Атлантическият джакпот ни се изплъзна, стана ясно от завчерашното изявление в Синсинати на президента на САЩ Джордж Буш. България няма да забогатее от натовско или поне американско военно присъствие. Цяло десетилетие бившият първи атлантик на страната и настоящ външен министър Соломон Паси гради кариера върху агитацията България да се отвори за натовски бази, за да види просперитет като Германия. Забъркахме се във всички конфликти, където ни поканиха - Югославия, Афганистан, Ирак, за да докажем, че сме верни съюзници и заслужаваме чуждо и доходоносно военно присъствие. Сега излиза, че ако американците ни подхвърлят нещо след съкращенията на войските си в Европа, ще бъдат



само "голи кости"



(по израза на главнокомандващия силите на НАТО и на САЩ в Европа генерал Джеймс Джоунс).

Точно месец преди изявлението на Буш вестник "Вашингтон пост" публикува предупреждение на Джефри Саймън от Университета за национална отбрана на САЩ: "Не трябва да мислите, че ще има множество американски войници, които ще дойдат с техните семейства и че те ще окажат огромно икономическо въздействие върху страната. Това не може да стане. Не смятайте, че става дума за огромен икономически приток, който ще залее страната, защото това ще доведе до много разочарования".

Докато отвъд океана долитаха вразумяващи сигнали, нашият пламенен външен министър продължаваше



да доказва силата на политическата реклама.



На 16 юли той се похвали, че е получил 35 писма от кметове с молба за съдействие пред САЩ и НАТО. Кметовете били от БСП, БКП, БДС "Радикали", Българска социалдемокрация, БЗНС, Движение "Гергьовден", Комунистическа партия в България, НДСВ, СДС и др. Всички заделяли терени за натовски военни бази, защото се надявали така да повишат сигурността на населените места, да намалят безработицата и да помогнат за икономическата стабилизация на своите райони.

Едва миналата седмица военният министър Николай Свинаров, който по-рано с охота пригласяше на колегата си Паси, призна с половин уста: "Не бива изкуствено да издигаме американската база като позлатяване на България. Няма да се случи това, няма да има този голям ефект, който се очаква. Няма да бъде този инвестиционен велик ход, който ще оправи положението на държавата". На полигона "Ново село" край Сливен, който бе харесан от американците за тренировъчни цели, той обясни, че не повече от 100-200 души край такава база ще могат да си намерят препитание. Другата евентуална американска база ще бъде летището в Сарафово край Бургас, което ще се ползва при нужда от малки подразделения.

Това е горчивата истина. А



откъде тръгнахме,



за да стигнем дотук? Преди пет години, след като се бяхме изявили "като фактически съюзник на НАТО" в Югославия, Паси се размечта на глас пред покойния вече в. "Демокрация": "Безспорно за България създаването на военна база на НАТО на нейна територия би имало изключително позитивно значение. Още повече ако базата е ядрена..." (28.09.1999). А на 1 ноември 1999 г. той обяви във Видин Деня на будителите за Ден на НАТО и рече на местната общественост: "За решаването на проблемите на града може да се съсредоточите и върху база на НАТО във Видин, още повече ако тя е ядрена. Това е много сериозен бизнес не само за града, но и за региона и за цялата държава."

После се оказа, че няма да видим бизнес нито от ядрена база, нито от каквато и да е база на НАТО, защото в алианса никой и не помислял за подобно нещо. Паси не трепна, а само стесни периметъра на обещанията си и заговори за американски бази. Ние ще помагаме на САЩ в Ирак, а те ще търсят опорни пунктове у нас за операциите си в Близкия изток. След охлаждащото решение на Буш нашият министър би трябвало да изпадне в безтегловност. А с него и външната политика на умишлените илюзии, в която мнозина вярваха.