:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,284,496
Активни 91
Страници 11,081
За един ден 1,302,066
Накъде?

"Аполония" и асланът Дачо

Приключилият преди дни фестивал на изкуствата в Созопол е повод да помислим за бъдещето на контакта "маестро и публика"
снимка: Бойко Ламбовски
Това нещо "култура и изкуство" звучи двусмислено за ушите на много хора. А "фестивал на изкуството" на повечето им звучи като някаква хитринка, чрез която едни люде искат да си прекарат весело за сметка на едни общи парички.

Асланът Дачо мисли точно така. Той се позамогна трудно, държа за известно време чейнчбюро, то завехна. После Дачо отвори магазинче; продава мотопеди. Дачо е подозрителен към всички, които приказват по радиото, телевизията и вестниците за изкуство. Звучат му скучно, претенциозно и има чувството, че от просякинята на ъгъла, протегнала ръка към джоба му, ги

отличава само известна тренирана бъбривост и наглост



Дачо не ходи на театър, не купува книги, не посещава вернисажи; за такива перверзии като балет, опера или симфонична музика да не говорим.

Като реши да почине и да се повесели, Дачо отива да хапне и пийне с другари в някой ресторант. Там чувството, че го работят финансово, не е така силно поради набитата от родителите му в главата още от детски години сентенция: "Хапни си, пийни си, това ще ти остане." Дачо с намигане притуря и секса към житейските хубавини - "да хапнеш, да пийнеш, тия три неща".

Но странна работа.

Последно време Дачо все повече го тегли към ресторанти с музика. Примерно Кати или Азис да му попеят, а на него да му стане едно такова хубаво и жално... Иначе секс, ядене и пиене вече дал Господ в изобилие, а някак взе да му поомръзва, пустее му някак вътрешно. Дачо взе да усеща лека тяга



към душевното, що да не речем... към красотата



По-далече от Азис тази тяга може и да не го додърпа, но Дачо в скалата на ценностите си качи малко мнението си за Моцарт. Не че го слуша, това не, но не му се и подиграва - щото и той музикант, и той за душата работил, макар малко цигу-мигу, по-слаба ракия от Азис.

Дачо например фестивалът "Аполония" не го вълнува никак. Обаче жена му вика: айде да идем на концерт на Руши Видинлиев, така и така сме в Созопол, само осем лева е. Дачо отиде, поседя, после ресторантът му се видя по-различен, по-интересна му се стори вечерта. На другия ден на плажа разказа на Цецо и Стела, че е бил на концерт, имало и модерен балет на сцената, момичета хубави, не било лошо. А Цецо и Стела какво да разкажат в отговор? - че яли салата от миди, мешана скара и карагьоз, а Цецо пил три ракии, чудел се дали да пие още една, ама се отказал... И като се прибрали, едно куче лаяло, та едва заспали. И така.

На Дачо тия двамата за първи път му се видяха малко прости.

Дали не е Дачо



пример за мъчителната постъпателност на естетическото?



Предвид това, че може би чедата му ще израснат с мисълта как Моцарт също става, ако го харесваш, и че в някои случаи изкуството може да е самостоятелна житейска ценност, примерно не по-малка от торба цимент, агне за Гергьовден или кожено яке от "Илиянци"?

Възможно е, времето всичко показва.

Като говорим всичко това, не го правим, за да подиграем грозно Дачо. Дачовото здравомислие е донякъде и лична имунизация срещу вероятна свръхпопулация от псевдотворчески културни ята, едни такива скакалци на "обговарянето" и ревностни адепти на кастовата самодостатъчност.

Но завършилата преди дни 20-а юбилейна "Аполония" като най-компактен, най-представителен и най-закален наш фестивал на изкуствата ни накара да се замислим за някои неща.

Успява ли фестивалът да запази своята поза на "касталско" общество, радващо се на селектирана публика, и в същото време да отвори вратички за Дачо и компания, защото, какво да крием - Дачо е жизнен съгражданин с бъдеще?

Какви са тенденциите за промяна в диалога "творец-потребител"?

Фестивалите на изкуствата - с "Аполонията" като емблематичен пример - осъдени ли са на перманентен икономически стрес?

(Защото финансовият комфорт невинаги е гарант за качество, но перманентният стрес е гарант за организационна и творческа нервност).



А 70 000 лева е бюджетът само за музикалната програма



според Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фестивала. По обясними причини музикалната част е най-скъпата, както и най-силно представената на "Аполония" (едва ли има нужда да описваме професионалния път на Димо Димов). Всъщност няма да сбъркаме, ако кажем, че музиката на "Аполония" е ракетата-носител на фестивала. Тя гарантираше по-нисък цензурен пресинг през тоталитарните години. Като по-неидеологизирано изкуство музиката и съответните й селектирани годишни постижения на "Аполония" осигуриха най-неизменната част от фестивалния облик. Иначе службите следяха "Аполония" отблизо, това също е общоизвестен факт. Но не се престараваха, декадансът на системата им действаше умиротворително. А после се заеха с преуспешен бизнес; Дачо бая концерт има да наваксва, докато ги стигне в печалбата.

Музиката на фестивала (съвсем относително) се дели главно на две - звезди и спектакли за по-широко ползване и блестящи интерпретатори (а Димо от това разбира) на класиката. Тази година например освен Милчо Левиев, Руши Видинлиев, "Фамилия Тоника" и Йълдъз Ибрахимова в първата част следва да отдадем дължимото



на сонатното дуо Веско Ешкенази и Людмил Ангелов



във втората. Двамата виртуози на концерта си в Археологическия музей показаха, че някои неща могат да бъдат за малцина, но по степен на съпреживяване стрелката да достига максимума. Веско Ешкенази, концерт-майстор и лидер на един от най-известните оркестри в света - Кралския концертгебау оркестър в Амстердам, е удостоен с честта да обладава цигулка "Гуарнери", а Людмил Ангелов е желан гост за всички престижни зали по света. Не бяха най-шумната проява на "Аполония", но концерти като техния създават дискретния блясък на фестивала.

Иначе в останалите изкуства, в театъра и литературата например, личи тенденцията за деклинация в социалната роля на автора. От автора-учител, заел месианска поза, който талантливо назидава, към автора-компаньон, който разсмива, плаши, забавлява. Комуто се прощава, ако е малко по-задълбочен, но не и ако е скучен.

Или - на мястото на Георги Джагаров е Теди Москов, на мястото на "Прокурора" е "Клетка за сестрички" (реж. Здравко Митков). Но то не е аполонска тенденция, а световна.

Интересен съпътстващ факт на тази юбилейна "Аполония" беше



много силната литературна програма на кафене "Хеликон",



която до 7 септември се посъстезава с аполонската. Известната верига книжарници беше привлякла водещи имена в литературата - Георги Данаилов, Кристин Димитрова, Деян Енев, Алек Попов, а гвоздей беше сърбинът Вук Драшкович с романа си "Нож". Авторът установи и друг интересен факт - на алтернативни литературни вечеринки. В къщата-музей на художника Александър Мутафов например, където се помещава студиото на радио RFI, се представяха книги на съвсем млади поети, водени от собственика на литсайта "Словото" Мартин Митов. Което говори, че аполонската публика сама по себе си е ценност. Каквито са например семейство Дани и Георги Сотирови от София - няма "Аполония", която да са пропуснали през тези 20 години.

А Дачо?

Точно такива като Дачо могат да съблазнят "Рашковците" по улиците на Созопол. Това е една от находките на фестивала, неостаряла още - че съблазънта може да те вдигне до звездите, а не само да те бутне в калта.
 
Един от аполонците - Иван Минчев, горд с революционната си фланелка.
 
Алек Попов представя книгата си като гост на Литературно кафене "Хеликон".
 
Концертът на Руши Видинлиев хареса на Дачо. Което си е пробив.
 
Един от авторите на аполонския знак - с мидичките, художникът Александър Сертев със съпругата си, на откриването на юбилейната изложба.
15
1437
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
13 Септември 2004 04:14
Когато асланът Дачо е бил ученик, никой не го е завел на театър, на опера, на концерт, на изложба, на балет, на литературно четене и т.н. Учителката по музика го е карала само да тактува и да учи нотите, както и да може да изпее две-три песнички по ноти. Много голямо внимание се отделя на обучението по ноти, сякаш всички ще стават професионални музиканти. Но на Дачо никой не му е пускал най-доброто и най-популярното от класическата музика. За Дачовци няма и концерти на живо с избрани мелодии от класиката. Подчертавам- избрани, а не някой непопулярен концерт, който е само за заклети ценители на класическата музика и може само да отврати Дачко при първия му допир с класиката. Музикалното му възпитание се формира главно от сватбите на които са го водили родителите му.
Като малък Дачо е воден два пъти на куклен театър и един път на някаква детска постановка на местния театрален състав. Ако беше изгледал два-тридесет театрални постановки, сигурно у него щяха да се създадат трайни потребности от това изкуство, но като не са го водили... По същия начин стои въпросът и с останалите изкуства.
Освен това Дачо като малък не е виждал жив творец, не е присъствал на някакви събеседвания, на никакви дискусии или четения или каквото и да е, което може да му създаде представа за силата на ума на други хора, по-различно умни от баща му и дядо му. Дачо не е имал досег с мислещи хора като малък, а като голям не вярва, че има по-умни от него самия. Затова асланът Дачо не се преклонява пред никой ум, пред никой творец, пред никой създател. Затова и изкуството му е непотребно.
А творците вместо постоянно да се оплакват, че Дачовци не се интересуват от тяхното изкуство, да помислят как да създадат съответните потребности и да запалят у малките душички любов към истинското изкуство. Мястото им е в училищата. С присъствието си в училищата творците и всички хора на изкуството правят най-добрата си инвестиция в бъдещето. Децата са утрешните тяхни ценители и почитатели. Възрастните са вече загубени. Това е и инвестиция в духовното здраве на нацията.
13 Септември 2004 05:04
Ти пък, Зуйо, дългосрочна инвестиция от културтрегери! Няма такова чудо! Нали току виж децата им Дачовци се пръкнали...
13 Септември 2004 09:48
През омразното ти комунистическо време Зую, аз бях ученик и ни водеха от време на време и на опера, и на театър, и на балет и дори на специален за деца симфоничен концерт. Сега от частни уроци учителките нямат време.
13 Септември 2004 10:17
Вярвам, че тазгодишната Аполония е била поне не по-лоша от предишните.
Уви, старите муцуни вече доста поомръзнаха, нито беше необходимо в събота вечер канал едно да дава Аполония в праймтайма.
13 Септември 2004 11:14
На мене най-ми ареса оня с кавала, теодоси-усмивката. А и черното тромпетче на колегата му хваща ухото и окото.
13 Септември 2004 11:15
АПОЛОНИЯ - стана унитарна....
а това на мене не ми харесва... Обичах Я през 80-те, а и в началото на 90-те, когато имаше достъп да всички прояви..., а сега има и затовереност........
1994 г. сложиха огради за първи път.... и охраната спря Ейнджи, Иво и мене, понеже не бяхме лъскави, и добре че ни мярна Димо Димов та оправи нещата....

То, оттогава не съм ходил....

13 Септември 2004 12:30
Ех, какъв народописхолог бил този Ламбовски, този славен поет, пряк потомък на Орфей по майчина линия и на цял камерен квартет кентаври-арфисти по бащина. Как изтънко познава душата на разните там Дачо-вци, Цеци-Меци, жените им и прочие пяна на мътните турболенции на прехода. Макар и с леко усилие изисканата душа на поета и слязла от Олимп и се е принизила до еугленоподобния квазидушевен мир на простолюдието. Поръсило е богоизбраното перо капки нектар по аристократичния кожен елек, няма как...
13 Септември 2004 12:39
Уважаеми Ламбовски, Защо не се отнасяш по сериозно към онова, дето му се вика "фактологична справка". Ми Дачо вече не държи магазинче за мопеди - то беше по-лани. Понастоящем стопанисва Виола-Акт-Хангерия "ДудУ".
Казва, че е исторически обословено средище кутурно, 'щото било първо кръчма (там правелите най-вкусната рибешка чорба от виолчета), после станало арт-нещо-си, дето показвали голи мацки В анфас, и предпоследно - унгарски 'нам къв си център. За "ДудУ" се колебаеше между Рода Дуло и някакво "дудуче", но лично аз го подозирам, че с умиления си спомня някоя свирка, ама той ли - на него ли ...?
Та мисли друг път преди да пишеш, Ламби ...
13 Септември 2004 12:48
Старшината "ДУДУ"-то е стара гръцка фамилия, която има разклонения в двете бивши гръцки колонии-Созопол и Поморие...
Но това е друга работа....
13 Септември 2004 12:54
Помориеца, при нашия приятел Дачо тази история няма да мине. Във ВАХ "ДудУ" е само Азис - като пряк Моцартов наследник
13 Септември 2004 13:08
Казано с една дума: "Снобизмът е полезен. Той сляпото окато прави!". Което е вярно и винаги съм насърчавал дори насилственото приобщаване на занемарени хора към духовни ценности и култура. Почва се, така да се каже, "на инат", любовта идва после...
***
Тъжното е другаде. Четох някъде, че тазгодишните абитуриенти от Музикалното училище "Л. Пипков", от Първа английска гимназия, от Немските гимназии в София и Ловеч, и пр., въобще от уж "елитните" училища на страната, са искали, получили и наслаждавали на чалгия на своите балове. Те, които познават от малки Моцарт и Равел, Шекспир и Гьоте, които са получили нещо повече от начално възпитание, което да породи любопитство и после влечение към стойностното, тези същите дечица са подрусвали пъпчета и задници с очи, пълни с възхита към Азис и, как беше там в статията - Кати ли, Мати ли беше ...
Дано да е било журналистическа клевета, аз да греша и да поднасям извиненията си. Кажете ми!
13 Септември 2004 13:12
Уви, не е. Синът ми се прибра от абитуриентския си бал (91 НЕГ) преди 0100, понеже взели да пускат чалга.
13 Септември 2004 13:21
И аз се присъединявам към Glenfiddich и споделям казаното от Големия. Имам пример в семейството - малкият ми племенник миналата година се прибра от бала си (англ.гимназия - Соф) малко след 23ч. заедно с малка група съученици. Децата не издържали на чалгата, дето ги сполетяла веднага след вечерята, но повечето деца останали ....
13 Септември 2004 17:17
То пък Руши една култура разпръсква, едни послания - класата му не стига и за две звезди, че що да ни се хареса на Дачко. Аз предпочитам Азис пред Руши ://forum.skycode.com/img/i_cool.gif>(снимка: натиснете тук)
13 Септември 2004 17:22
Майката на Руши - Лора Виденлиева, някога е обирала бащата на Дачо, изнасяйки в червени куфарчета парите му отвъд граница. С тях е отгледала, а издържа и днес синчето Руши за да може, то, милото днес да се прави на звезда. А Дачо така и си останал - прост, неук, но с чиста съвест, защото цацата и бирата си я плаща с честно изкарани пари. А НЕ СЕ ЛИГАВИ КАТО БЕДЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ ПРЕД ЧЕРВЕНО КОПЕЛЕ!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД