|
Резултатите от изборния маратон през последните две години показаха, че сърбите все още са в плен на национализма. И на последните местни избори на 19 септември се видя, че радикалите, близки до бившия президент Слободан Милошевич, затвърждават позициите си. Те правят заявка за сериозно присъствие не само в местната, но и в централната власт. Ако политическата апатия, демонстрирана на първия кръг от изборите, когато избирателната активност бе едва 30 процента, продължи да расте, съществува опасност демократична Сърбия отново да загуби образа си на демокрация.
Такива процеси неминуемо водят до
застой в евроинтеграцията
на държавното обединение Сърбия и Черна гора и карат Подгорица да се чувства като заложник на Белград. Черногорският премиер Мило Джуканович вече проявява нервност. В края на юни пред белградския в. "Блиц" той разви идеята, че най-краткият път към интегрирането в евроатлантическите структури е двете републики да вървят поотделно, като независими.
Споразумението, с което миналата година бе сформирано новото държавно обединение, позволява на двете републики да насрочат референдуми за разделянето си през 2006 година. Джуканович обаче е нетърпелив и тези дни посочи пред австрийската агенция АПА, че ако и двете страни са съгласни, трябва да се разделят по-рано от предвидения срок, подобно на Чехословакия през 1993 година.
Джуканович е наясно, че няма да получи съгласие нито от Белград, нито от Брюксел. Затова е готов и с резервен вариант - Сърбия и Черна гора да останат заедно под някаква форма, като например
съюз на две независими държави
За всеки случай Подгорица сериозно работи по проекта за своята независимост. В средата на юли парламентът прие Закон за държавните символи, с който одобри нов национален флаг, химн и и посочи 13 юли като Ден на държавността. Пътят към независимостта обаче е процес, който трябва завърши с проверка на настроенията на черногорците. Резултатите от евентуален референдум по въпроса няма как да не бъдат приети от ЕС, тъй като тази възможност е залегнала в Белградското споразумение за новото държавно обединение.
Населението в 600-хилядната Черна гора обаче е дълбоко разделено по въпроса и изходът от всенародно допитване съвсем не е сигурен. Не са малко онези, които смятат, че ще бъдат по-добре със Сърбия, която е шест пъти по-голяма и в която живеят над 8 милиона души.
В Брюксел виждат, че създаденото на мястото на Съюзна република Югославия държавно обединение просто не функционира. Според европейския комисар по външните отношения Крис Патън неуспехът в хармонизацията на икономическата система между двете републики е "ясна реалност" и затова трябва да се промени сегашната политика на ЕС към държавното обединение.
Евросъюзът има интерес от съществуването му като средство за запазване на крехката стабилност на Балканите. Тъкмо това донякъде успокоява Белград, че няма да загуби черногорския дял от Адриатика.
Не само неадекватната институционална рамка, очертана с благословията на ЕС, е пречка за нормалното функциониране на обединението. Сърбия като че ли дърпа назад, опирайки се на
национализма като средство за избиване на комплексите си,
насадени в епохата на Титова Югославия. Сега тя има проблеми с Хагския трибунал заради невъзможността или нежеланието да открие бившия командващ босненската сръбска армия Ратко Младич и да предаде четирима генерали, обвинени за престъпления в Косово.
Евентуалното отделяне на Черна гора обаче със сигурност ще предизвика сериозни сътресения в региона. То ще импулсира Косово в напъните му за независимост, което би поставило пред Европа албанския въпрос.
За разлика от черногорците, при албанците няма никакви колебания за независимостта на Косово. Сега областта е част от Сърбия и Черна гора. При евентуален развод между тях обаче Прищина ще предяви своите претенции, макар че конституционната харта на държавното обединение предвижда в такъв случай областта да остане в пределите на Сърбия.
Ако още не е прежалил Косово, Белград ще трябва да запази разклатения си брак с Подгорица на всяка цена - дори под формата на съюз на независими държави.
Гарант за такъв брак по сметка обаче трябва да стане Евросъюзът. Само обещание от страна на Брюксел да отвори вратите си пред балканската двойка е в състояние да спаси последните остатъци от някогашна Югославия.
