Великолепен текст на тема "градски транспорт" е произвела Столична община. Четивото, иначе сковано в строгия жанр "стратегия", демонстрира невероятен размах на въображението. Предложенията са така разкрепостени и смели, че биха спечелили който и да е ученически конкурс за ползата от вълшебните пръчки в 21 век.

Уви, заданието пред авторите на текста би следвало да е малко по-различно. Акцентът трябва да е не откъде да се намерят пари, за да се купят всякакви приспособления за битка с гратисчиите, а как да се подобри ефективността и качеството на услугата "градски транспорт". Защото точно тя години наред да заема челните места в класацията на сюблимните преживявания, които столицата предлага.

Но не такова е мисленето на авторите. За тях целокупното гражданство е едва ли не хомогенна съвкупност от потенциални гратисчии, злонамерени и трайно неспособни да оценят вредата от безплатното возене. Затова с него ще се води тотална война. А с какви средства? Ето тук започна най-интересното.

Военната тактика, предложена от общината, включва използването на куп модерни и изключително скъпи средства.



Оръжие номер едно - микрокамерите.



С тях контрольорите ще записват конфликтните гратисчии. Записите ще се използват като доказателство (явно пред съда). За да проработи тази система, автобусът, в който е влязла контрола, ще бъде следван от специално оборудвана кола, свързана с микрокамерата. Не пише с какъв размах ще тръгне програмата. Ако в общината възнамеряват да подсигурят всеки контрольор с миникамера и кола, това би означавало да се закупят над 350 автомобила и техника. Отделен въпрос е струва ли си инвестицията и ще се изплати ли някога. Над него естествено никой не разсъждава. С цел по-голяма ефективност тук можем да предложим алтернативно решение - общината да се кооперира с полицията, на която все не й стига бензинът да обикаля и следи за реда в града. Така с един удар ще се постигнат две цели.

Освен че ще снима гратисчиите, общината ще поддържа и специален регистър на изловените повече от един път.



Всеки транспортен рецидивист ще си има лично досие,



съдържащо всичките му прегрешения. Те обаче щели да могат да се чистят, каквото и да означава това.

Странно за какво възнамерява да използва общината тези регистри. Сещам се за няколко варианта (макар че при повече фантазия, а тя явно не липсва, могат да се измислят още). Общината може да подготви табло с Топ 100 на най-отявлените нарушители и да го разлепи из превозните средства за публично назидание. Може да прекарва контрольорите през специално обучение, така че веднага да включват камерите при сблъсък с подозрително лице. Могат, при малко повече търговски нюх, да открият агенция за запознанства.

Дребна подробност е, че някой трябва да поддържа въпросния регистър. Това представлява добра новина - няколко нови щата и спад на безработицата. Допълнително щатове могат да се очакват и от въвеждането на нощни контрольори, които ще проверяват от 21 до 24 часа.

Всички тези мерки стават абсолютно ненужни, ако общината успее да реализира друга идея в стратегията - еднократно таксуване от монетен апарат в самия автобус.



Какво ще се случи с изрядните пътници



по време и след края на войната с неизрядните? Не е много ясно.

Да вземем например планираното поредно увеличение в цената на билетите. Типично в стила си, общинарите демонстрират фриволно отношение към логиката и математиката. Този път версията гласи - ако не се вдигне цената на билетчетата, ще се вдигне цената на картите. Същата бе дилемата при предвиденото м.г. орязване на студентските облекчения. Тогава изборът бе - ако не премахнем привилегиите на студентите, ще пострадат учениците и пенсионерите.

Надали има столичанин, който би се съгласил с подобно търгашество с интереси. А общината така и не успя да убеди обществото защо противопоставя тези уязвими групи. Обичайното обяснение - пари няма, не е достатъчно. Пък и съвсем не сме длъжни да му вярваме по презумпция. Особено на фона на средствата, необходими за реализирането на разказаната вече част от стратегията. Разчетите за приходи и разходи са една от най-дълбоките тайни в общината. Знае се, че няма пари и че за дефицита са виновни все гражданите. Но не се знае кой колко за какво харчи в този градски транспорт. Мога да дам още един показателен пример от същата стратегия - след като направи конкурс за маршрутките в София, сега общината ще пуска свои, които ще конкурират частните!?!

Хубавото е, че всички тези безумия надали ще се случат. Колкото и парадоксално да звучи, от провалянето на всевъзможни стратегии у нас, обществото повече печели. Но губи от липсата на стратегическо мислене.



P.S. Авторът не е от групата на гратисчиите, а пътува с чинно закупен билет.