|
"Караме стока от Пловдив. Колегата сега паркира ей там отзад буса", казва непознатият едър мъж.
Доверчивият гард, младеж на около 20 години, го пуска вътре. В този момент срещу него блесва нож и преди да успее да реагира, "колегата" го просва на земята с няколко удара в главата. Чупи носа му и причинява огромен хематом на окото му.
С един замах отрязва вратовръзката му и го влачи към тоалетната. Там с нея му връзва ръцете на гърба, а краката - с намерен вътре маркуч. Просва го по очи и остава да го пази.
По-късно охранителят разказва, че чува как в офиса влиза друг човек, когото не може да види. Не може и да предположи обаче, че той умишлено не се е показал пред него. Защото е негов бивш колега. И то напуснал работа само преди 2 седмици.
През май 30-годишният Тодор К. все още работи в охранителната фирма "Груп-4". Обявява обаче, че напуска и за да довърши работния си месец и да прекратят трудовия му договор, го прехвърлят от банка "Биохим", където до този момент работи, на по-лек обект - офисът на "Орифлейм". За по-малко от месец, през който Тодор работи там, у него узрява идеята да извърши грабежа. Всеки ден пред очите му минават пари, знае как се изключват алармените системи и кодовете на вътрешния СОТ, чрез които се влиза във всяко помещение.
Знае и, че 20 минути преди всеки кръгъл час, охранителят трябва да се обади в централата на фирмата за по-голяма сигурност. Затова Тодор и съучастникът му атакуват точно в 23:45 часа, 5 минути, след като гардът се е обадил.
Тодор директно влиза в стаята на счетоводителката. Взема малка метална каса, в която се знае, че държат оборотните пари от деня, и разбива шкаф, където намира още няколко пачки. Дори не опитва да отвори сейфа, където се съхраняват по-големи суми, има твърде много защити.
Всичко става много лесно и двамата бързо се измъкват.
Когато след около половин час, завързаният гард успява
да разхлаби дебелия маркуч, с който е овързан
и да съобщи в полицията, вече няма и следа от обирджиите.
А те дори не са изчезнали яко дим с бърз автомобил. Тръгват си, съвсем спокойно, пеша. Тодор живее съвсем наблизо - на улица "Райко Алексиев", зад кино "Изток", което се намира на метри.
В апартамента, докато съпругата му и двете му деца - на 4 и 6 годинки, спят, двамата си разделят парите. Съучастникът му си тръгва с такси, а първото, което прави Тодор, е да си поръча кокаин по телефона и да се надруса, веднага щом му го носят. По информация на полицията, той шмърка по три пъти на ден.
На другата сутрин, още в 9 часа, Тодор отива да си купи мобилен телефон за 700 лева. Записва го на името на свой приятел, пред когото вади чантичка, пълна с пари. Казва му, че е теглил заем. Онзи се чуди откъде има толкова пари.
С останалите, Тодор си купува техника, слага някои екстри на "Ауди"-то си и връща многобройните си заеми, натрупани заради кокаина. Към дилъри, и към банки, от които е взел всички възможни кредити.
Навремето той разполага с много пари от два семейни имота, които продава, но всичко профуква за дрога. Съпругата му споделя пред полицаите, че напоследък едва връзват двата края, а той е разглезен от майка си и импулсивно купува каквото му хареса, дори хладилникът да е празен. Жена му работи за 200 лева във фирма за разпространение на вестници. Имат идея да започнат да продават печатни издания, но нищо не се получава.
След грабежа, Тодор не прави нищо друго, освен
да си стои вкъщи и да се дрогира
И да гледа децата. Засечени са дилъри, които му носят кокаин. Преди време съпругата му разбира, че е наркоман и той обещава да се откаже. Но явно вече не може.
По време на разследването полицаите проверяват десетки охранители, които са работили в офиса на "Орифлейм". Спират се основно на трима души, защото са криминално проявени. Единият от тях е Тодор. Подозират го, защото през 1998 година е уволнен от службата по сигурност на аерогарата след кражба на ведомствени компютри. Втората му грешка е, че преди да напусне охранителната фирма, казва на колегите си, че се връща на работа на летището, а това се оказва лъжа, която полицаите веднага засичат. И още един гаф допуска Тодор - не отива да си вземе остатъка от заплатата - 100 лева. Необичайно поведение за безработен, какъвто е той в момента.
Когато го арестуват в дома му, 20-ина дни след грабежа, той е видимо притеснен, но категорично отрича да има нещо общо. И досега отказва да дава обяснения.
Съучастникът му - Георги Г., обаче признава всичко. Той на 22 години, живее в жк "Обеля" с приятелката си. Безработен. През 2000 г. е задържан за кражба. През 2002 получава условна присъда с година и половина изпитателен срок.
Двамата с Тодор не се познават. Свързва ги друг човек, след като той
започва да търси ортак, с когото да извърши удара
Няколко души обаче му отказват. Само Георги се съгласява.
Задържат го в курорта Албена. Там е от седмица с любимата си. Единствените пари, които криминалистите намират от задигнатите, са у нея - неколкостотин евро. Георги й ги дава, за да я зарадва. Друга част той дава на майка си, да плати парното, и също връща стари борчове.
След като вече са арестувани извършителите, пред разследващите се изправя въпросът колко пари са взети от "Орифлейм"? Официално стойността им се оценява на 82 000 лева. Полицаите обаче не са сигурни в това. Двамата извършители би трябвало да са си ги разделили, но Георги се кълне, че е получил едва 5000 лева. Предполага се, че Тодор го е излъгал и е прибрал по-голямата част за себе си. В дома му обаче не е намерено нищо. Възможно е да ги е скрил някъде, но и да е похарчил всичко.
Изненадващо обаче съмнение буди и служителка на фирмата. Оставила е пари в шкафчето си, вместо да ги заключи в голямата каса, което е напълно непрофесионално. Подлагат я на детектор на лъжата и резултатите показват, че крие нещо. Засега не се потвърждава версията, че тя е свързана с Тодор, защото не са засечени никакви техни връзки - нито разговори, нито срещи. Проверява се обаче версията, че покрай грабежа може да е прибрала някаква сума и да твърди, че е открадната, подозират криминалистите. Засега обаче нищо не е доказано и тя не е уличена в престъпление. Парите не са били описани и не могат да бъдат засечени.
Грабежът е извършен в понеделник. По ирония на съдбата в петък от фирмата отказват инкасо за парите, защото
предвиждат във вторник да дават заплати
В събота се събират всички оборотни пари и в понеделник счетоводителката трябва да ги осчетоводи, за да ги раздаде на другия ден на служителите.
Разследването установява, че няколко дни преди грабежа, Георги и Тодор оглеждат мястото, за да преценят как да действат. Избират и момента, в който на смяна е точно този гард, тъй като само той от всички е извънредно слаб и дребен. Не могат да знаят кога ще работи той, след като Тодор вече е напуснал, затова разчитат да го засекат - през стъклената врата вечер се вижда охранителят, който стои точно зад нея.
Не е открит ножът, с който е нападнат охранителят. Най-вероятно Тодор го е изхвърлил заедно с други инструменти като "мечи лапи" и ножовки, които двамата носят в торбичката на "Орифлейм" в случай, че планът им се провали и се наложи да разбиват врати.
Пребитият бодигард обаче разпознава Георги, чието лице има възможност да види много добре. Открит е и човекът, който го запознава с Тодор и той дава свидетелски показания. За доказателство ще бъдат използвани и самопризнанията на Георги.
Сега и Тодор, и Георги са в ареста с постоянна мярка за задържане. Повдигнато им е обвинение по член 199 от Наказателния кодекс за грабеж в особено големи размери, "извършен от две лица, сговорили се предварително", и придружен с телесна повреда. За това престъпление законът предвижда от 5 до 15 години лишаване от свобода, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Но делото тепърва предстои.
Бившият вече охранител вече не взема кокаин. Останали са му само спецалните капки за нос. Ноздрите му са разранени от шмъркането.
