|
Имам си и друга причина: надойдоха летните сметки. Наглите и безпардонни известия от държавните монополи. От моя гледна точка те са откровено фалшиви. В сметката за парното просто не са извадени показанията за миналата година. Нареждат ми отново да платя топлината, за която прилежно съм се издължил. Сметката за телефона се повтаря една и съща с предишната. Това може да се случи с вероятност едно към няколко милиона, но на мен ми се случва редовно. Сметката за водата е направена "с изпреварване" - надписват ти кубометри, прибират парите и после почват да ги приспадат. Няма кой да ги отучи, пък и те разчитат, че никой няма да ходи да се разправя. И аз не го правя. Поне с тях. Опитвам се да пробия някъде, където не стига дългата им ръка.
Пак през лятото те обявяват новите си цени. Обявиха ги. Някои дори влизат в сила. Влязоха! Следващи числа се обсъждат тук-таме, внасят ги някъде, някъде ги одобряват, което трябва да се гласува - ще го гласуват. Ако има закон да се приема или изменя - и това ще стане. Политиците не могат да отказват на монополите: без тях на изборите са заникъде, а и купища от пачки се въртят в лобните им полета...
Най-бедните, ама най-бедните, ще получат някакви помощи. Така в монополните компании ще иде и лъвски пай от нашите данъци. Останалите, като си платят, ще станат по-бедни от подпомогнатите.
Българинът е изправен до стената. А на стената има... радиатор.
Подлото е, че за четиридесет и пет години той сам изгради и заплати могъщата база на своите мъчители. Трудът му бе усилен, нерядко вдъхновен, често доброволен и безплатен. В язовирните стени, в тецовете и каскадите оставиха здраве поколения бригадири, трудоваци, а и затворници. Възрастните си спомнят, че семействата възторжено "предавали" медните съдове от своите домове, за да бъде опъната електропроводната мрежа. (Точно тези електроразпределителни предприятия днес заплашват да продадат и останалата им покъщнина.) Работниците за изграждането на големите електроцентрали се набираха с желязна ръка - селата имаха наряд за строители и сутрин из страната можеха да се видят колони от автобуси със спящи мъже, откарвани към обектите. Градовете охотно гласуваха самооблагане, за да прекарат водопроводи от планините. Жителите отработваха седмици в пущинаците заради няколко метра изкопи. Да оставим, че и всичко останало в тази електрификация, топлофикация, телефонизация и прочее българинът плащаше от джоба си и късаше от трапезата си.
Остана му това: да плаща.
Плаща дори когато не купува.
Плаща и затова, че не може да плаща.
Не може да се отклони, да се откаже, няма къде да протестира. Държавата не изпитва угризения, готви му същата примка и с телевизията. Утре ще я надене: плащаш дори да не гледаш, плащаш и ако не можеш да я понасяш.
Социализмът беше пълен със заблуди. От тях най-горчиви се оказаха заблудите, които тогава си създавахме за... капитализма. Упорито сме си въобразявали, че тоталитарна може да бъде само държавата. Само тя лишава и обезправява, само тя отнема и ограничава. Само тя граби, тъпче и унижава. Иначе бизнесът е справедлив и хуманен, пазарът е свободен, човекът - и той. Въпросът е кой как разбира свободата. В това число и на печата...
В мемоарите за Сталиновата империя ще прочетете как хитроумно са строени лагерите. Каторжниците пристигат в тайгата, секат дърветата, забиват диреците, опъват бодливата тел. Ограждат се! После издигат бараки, караулка, карцер. Това е техният затвор. Там ще живеят оттук насетне, а повечето и ще умрат.
Звучи познато, нали? Не изградихме ли и ние така (вж. по-горе) своя енерго-топло-водно-комуникационен ГУЛАГ? Не сме ли също тъй скупчени в него - беззащитни и безправни? Свободен ли е трудът ни, щом върху част от него монополите предварително са сложили ръка? Това страхотно им харесва и те нямат никаква причина да се откажат.
Утре, за по-сигурно, може да пуснат и ток по оградата.
Познайте на чии електромери ще го закачат...
Заппадно-европеиски страни във всички кътчтета на BG...
