Съвсем ненадейно в края на лятото и далеч преди началото на активния изборен сезон управляващата партия заяви намерението си да премахне данъка върху наследствата като поредна стъпка към облекчаване на преките данъци. Заедно с тази новина бяха повторени очакваните вести, че облагането на печалбата ще падне до 15%, а данъкът върху личните доходи ще се "британизира" (най-богатите англичани плащат 25% пределна ставка, най-заможните българи ще дължат на държавата 25% от горницата над последния праг на данъка). ДДС си остава 20%, а акцизите ще се вдигат още. Най-симптоматични за еволюцията на фискалната политика обаче са все пак аргументите срещу облагането на наследствата. Според тях това е
безсмислен данък,
от който българската фискална система няма нужда. Общият обем на постъпленията от него бил едва 350 хил. лева на година, а административната му тежест е голяма. Процесът на деклариране на наследствата и облагането им е тромав и изнурителен и за данъчните, и за данъкоплатците. У нас данъкът върху наследствата бездруго е един от най-ниските в света - наследства до 15 хил. лева са необлагаеми, най-ниската ставка е 0.1%, наследник на 1 млн. лева дължи към 32 хил. данък, а над тази сума пределната ставка е 10%. В европейските страни най-високите ставки са между 15% (Дания) и 40% (Англия, Франция). Най-облагодетелстваните американски наследници плащат 48%, а рекордьор е Япония, където данъкът достига конфискационните 70%. Заради високите ставки по света това е един наистина
разрушителен данък,
който ерозира натрупванията и пречи на естественото капиталово формиране и трансфер на богатството между поколенията. Моят приятел, известният американски лобист и икономист Марк Блумфийлд, който успешно воюва в родината си срещу този данък, го нарича "данъка, убиец на капитали". Убеден съм, че е прав. Няма съмнение, че данъкът върху наследствата може и трябва да бъде заличен от българския фискален арсенал, където той бездруго няма нито традиции, нито е играл съществена роля. Още повече че България не е първата страна, която го е премахнала. Не плащат данък наследство в Австралия, Аржентина, Канада, Китай, Индия и десетки страни в света. Само ще спечелим, ако България се нареди сред тях. Но това
не бива да става лекомислено,
мимоходом и без сериозно обсъждане. Нелепо е да се твърди, че този данък е безсмислен, защото цели 800 години кръв се е ляла в Европа за въвеждането му. Не случайно, след като решава въпроса със своя "член първи" (за свободата на английската църква), Магна Харта, великата харта на свободите от 1215 г., отделя втори до седми параграф, за да уреди тъкмо данъка върху наследствата. Тъкмо в този данък са виждали инструмента за изземване на свръхбогатствата всички социалреформатори - като започнем от шотландските пралиберали и левелерите на Свободнородения Джон през либерализма на Волтер и Монтескьо, популизма на Русо, та чак до комунизма на Ленин. Проблемът не е, че няма смисъл да се облагат наследствата, а че смисълът, който се влага в изземването на натрупания капитал и имущества, е контрапродуктивен. И това трябва да стане ясно на обществото. Този данък
не бива да се отмени мълчаливо,
с поредния тих удар на парламентарната гилотина на мнозинството. Иначе поемаме риска неизказаните важни аргументи да се загубят сред клюки и изборни финтове. Отмяната на данъка капиталоубиец лесно може да се опошли. У нас на мига ще се намерят хора, които ще си обяснят отмяната с користните интереси на собствениците на значителни земи, гори и недвижимости, "мафията" на богаташите и пр. обичайно по нашите ширини вайкане, че "тъй се узаконява награбеното", печелят "наследниците на богатства - паразити и рентиери". За да не хващат корени тези нелепости, редно е обществото да чуе
истински сериозни мотиви
за предлаганата твърде важна промяна в идеологията на българския фиск. Трябва да стане ясно, че в днешния свят на свободно движение на капитали само невеж човек държи на свое име имущества, върху които наследниците им да плащат данък. Още приживе натрупалите солидно състояние решават въпроса, чрез познатите отдавна методи за финансово структуриране на собствеността чрез тръстове, фондации и управляващи корпорации, които с малък капитал държат контрола върху акции и имущества в ръцете на наследниците. Не ни трябва друг пример, вижте България. През последните години отнеха живота на доста заможни хора. Имуществото им със сигурност е било над 10 милиона, нали? Но постъпленията от данък наследство не са дори милион, а само 350 хиляди. Ясно е, че данъкът не работи. В днешно време този данък единствено може да пречи.
Браво бе Хърсев, измисли то ! Ако пък вземе нашият съгражданин Симеон Кобурготски да получи имотите си обратно , ще се наложи да плаща солиден данък от 25 милиона в зелено (по изчисление на Падащия), защото баща му не се е “сетил преживе, да приложи познатите отдавна методи за финансово структуриране на собствеността чрез тръстове, фондации и управляващи корпорации”.Ха ха ха , Хърсев , разкрит си ? Колко ли часове си се потил , за да “достигнеш” до такива фамозни изводи?
Няма по-срамна картинка , в наше време , от гъзомиеца , блюдоезица и лакея!
И ти си такъв и не престана да бъдеш такъв , при всички правителства , на всички управляващи , да ядеш от всички софри и да миеш гъзовете на всички тях, вече 15 години!
И да си мислиш, че след като получаваш място за изява в СЕГА и подобни , ще можеш да мътиш главите на баламите . BIG MISTAKE , Хърсев , BIG MISTAKE! Грешка на савозабравелия се самовлюбен профан! Крайно време е да знаеш-БАЛАМИТЕ УМРЯХА ХЪРСЕВ , ДА ТЕ ЧЕТАТ И ВЯРВАТ!
