|
След 2007 г. българските компании ще трябва да реагират по-бързо на конкуренцията. Успешно развиващите се фирми са заинтересовани да съкратят драстично периода между първоначалната концепция за дадено изделие и излизането му на пазара.
"Българските компании не съзнават напълно условията и конкуренцията, която ги очаква в новия пазар", казва зам.-министърът на икономиката Евгения Колданова. По инициатива на министерството през последната година на много фирми подробно бяха обяснени подробностите около членството в Евросъюза. За да ги насърчи да инвестират, Министерството на икономиката разработи
стратегия за създаване на клъстери на територията на страната
Клъстер на англ. буквално означава грозд. Икономическото му съдържание е свързани фирми с обща стратегическа цел.
Подчинените на вицепремиера Лидия Шулева са на мнение, че този вид обединения е сред начините и за привличане на чуждестранни капитали. Доказателство, че това е успехът-в обединение на силите, е съществуването на успешен клъстер в Севлиево. Около заводите "Видима" и "Идеал Стандарт" за производство на санитарен фаянс се разви промишлена зона от доставчици на суровини, горива, изделия, спедиторски фирми и дори компании за услуги.
В страните с развита икономика изграждането на съпътстващи предприятия, които поддържат и развиват основното производство в даден регион, е честа практика. Обединението може да е от фирми в един бранш, които си сътрудничат в изпълнението на сходни поръчки - в случая с шивашкия клъстер в Русе. Или на производствено предприятие и неговите доставчици на суровини, елементи, горива, услуги и т.н. Печалбите на фирмите от клъстера се реинвестират в подобряване условията на труд и в образователни програми за персонала. От своя страна наличието на квалифицирани кадри в районите със стабилно производство привлича вниманието на нови инвеститори, които желаят да се възползват от празните ниши на съпътстващите производства, от изградената инфраструктура и човешки ресурси. Така се образува гроздът от предприятия.
Най-голямото предимство на фирмите
е географската им близост
Съкращавайки разходите за транспорт и планиране, се намалява себестойността на продукта, а това води до по-голяма конкурентоспособност.
В Белгия, например, правителството подпомага 11 клъстера, дефинирани като мрежи от предприятия, които си сътрудничат. Те могат да си партнират и с изследователски организации, като ги финансират за създаването на нови продукти. В края на 1998 г. Брюксел афишира своята подкрепа за създаването на технологични долини, включващи високотехнологични предприятия, водещи технологични институти и поне едно високотехнологично предприятие с успешен продукт на международния пазар.
Впрочем прочутата Силиконова долина в САЩ, според тези понятия, не е нищо друго освен един огромен клъстер. Българската международна бизнес асоциация (БИБА) подготви стратегия за развитието на високотехнологичен клъстер именно по подобие на обединението в Калифорния.
Проектът за фирмено обединение е част от първите 4 пилотни клъстера, чието институционализиране беше анонсирано през февруари 2004 г. Чисто технически, IT-клъстерът е в най-напреднал етап. Не само Министерството на икономиката и БИБА, но и Министерството на транспорта и съобщенията работят за привличане на международни компании в този сектор. От тях се очаква да изнесат част от производствата си в България. Например
"Сименс" обмислят да инвестират в завод
за медицинска апаратура край София.
Причината да се залага на развитието на информационните технологии в страната, е фактът, че този бизнес е гръбнакът на всяко конкурентно производство. Високите технологии по принцип са във всички отрасли на икономиката. На макрониво, софтуерната индустрия спомага за оптимизиране на икономическите връзки и финансови потоци. Не е за пренебрегване и ползата за държавната администрация, която може да разчита на местни компании, които да й осигуряват софтуерни и информационни услуги на приемлива цена. Това допринася за националната конкурентоспособност на България чрез изграждането на модерна информационна инфраструктура и предоставяне на по-ефективно обслужване на фирмите и населението, пише в анализ на Центъра за икономическо развитие.
В момента се работи по създаването на неправителствена организация, която координира работата в клъстера и ще защитава интересите на фирмите, заяви преди време Саша Безуханова, вицепрезидент на БИБА. Пилотните области, които ще се включат в клъстера, са Варна, Габрово и Смолян. Интерес са проявили и Плевен, Ямбол и Разград. Очакванията й са в клъстера да се включат и висши учебни заведения, които ще обменят кадри и разработки с фирмите.
26 пък ще са участниците в енергийния клъстер "Марица- Изток", заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Основната им цел е до 2007 г. да разработят инвестиционни проекти за технологично обновление на компаниите, повишаване на енергийната ефективност и квалификацията на работещите в бранша.
Освен известният клъстер около "Идеал Стандарт" и "Видима", където заводите скоро ще се увеличат с още 2, подобно
промишлено обединение се формира около завода за хладилници
на "Либхер" край Пловдив, твърдят от Браншовата камара на електротехниката. Там инвестират доставчици на кабели, на метали, консумативи и услуги за основното производство на германския инвеститор.
Преди седмици беше обявен стартът и на "Българска коприна". Обединението обхваща производители на буби, регионалните центрове за тяхното изкупуване, основните производители на копринени тъкани, както и множество малки и средни фирми за конфекция. Вече е приета примерна структура на клъстера, а участниците в него са подписали меморандум за създаването му, в който водеща роля е отредена на Русенската търговско-индустриална камара.
Подготвят се обединения на фирми в клъстери "Тежка химия - Девня", "Шивашки клъстер" в Русе. Такава е тенденцията и в туризма. Големите комплекси всъщност отдавна са затворили цикъла. Те продават морски и ски-ваканции, с тях работят определени туроператори и агенти, притежават или наемат транспортни фирми, доставчици на храна и напитки, рекламни агенции и др.
Съществуват и някои недостатъци, считат обаче от Центъра за икономическо развитие. Една от малко познатите опасности е
изолирането от околния свят.
Когато група фирми прекалено много се занимават само със себе си, съществува риск те да загубят представа за технологичното и пазарното развитие извън клъстера и по този начин да позволят на конкуренцията да ги надмине. Решаващ фактор за успеха на обединенията е отвореността им към външния свят. Пазарът трябва да играе своята роля, но не бива да се пренебрегват и новите постижения.
Някои родни икономисти побързаха да разкритикуват
намесата на държавата в създаването на първите 4 клъстера
Мотивът е, че има противоречие между политиката за приоритетни сектори в икономиката, които уж щяха да бъдат туризмът, селското стопанство и информационните технологии, и от друга страна - държавните стимули за създаване на фирмени гроздове. Някои от тях са в енергетиката, в тежката промишленост или в шивашката, т.е. извън онова, което се счита за приоритет. В този смисъл е необяснимо желанието на държавата да създава изкуствено обединения на фирми, при положение че клъстерите не са ново явление за страната ни. Те са възниквали и продължават да се формират естествено, без намесата на държавата. В миналото цели браншове са работели на малка територия. Около големи промишлени предприятия пък са се изграждали градове. Това поставя под съмнение необходимостта от стратегия изобщо. Клъстерният подход като средство за постигане на конкурентоспособна икономика показва, че или администрацията се престарава, намесвайки се в бизнеса, или по-голямата част от фирмите просто не са узрели за работа в екипи. Или пък някой е сметнал, че клъстерът е някаква панацея за българския бизнес.
Всъщност това е по-малката грижа, по-голямата е, че не остана време до влизането ни в ЕС. Независимо дали ще насърчава и двата типа инвестиции - в приоритетни сектори и във фирмени обединения, или все пак ще избере единия от двата подхода, държавата трябва да побърза.
|
