|
ВИЗИТКА
Гинка Чавдарова е завършила Киевския държавен университет, специалност икономика и математика. Доктор по икономика с дисертация по ефективност на инвестициите. Експерт по териториално планиране, местно самоуправление и общински финанси. Работила е за Националния център за териториално развитие и жилищна политика. Изпълнителен директор на Националното сдружение на общините от създаването му през 1996 г.
- Г-жо Чавдарова, преди около месец обявихте, че четири общини в България са пред фалит. По ваши данни Челопеч и Бобовдол са сред тях. Според доклад за човешкото развитие за 2003 г. на Програмата за развитие на ООН обаче Бобовдол е сред общините с най-висок индекс на човешкото развитие в страната, а Челопеч е общината с най-висока средна заплата за България. На какво се дължи този парадокс?
- За изчисляване на индекса на човешкото развитие Програмата за развитие на ООН работи с информация отпреди 3-4 и дори 5 г. За по-голяма обективност те използват само статистическа информация, която обаче излиза официално с много голямо закъснение. Тъй като тези общини са били в сравнително добро положение преди няколко години, не са се нареждали по критериите, по които останалите общини са получавали някаква допълнителна подкрепа. Поради един или друг фактор обаче през последните години те започнаха да затъват. В Челопеч излизат от действие мощности, в Бобовдол безработицата продължава да расте. Тъй че данните на ПРООН са много точни, много обективни, но остарели.
- За този 1 месец промени ли се нещо в тежкото финансово положение на бедстващите общини?
- За съжаление промяна няма и дори списъкът трябва да се разшири с още няколко общини. Реално фалит на община не може да има, докато има живи хора, които очакват нормални публични услуги от нея. Положението на места обаче е наистина много тежко. В най-тежко финансово състояние по размер на просрочените плащания спрямо всички разходи, които трябва да извърши през тази година, се очертава община Бобовдол. Нейните просрочени задължения вече достигат 65% от дълговете спрямо общия размер на разходите, които може да извършва. Грубо казано, от всеки 3 лева разход общината няма възможност да плати 2 лева. Друга община, в която дълговете са 50% от брутните разходи, е община Челопеч. Особено през това полугодие се влоши състоянието на община Неделино, която е със същите параметри - не може да осигури половината от разходите си. Следва една голяма община - Перник - 40% от нейните разходи вече са просрочени. В тази група остава и община Пирдоп, плътно следвана от Хаджидимово, Златоград, Борован и Костенец.
- Колко са общо дългове на общините в страната?
- Дълговете на общините за първото полугодие възлизат на 82 млн. лв. Задълженията, с които те са посрещнали годината, обаче не са се променили към средата на 2004 г. Въпреки това се наблюдава известно увеличение - в началото на миналата година дълговете бяха 77,7 млн. лв.
- Какви са борчовете на най-закъсалите общини?
- Перник има близо 9 млн. лв., 2 са в държавните дейности, 6,6 в местните. За сравнение общо приходите на общината са 21 млн. лв. За всички общини е характерно, че дефицитът е в местните дейности. Това се очакваше. Чрез въвеждането на стандартите се регулира финансовото осигуряване на държавните дейности в образованието, културата. В местните - благоустрояване, чистота, детски градини, положението е доста по-тежко. Много сме задлъжнели с електроенергията.
В Челопеч дългът изглежда сравнително малък - 250 000 лв., но спрямо ограничения бюджет от 500 000 лв. е почти катастрофален. Общите задължения на община Бобовдол са над 2 млн. лв., от които пак основната част - 1,6 млн. лв., са в местните дейности. За сравнение приходите на общината са 3,1 млн. лв. В Неделино дълговете са 1,1 млн. лв., докато общо средствата, които влизат в общинския бюджет, не надхвърлят 2,5 млн. лв. В Пирдоп просрочените задължения са близо 1,3 млн. лв., от които 1,2 млн. лв. отново в местните дейности. Този дълг е значителен, при положение че общите приходи на общината са около 3,5 млн. лв.
- Ще се увеличат или ще намалеят тези задължения до края на годината?
- Зависи от мерките, които ще предприемем. Ако не вземем мерки, ще се увеличат и ще надминат 100 млн. лв. Затова апелираме и общините, и Министерството на финансите да предприемат някакви съвместни мерки. И то главно по отношение на преодоляване дефицита в местните дейности. Това е структурен дефицит, който се дължи на това, че гласуваните по закон източници на приходи нямат икономически потенциал да осигурят ресурса за достигнатото равнище на местните услуги - няма средства да поддържаме това равнище. С местните данъци и такси можем да съберем например 100 лв., а по досегашните си разходи имаме 120-125 лв. На нас структурно не ни достигат средства. Това обаче е средно за общините.
Имаме общини, в които, слава богу, приходите от местни данъци и такси са достатъчно високи и връзват двата края на местните дейности - с тези приходи сравнително добре могат да се осигуряват услугите за хората. Това още веднъж показва, че ако бяхме потърсили по-своевременно решение на този стар дълг и бяха предприети допълнителни мерки да не се допускат нови задължения при балансиран бюджет, тази година щеше да бъде значително по-добра. Но задържането на един и същ размер на просрочените задължения ни дава увереност и самочувствие за търсене на по-бързо решение заедно с Министерство на финансите.
- За колко години са натрупани тези дългове?
- За различните общини е различно. От 1997-1998 до 2000 г. периодът беше много критичен по отношение на размера на постъпленията. Ние си прехвърляме от година на година просрочени дългове, които не се имат предвид при съставянето на макрорамката на бюджета. Все едно не съществуват. Хората, на които дължим пари, обаче съществуват и си ги искат. В резултат на това се променя просто адресатът, на когото дължим пари. Издължаваме се към едни, но натрупваме дългове към други.
- Само ниските приходи ли са причина за натрупаните дългове?
- Това е основната причина. Когато не ти стигат малко пари, можеш да търсиш вътрешни резерви, икономии, преустановяване на услуги в някои сфери. В местните дейности обаче не може да бъде спряна дадена услуга или ако бъде спряна, се намесва ХЕИ - като в почистването например. Единственото, което може да се спре, е уличното осветление. Ние това се шегуваме, че някои градове са станали като дискотеки - ту светят, ту потъват в мрак.
- Често ли се случва да бъде прекъснато електрозахранването?
- Много често. Наскоро на големи празници на някои общини - кръгли годишнини от основаването си, взимаха специални решения да пуснат осветлението по улиците поне в този ден. Даже ти е болно да слушаш как един кмет казва на друг, че за 3 дни е пуснал осветлението, за да почувстват хората, че все пак е празник.
Ние не успяхме да преодолеем фактора неразплатени задължения, да го занулим веднъж и да тръгнем на чисто. Това е първата причина. Дори да го бяхме занулили, имаме структурен дефицит в местните дейности, който ще породи нови задължения. Структурният дефицит се задълбочи тази година и това също влияе върху размера на неразплатените задължения. Общините планираха едни приходи от местните данъци, по-специално от пътния данък. След въвеждането на винетната система приходите рязко намаляха. Все още обаче общините не са компенсирани за непостъпилите при тях приходи. Нещо, което е категорична договореност с Министерството на финансите. Те по план са предвидили, че ще имат някакви приходи, а де факто не са влезли в бюджетите им. Когато ги получат, ще се облекчи малко разплащането на задълженията. Надяваме се тази компенсация да бъде осъществена до края на месеца. Третата причина, разбира се, са знанията, уменията, капацитета на всяка община за добро финансово управление. Това безспорно има голямо значение. Не може да се каже, че във всички общини имаме еднакъв капацитет за добро управление.
- Вашите данни открояват ли цели райони, в които положението е изключително тежко?
- Общините, които цитирах, са от почти всички райони. Има и от Кюстендилско, и от Южна България, от Софийска област. Тежки райони са тези, в които има висока безработица, няма приходи, няма платежоспособно население, каквато е Северозападна България, някои от общините в Пернишка и Кюстендилска област.
- Какви мерки предлага Националното сдружение на общините за решаване на тежките финансови проблеми?
- Мерките явно този път ще бъдат в две групи. Едните ще бъдат насочени диференцирано само към общините в най-тежко положение. Никога досега не сме имали такъв подход. Но и никога досега не е имало толкова голяма диференциация на много закъсали общини. Мерките ще са по-специфични. Нормално ще бъде Министерството на финансите да настоява отпуснатите средства да са под формата на суми под строго целево предназначение. Ще има по-особен режим на контрол при изразходването на средствата. Грубо казано, на община Бобовдол ще се отпуснат средства, но само за погасяване на дълговете за отопление или за осветление, тъй като там се стигна до драстични мерки - изключване тока на общината, няма услуги за гражданите, не работят компютрите. Надяваме се по този начин да успеем да закрепим тези общини да започнат да предоставят нормални услуги на гражданите.
Втората група мерки ще бъде насочена към всички останали общини. Ще предложим един справедлив подход към всички. Нашата битка е да стимулираме тези, които стриктно спазват финансовата дисциплина и с цената на нищо не допускат появяването на неразплатени разходи. От преизпълнението на републиканския бюджет ще поискаме нашата част, която да бъде дадена на всички общини. При това искаме част от тях да бъдат заделени за инвестиции, а не да бъдат похарчени на момента за нещо друго и от тях да не остане нищо. 2004 г. беше жесток удар по инвестициите на общините, те бяха съкратени с 2/3. Държавата трябва да ни възстанови под някаква форма част от това, което ни взе в началото на годината.