1. Решението на България да влезе в Ирак с т.нар. "коалиция на желаещите" бе проамериканско.

2. Неприсъединяването ни към окупационните сили щеше да е европейското решение.

3. Решение номер три би било България да изтегли своя военен контингент в Ирак. Това ще е по-лошо от решение едно и решение две.

Военното значение на българския контингент в Ирак е "инфинитесимално" (пренебрежимо малко във речника на военната доктрина на САЩ). Но политическото му значение не е пренебрежимо. Българското изтегляне би дало храна на аргумента: Ето, коалицията на "желаещите" продължава да се разпада; огъва се пред ултиматумите на шахидите.

Докато решение номер 2 е европейско, без да бъде антиамериканско, решение номер 3 ще има противоамерикански ефект, а не трябва да предприемаме противоамерикански ходове (нито противоруски).

***

Решението на българската политическа камарила да ангажира страната ни в Ирак въпреки несъгласието на мнозинството българи не е поправимо. Поне на сегашния етап. Испания не може да ни служи за пример. Там имаше опозиционна партия, която се обяви за испанско неучастие, после, след атентатите, тази партия спечели изборите и направи онова, което беше обещала. В България чувахме по-други обещания:

- Трогателно наивни ("Елате при нас да си направите бази", казваха кметове; "Тръгват нашите момчета заедно с американските момчета", казваше Филип Димитров).

- Келепирджийски (парламентаристи казваха: "За първи път вървим с победителите", "Получаваме национална сигурност", "Ще си върнем иракския дълг", "Към нас ще завалят подизпълнителски поръчки за възстановяване на Ирак, ще ни обсипят с договори за доставки").

Ние не живеем в някакъв паралелен свят. Живеем в реалния свят. Военното ни дезангажиране би било разумно само в рамките на договорености между САЩ, Европа и Ислямската общност, когато и ако тези договорености бъдат постигнати. Това няма да се случи в предвидимото бъдеще. Следователно, не е реалистично да очакваме скорошна прeдислокация на диспозитивите.

Наистина, трябва да се подобрят защитеността и въоръжението на контингента ни в Ирак. Не е приемливо българските жертви да са процентно по-високи от загубите, които понасят другите участници в т.нар. "коалиция на желаещите".

Във всеки случай българските жертви не са повече, отколкото можеше да се очаква при замесването ни в една американска война, при това неуспешна.

Поради ред причини, на които тук няма да се спирам, САЩ дават по-малко жертви от другите участници във военни конфликти. Загубите на САЩ са:

- 114 хиляди в Първата световна война, един по същество европейски конфликт;

- 292 хиляди във Втората световна война;

- 54 хиляди в Корея;

- 58 хиляди във Виетнам;

- 383 през войната в Залива (от които 235 при злополуки или от "приятелски огън");

- 2 в Косово (при вертолетна злополука).

***

Разбира се, тези войни не са съпоставими една с друга; горните числа не са съотнесени към населението на САЩ, което през миналия век се е увеличавало и е ставало все по-осведомено и по-критично. Горните числа са интересни само дотолкова, доколкото те показват следното:

Броят на жертвите на САЩ, сравнен с броя на жертвите на другите участници във войните (десетките противници и съюзници на САЩ), се движи в съотношения между 1:9 и 1:47.

В Ирак се очертава война, която САЩ не могат да спечелят и не могат да загубят. Следователно, ще се проточат опитите за нейното интернационализиране ("war by proxy") - въвличането в нея на европейски и/или неевропейски страни.

Това изисква предпазливост от страна на българските правителства. И характер, какъвто българската камарила не проявява (с едно запомнящо се изключение, когато Иван Костов устоя на натиска да приемем бежанци от Балканите). Българските правителства ще проявят характер, ако не поемат нови задгранични ангажименти и не се съгласят с разширяване на старите ангажименти в тлеещите огнища на напрежение. Освен Ирак те не са едно и две: Афганистан, където положението е извън контрол, щом излезеш от столицата Кабул; Западните Балкани, включително Косово и Македония; Кавказ, включително Южна Осетия, зад чиито спор с Грузия наднича сблъсък на петролни интереси, неизключващ военна конфронтация.

Участието ни в уреждане на задгранични конфликти ще протича на фона на наслагващи се неблагоприятни фактори у дома: растящи петролни цени заедно със закриване на български атомни мощности; демографски срив заедно с проникване на радикалния Ислям.

Пропуснахме шанса си за неутралитет и това бе грешка. Всяка следваща грешка може да е последна. Но дори да е предизвестен националният край, глупаво е да го ускоряваме. Така е в реалния свят.