет в Бостън. Работил е в три големи западни корпорации, между които и "Майкрософт". 4 години работи в Дойчебанк в Лондон. Преди да оглави Агенцията за чуждестранни инвестиции през декември 2002 г., е бил съветник на Николай Василев.



- Г-н Езекиев, според новия закон за инвестициите българските и чуждестранните компании ще се третират еднакво. Законът предвижда големи облекчения за инвестиционни проекти над 100 млн. лв. Смятате ли, че има достатъчно български компании, които да имат сили да предложат проекти на такава висока стойност?

- Този въпрос има няколко аспекта. Преди да влезе в сила новият закон за инвестициите, не е имало големи разлики между българските и чуждестранните инвеститори. Имаше по-скоро психологически момент от това, че законът се казваше Закон за чуждестранните инвестиции и българските предприемачи се оказваха в ситуация да търсят специален закон за себе си, какъвто досега нямаше. Сега вече това се премахва и инвеститорите ще се третират по равно.

Да, очаквам да се появят български инвестиционни проекти от най-висок клас, които да надхвърлят 100 млн. лв. И причината за това не е само новият закон. Преди родните предприемачи не са могли да отидат в банка и да вземат кредит със 7% лихва, за да осъществят даден проект. Проблем на българските инвеститори е, че много малко от тях могат да се свържат с друг, чуждестранен инвеститор и така да кандидатстват за развиването на по-голям проект. По този начин родните предприемачи могат да предложат своите идеи, ноу-хау, а отсрещната страна може да осигури пари.

Допреди три години България не беше място, което се ползва с репутация на стабилност, прозрачност и сигурност. Сега имаме най-висок обем инвестиции на глава от населението в този регион. Настигнали сме почти Румъния, а тя е три пъти по-голяма като икономика, територия, население. Очаквам върху българските инвеститори положително да повлияе и облекченото административно обслужване - вече ще им се обръща внимание. Няма да зависят от настроението на съответния чиновник. Те ще се третират по същия начин както чужденците с много пари и популярност.

- Колко български предприемачи очаквате да подадат оферти през следващата година?

- В момента два проекта кандидатстват да получат оценка за инвеститор от най-висок ранг. Но ако вземем и индустриалните зони, които изцяло се менажират от български предприемачи, проектите стават към пет. Във всеки един от проектите, които се изпълняват от западни компании, има и българско участие. Но трябва да си дадем сметка и колко реално са българските предприемачи, които могат да сложат "на масата" 100 млн. лв. обща инвестиция. Структурата на такова вложение обикновено е 30% собствено участие и 70% дълг. Това са 30 млн. лв. български пари - колко са вложителите, които могат да ги представят. Вероятно те наброяват 10 по-големи инвеститори, които държат банки и заводи, но 30 млн. лв. са страшно много пари. Освен това говорим за реализирането на нов проект, а това е голям риск. Аз ще се радвам, ако има пет такива български проекти от първи клас през 2005 г.

В последното проучване, което получихме от НСИ, са изследвани 40 000 фирми с български инвестиции и 5000 с чужди. Само 3 от тези 40 000 предприятия са вложили 100 млн. лв. в производство. Това е само 1%. От чуждите 4% са направили подобна инвестиция. Тези фирми наемат 1,3 млн. души на работа, което е близо 40% от всички заети в страната. От друга страна, статистиката показва, че количеството изнесена продукция на 5000 чужди фирми е равно на експорта на тези 40 000 български компании. Ето защо смятам, че имаме нужда от още чуждестранни инвестиции, които да вдигнат нивото на конкурентоспособност. Така родните фирми ще могат да изнасят продукцията си навън.

- Защо имената на топинвеститорите, които вече кандидатстват за сертификат за първи клас, се пазят в тайна?

- Законът ни дава един месец срок, в който трябва да издадем сертификата. В този месец никой няма полза имената да се огласяват. Фирмите, на които не издадем такъв, пък съвсем няма да имат полза имената им да се разчуват. Тези, които получат най-високата оценка, веднага ще го огласят. Дори и да замълчат, в момента, в който получат държавна субсидия, техните имена ще се научат. Когато сертификатът се даде, инвеститорът ще има нужда от публичност по отношение на проекта. Единият чужд инвеститор вече бе огласен и това е фирмата "Детеа", която ще изгради търговски парк. Той ще се намира срещу Бизнеспарк-София.

Английската фирма "Грийнман" пък от следващия месец отваря фабрика за рециклиране на тонери в Ихтиман. Компанията е избрала България като първото място, откъдето започва инвазията си в Източна Европа. Във фабриката ще бъдат назначени 100 души от Ихтиман.

- На какви други условия трябва да отговарят т. нар. инвеститори от първи клас, освен размерът на проекта да е над 100 млн. лв.?

- Има още няколко изисквания. Фирмите трябва да представят инвестиционен план, съдържащ информация какви приходи и разходи очакват, как ще опазват околната среда и т. н. Ще изискваме и съдебно удостоверение за актуално състояние, финансови отчети за последнитге три години, заверени от одитор. Важно е да се види, че инвеститорът не за първи път реализира мащабни проекти. Трябва да има документи, че парите за инвестицията вече са осигурени, а няма да се търсят тепърва. Предприемачът трябва да няма данъчни задължения. Агенцията ще извърши много сериозна проверка, това е сигурно.

- Как държавата ще контролира, че компаниите, на които е оказала подкрепа, изпълняват всички своите обещания?

- Агенцията е длъжна да следи изпълнението на проекта. Ако в тригодишния срок субсидиите не са реализирани по план, компаниите трябва да върнат парите. Няма да им се освободи и банковата гаранция, която също се явява като изискване.

- Новият закон предвижда да се намали бюрокрацията за инвеститорите, но дали е реално да се очаква, че чиновникът веднага ще се задейства по-бързо и качествено? Как ведомствата ще бъдат принудени да не бавят документите? Има ли санкции за недобросъвестни чиновници?

- При издаването на сертификата на инвеститорите ще се определят и служители, които ще го обслужват. Те ще придвижват неговите документи за издаване на разрешителни. Инвеститорите ще поддържат ежедневна връзка с експертите и ако документите не бъдат издадени в срок, ще се налагат санкции. Глобите ще бъдат от 200 до 2000 лв.

Аз имам интерес веднага да се види, че законът работи и съм склонен да прилагам глоби от 2000 лв. А 200 лв. ще ги оставя за по-нататък.

- По закон на малките инвеститори (с проекти до 10 млн. лв.) агенцията ще предоставя само безплатна информация. Не смятате ли обаче, че точно те се нуждаят от повече подкрепа от големите компании, които разполагат със значително по-голям ресурс? Как смятате да ги улеснявате?

- Облекченията за малките фирми трябва да се търсят в закона за насърчаване на предприемачеството. Не може едно бюро за обмен на валута да търси същите привилегии, които има една голяма банка. Със сигурност предприятие, което влага 5-10 млн. лв., няма да кандидатства за държавна субсидия за строеж на път, защото няма да има нужда от това. В рамките на шест месеца ще преценим кой и от какво има нужда. Склонни сме да преразгледаме привилегиите за по-малките инвеститори, ако преценим, че има нужда от това.

За нас повече е важен предприемачът, който създава 20 000 работни места, отколкото този, който създава 5. Тези, които създават пет, са много повече, но не може агенцията да се занимае с всички.

- Вчера кредитният рейтинг на страната бе повишен за 12-и път за 3 години. Това ще върне ли в страната поне част от изнесените капитали?

- Българските капитали, изнесени в чужбина, се връщат - заради повишението на стабилността. Ако говорим за специални мерки, които да стимулират връщането на българския капитал, като например освобождаване от данък, аз съм съгласен. Това, което правим, е да намираме хората, които са изнесли капитали, и да ги свързваме с местни предприемачи. Такива хора идват всеки месец и се опитваме да им покажем предимствата и бъдещите ползи от това парите им да се върнат тук.

- Според много икономисти повишеният рейтинг ще улесни българските фирми при вземането на по-евтини кредити от западни банки. Очаквате ли това да се отрази и на банковия пазар в България? Може ли примерно да се очаква намаление на лихвите?

- Определено смятам, че да. Миналата година се даваха ипотечни заеми при над над 10% основен лихвен процент за 10-15 години срок. Днес на пазара някои банки предлагат оферти за 7-8% лихва с 20-годишна давност. Моята прогноза е, че до края на годината ще видим и нива под 7%.

- Българската агенция за инвестиции има най-преки впечатления от чуждестранните инвеститори. Участвате ли в изготвянето на условия за приватизационните търгове? Анализира ли примерно агенцията неуспешните приватизационни сделки и предлага ли нови, по-успешни модели, които биха привлекли повече сериозни чужди инвеститори?

- Не, агенцията не консултира правителството по отношение на приватизационните сделки и не взима отношение по процедурите на тяхното извършване. Функциите за това са изцяло на Агенцията за приватизация.