Вероятно мъките, които трябваше да преживее през последните години българинът, отопляващ се на парно, някому се виждат твърде малки и незначителни.

Неколкократното вдигане на цените, пълната невъзможност да се откажем от тази услуга, която поглъща сериозна част от доходите ни, рекетът на фирмите за топлинно счетоводството и прочее безобразия - всичко това някак си го понесохме. Дори това, че една четвърт от топлоенергията изтича в земята, не ни впечатлява особено. Нали ние сме живи и здрави? Но подигравките, които си правят с потребителите някои топлофикационни дружества, някак си трудно се смилат. В петък стана ясно, че доста закъсало топлофикационно дружество от провинцията е спонсорирало концерт с участието на фолкпевицата Ивана. Тя отрече да има такова нещо, но въпросът не е в това дали е Ивана, Драгана или Петкана. А в това, че дружеството



си е позволило да представи това като разход,



който влиза в цената на крайния продукт. Подобно безочие наистина е трудно смилаемо. Ако това не беше топлофикация, а примерно шоколадена фабрика, някак си можеше да се преглътне. Ако собственикът на такава фабрика пръска пари за щяло и нещяло, от това ще пострада самият той. Себестойността на шоколадите ще се увеличи, ще се принуди да вдигне цените им, потребителите ще престанат да ги купуват и ако толкова много му харесва, ще фалира. Негова си работа.

Но фирми, които предлагат обществени услуги, би трябвало да са малко по-внимателни. Защото каквито и цени да сложат на крайния си продукт - ток, топлоенергия, газ, вода, телефон, сигнал на кабелна телевизия или нещо друго, - потребителите им не могат лесно да се откажат и да отидат при друг. Нито пък да се лишат съвсем от тези услуги, защото това означава да се върнат обратно в пещерите. Да не говорим пък за самите топлофикации - от парното и топлата вода изобщо няма отърване.

Следователно цените, на които продават стоката си такива предприятия, трябва да бъдат под доста строг контрол. И понеже това не става, без да се контролират по същество финансите им, значи всички разходи на такива дружества



трябва да се следят под лупа



В това е смисълът от регулирането на цените.

Ако една топлофикация похарчи примерно 3 милиона лева, за да направи компютърна връзка между всичките си каси и пожелае това да се признае за разход, а оттам и да влезе в цената, никой не би имал нищо против. Това е все пак облекчение за клиентите.

А както предстои въвеждането на регионални цени за парното, без такъв контрол би се развихрил невероятен разгул.

Впрочем това със спонсорирането не е някакъв изолиран случай. Всеизвестно е, че шеф на голяма топлофикация се хвали наляво и надясно какви хубави дискове е записал и какви маркови дрешки носи. Столичното електроразпределение издава суперлуксозно списание с авангарден дизайн и авангардни текстове. Нищо че бележките за тока са с доста пестеливи размери, а понякога и липсват в пощенските ни кутии.

Миналата година АЕЦ "Козлодуй" пък поиска да се признаят като разход парите, които централата е давала в миналото за един свинарник, с чиято помощ поевтиняваше месото за служителите си.

А какво да кажем за ВиК дружествата? От години насам винаги щом някой спомене в публичното пространство, че тяхната дейност също трябва да се регулира, се надига вълна от контрааргументи: ама защо сега, ама защо точно така, а не иначе...

Разбира се, Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) неслучайно изтърва новината за спонсорирането на фолкконцерт точно сега. Наближава зимата, а след нея идат избори. В такъв случай е въпрос на елементарна хитрост да размахаш пръст на фирмите, които контролираш. Както и да заявиш, че цените на парното не бива да се вдигат много поне до влизането в Европейския съюз. Но някой да е казал, че е задължително всеки ден да има нещо ново под слънцето?