24 Септември 2004 22:34

тоа разбира от таа работа с лажите. нали беше пръв комсомолец - леле как ги редеше

24 Септември 2004 22:44

Бе да бе.
В първи клас учителката лъже децата, че 2+2 = 5, децата и се доверяват, защото имат уважение и респект към институциите.
После си объркват цялата математика, обаче и децата носят същата отговорност като учителката и всички вкупом съгрешават и стават непотребни.
Бунджулов, мноо як такъв пак ни го отперваш и сега ако пак ти поверваме, после пак ще ни изкараш наравно отговорни с теб.
Нещо 2 и 2 излиза 3.

24 Септември 2004 23:14

Таквиз бездарници като този, Камов, Дичев и Дайнов закопаха социализъма градейки го. Ще закопаят и капитализъма пак градейки го. Африканските скакалци са като манна небесна в сравнение с тех.
След това ще станеме протекторат на ООН и ще ни пущат чували с кукуруз от хеликоптери.
Требва да им се даде по една пожизнена пенсия и да не ги пущат никъде - ни по радио, ни по телевизия, ни по вестници. Може и зелена карта да им дадат, ама се съмнявам че ще я вземат...
P.S. И Станишеф е от същия отбор. Страшно е, нема майтап!

24 Септември 2004 23:30

2 и 2 е 3, ако партията нареди!

24 Септември 2004 23:33

Не ми се рови из архивите на нета та да пусна една реч на комсомолеца
от хубавото за него време паралелно със статията му. Не популизъм, а партизанщина от мало до голямо. Гьон сурат казват хората.

24 Септември 2004 23:35

Е да, ма после Бунджолов вика, че отговорността да е 3 била наша.
Бах мааму.
То властта техна, парите техни, времето тяхно; наша само отговорността.

24 Септември 2004 23:36

От една тема си чопнах хубаво определение-диктатура на простаците.
Та сега компилирайки излиза- Демокрацията у нас представлява диктатура на гьонсуратите

25 Септември 2004 00:16

Второ-трето поколение простаци.А новите ни Българи, както и да ги наричаме, пак са си простаци, ама вече са със средно образование!

25 Септември 2004 00:23

Стига бе, в ХХІ век домашната работа се върши само от мъже. Тя е иманципирана дама.

25 Септември 2004 00:48

… той феникса го раздава популистки, кат колегата си Бунджулов ... ша праща кайлито на “къщна работа”. kaily земи му дай една паница с лахна, зер мое да е гладен човеко

25 Септември 2004 01:37

Аз не съм много съгласен, че обещанията се дават с надеждата, че ще бъдат забравени, това е прекалено елементарно и се съмнявам, че който и да е политик поне на нивото на царя, а то според мен е много ниско, та всеки политик си въобразява, че има начин да реализира обещанията си. Това е своего рода надценяване на собствените способности, което си има и патологична страна. Но определено все пак тези хора поне си вярват, което им е и най-съществения проблем, но тази пошлост за която Бунджулов намеква е нереална и показва, колко малко познава политическия живот или пък че просто той се заиграва популистки с читателите си.
Ако има нещо, за което обаче се съгласявам с него, това е, че и избирателя и избрания носят отговорност за популизма и неизпълняването на обещанията.

25 Септември 2004 03:10

Идет Красная Шапочка по лесу. Вдруг удар по голове. Очнулась и видит записку:
— Красная Шапочка, ты больше не девочка. И подпись: "Али-Баба и 40 разбойников".
Расстроилась, идет дальше. Вдруг снова удар по голове. Очнулась и видит записку:
— Красная шапочка, ты снова девочка. И подпись: "Тимур и его команда".

25 Септември 2004 04:24

Здравейте е наздреве , по избор на сената във форума !
Говорих си със един приятел вчера и той ми каза
"АЗ СЕ ИНТЕРЕСУВАМ САМО ОТ ТОВА, КОЕТО СЪВСЕМ НЕ СЕ ОТНАСЯ ДО МЕН " !
Кой е тоя писател ?!!?

25 Септември 2004 05:21

Ногу безсрамно нещо е туй професионалният комсоцманипулатор! Най-активно участва години наред и преди, и след промените в кампаниите за измамване на българския народ, сега ни разказва за малка цаст от използваните техники. Демек, а сега да ви разкажа как ви лъгахме и манипулирахме! Ногу безсрамно полуюдейче! Ама те всичките са такива.

25 Септември 2004 08:57

Не забравяйте , че всеки секретар на ЦК на Димитровския КОМУНИСТИЧЕСКИ Младежки Съюз трябваше да познава врага из основи, за да може успешно да го громи. Изглежда, уповавайки се но това познание, тези хора, озовавайки се в противниковия лагер са решили да го поподредят. Този от центъра, др. Камов - център - дясно, др. Премянов - център - ляво. Иска ми се да прочета нещо от въпросния комсомолец на тема "Цинизмът на номенклатурата и нейните метаморфози в съвременна България".

25 Септември 2004 10:09

Здравейте, форумци! Гледам вниманието ви изцяло е фиксирано в личността на автора, от което следва изводът: "Абе ти ли ще ме учиш на манипулация..." За мен пък е ценно повдигането на самия въпрос. Защото факт е, че вече навлязохме в процеса на голямото предизборно манипулиране. Така, че изведените теми (по които ще върви патийното наддаване), особеностите на съвременните манипулации и участниците в тоя процес смятам за полезни. Разбира се, ръководство за ориентация в конкретните партийни хватки, авторът не ни е дал. Обаче, достатъчно е да си зададе човек въпроса - защо във форума например манипулациите не минават - и отговорите за всеки един ще се очертаят.

25 Септември 2004 10:24

Изключителна статия на Андрей Бунджулов.
Не разбрах само, като е бил председател на Комсомола, сам ли да се обеси, или Вие ще го обесите. А въжето пак сам ли да си го носи, или ще му го осигурите по линия на Закона за имуществото на тоталитарните партии?
Напоследък Бунджулов слага в джоба доста по известни и мастити политолози.
Браво, Бунджулов!

25 Септември 2004 10:31

Умно и интелигентно написано.
Браво , Бунджулов !

25 Септември 2004 11:00

Феникс, щом и ти висиш тук, начи на теб пък единственото възможно положение е да ти виси.

25 Септември 2004 11:45

Статията е много добра.
Проблема с възприемането и от участниците във форума идва не толкова от това, че автора е имал комсомолско минало. За него примерно не се твърди, че е преподавам политикономия и е женен за партийна секретарка или, че само бездействието на правоохранителните органи е причина за това да не е в затвора, децата му нямат проблеми с европейските правосъдни органи и т.н., каквито примери изобилстват при политическия "елит" особено що се касае до "дясната" част на политическия спектър.
Спаред мен възприемането се затруднява от това, че стилът е твърде "теоретичен" или "абстрактен". При срива в икономическана и социална структура на обществото, при затруднениета на огромна част от населението да посрещнат ежедневните си нужди, дори на ниво "оцеляване" излагането на концепции, които са логически непротиворечиви, обосновани и обясняващи реалните процеси в обществото предизвиква раздразнение, ако те непосредствено не са свързани с "ежедневните нужди".
Все пак си мисля, че участието на Бунджелов в СЕГА допринася за това вестникът да се отличава от "жълта" малотиражка.

25 Септември 2004 11:52

Е аз не знам ти какво мислиш, че аз мисля.
Ама пък не съм съгласна они да крадат и да ни ходят по главите, а отговорността за това да е поделена.
Това е тотално тъпа философия, предназначена да служи пак на управляващите.
Правото е винаги на страната на по-силния, а по-силния е тоя с парите.
При евентуален фал той заплаща с част от парите си, а париите - с живота си.
ТЕ си прехвърлЯха, прехвърлЯха горещия картоф -ОТГОВОРНОСТТА - па накрая пак му намериха цаката да ни го тропосат у нашия врат.

25 Септември 2004 12:02

Продължавайки тезата на автора, с който съм напълно съгласен, ще се помъча да отговоря на някои от въпросите в статията.
Защо стана така? Как стана така, че една олигархична партийна група, просто подклажда статуквото., за да осигури терен за мащабни бизнесначинания и соственото си добруване.
Проблемът е в много плоскости. Абсолютно грешно е да се извади крайно заключение от само една плоскост. Има много решения, има много сбъркани постановки, от които в крайна сметка се стига до популизъм


Популизмът расте и избуява върху няколко основни колони
Национализъм(не мислят за Българийкатаа, ве, кариеристи и политически стопаджии и и бизнесмени срещу идеалисти, респ червени бабички, срещу червени мобифони, апатията(всички са маскари), мажоритарния принцип( край на тиквите), превръщането на партиите в лидерски-, (твърдата ръка, дето ще ни опрай) и др
Например, национализмът.
Поради няколко основни исторически и политически обстоятелства , у нас се стигна до особен български етнически модел. Наред с положителните му страни, той доведе и до недостатъчно осъзнаване на националните интереси, липса на яснота по националния въпрос, отричане на миналото и страстно търсене на външен покровител. Лакейщината на политическите водачи стана основна тяхна черта-за да оцелеят , мнозинството от тях бият нон-стоп колена по чужди земи..Като виц, в който има много истина, се разказва случаят, когато начеващ политик отишъл при дядо Тодор, да го пита как да оцелее. Той му отговорил ”Търси външна подкрепа, външно финансиране”. Само че, докато едни използват тези контакти за партиите си, други ги използват за себе си. Примери-колкото искате. Всичко това обаче е видно за публиката. Сега, когато няма вече фундаментални доктрини-антикомунизъм, социализъм и т.н, тези водачи се оглеждат за стария, неувяхващ популизъм.
Борбата идеалисти-материалисти също води до популизъм. Особено интересна и показателна е тази борба вляво. Капиталът , в лицето на шестаците, разгроми за нула време идеалистите, и ги остави да подсмърчат от леви издания веднъж-дваж седмично, колкото да не умрат хептен от глад. За бабичките –ясно. Практиката да се купуват партиен авторитет, партийни лидери и политически индулгенции изобщо не е патент само на левите, но от тях се почна.
Истинските причини обаче според мен не са само в тези равнини
Политическите партии изостанаха от разслоението по интереси и сега те не представляват и легитимират статус куо на обществото. Те вече не са медиатор между политическата система и гражданите, поради липсващата репрезентация на съставни негови части, артисали от Прехода.Склонни сме да търсим причините само в тях и затова наплюваме една олигархия
Но дали е само това?
Модерната демокрация казват, е възможна само като партийна демокрация. Като основни посредници между "народа" и "държавата" партиите са съставна част от демокрацията, въпреки, че те в никакъв случай не са сами, а заедно със съюзи, граждански инициативи и преди всичко са тясно свързани с медиите. Съюзите инициативите у нас обаче бяха изтласкани-тяхната роля бе принизена и партиите станаха единствените модератори на това гражданскообщество
Въпреки това не само у нас партиите често са нежелани и набеждавани за основни виновници за недоволството Така е и на Запад-как иначе може д се обясни успехът на популистични движения и организации във Франция, в Австрия и т.н Когато гражданите биват допитвани за тяхното доверие в политическите институции на страната, партиите традиционно намират своето място в долната част на скалата на доверието. Става дума за добре познатите на запад понятия "антипартиен афект" и за "партийна апатия”, които се смятат за основни недостатъци на демокрацията...
Традиционното отричане на статуквото си има различни причини. За една част от обществеността политическите противоречия представляват "партийни боричкания", и това, че административната власт се дава на политически лица не се одобрява единодушно. И на Изток и на Запад има хора, които смятат, че един "неутрален специалист" би могъл по-добре да реши съществуващите задачи. Всъщност няма строго разделение между "компетентен", или "специализиран" от една страна и "политически" от друга . Многото, отчасти противоречащи си и отдавна не така лесно разграничими изисквания, претенции и интереси, изискват точно съответни политически решения. Половината партии у нас обаче не ги дават-правят си пас и се сещат по избори.
Сред по-младите поколения от време оно са появат стари предразсъдъци в нов вид. Не малко млади хора в днешно време и на Запад правят своя първи политически опит не в партии, а в разнообразни, инициативи на местно ниво, които се занимават с теми като околната среда, мира, бедността на Третия свят или "антифашизма". "Утвърдените партии" се възприемат от някои млади хора като "сковани" и "остарели", техните членове като "кариеристи", тяхната вътрешна организация като по-малко демократична. Много от тези упреци се осланят не на личен опит, а са всъщност техен израз на това, което е определено от хората като обществено благо и се отстоява на сцената на протеста и в търсенето на алтернатива.
Вътрешно-партийното подчинение, подборът на кадри в партиите и професионалното политиканство не само крият опасността от отчуждаване от интересите на обществото , но и гонят страничните участници , лишавайки ги от шанс за изява.
Партийното дело става обявявано за отживелица. Освен ако младите партийци не получат бърза материална или обществена инжекция-както е случая с нашумелите тези дни бордове на СДС . Олигархичната върхушка у нас не само не търси жизнено обновление, което единствено може да я спаси, но си напира да циментира статуквото. Защо?
През 1911 Р Мишелс доказва "железния закон на олигархията". Мишелс пише, че всяка организация неизбежно създава водещ слой, без да е в състояние ефективно и постоянно да го контролира. Натрупването на власт в партийните постове представлява трудно преодолим проблем за всяка голяма партия.
По цял свят обаче много държави важните постове в държавата и обществото почти не се отдават без оглед на партийната принадлежност. В Германия политологът Вилхелм Хенис отбелязва:
"Намирам за не твърде достоен факта, че квалифициран педагог може да улесни пътя си до поста училищен директор в случай, че притежава партийна книжка. Свободното общество почива не на последно място на разликите, различията, разнообразието. Демократичната партийна държава е в опасност, когато в съзнанието на своите граждани е приемана като съюз и система от карирери. Демократичните партии, неотменния механизъм на волята на гражданите, най-малко ще имат полза от всичко това."
Партиите са тези, които "управляват" (винаги по смисъла на "to govern", като партийните функционери, или личностите, които заемат определени позиции в рамките на партията, стават членове на парламента, съответно на кабинети или изпълнителни служби. Партийните функции, мандатите в парламента и постовете на изпълнителната власт се кумулират, натрупват. Първенството на партийната организация, както го познаваме от историята на социалната демокрация загубва позиции. В "parties in government", във фракциите и изпълнителната власт се намира действителния център на властта на партиите. Партията става и се оформя като партия на услугите.
Лечението е обаче само увеличаване на вътрешно-партийната обмяна на мнения и по-силното мобилизиране на членовете.
Най важното обаче е състоянието на гражданското общество, неговата сепен на развитие, защото горните кусури са само негова фунция. Има добре развито гражданско общество-трудно виреят кусурите на демокрацията.
Мога още много да напиша, но знам, че ще отегча читателя. Накратко, причините са в битуването на един от възможните три подхода към обществото и политиката, Познайте кой
1Obliti privatorum publica curate! (Латина-а-а, къде си )
2." Няма лошо, ако покрай държавното, предвижваме напред и частното"Берлускони
3 Напишете го вие-Кайли, ти си- ; ) Ако не се сещате, вижте Алеко..
[/i]

Редактирано от - Наум на 25/9/2004 г/ 12:18:18

25 Септември 2004 12:08

убаво почна, па накрай па го сджвака до гражданско общество. нема кого да отегчиш днеска, по-добре си го допиши

25 Септември 2004 12:16

Е аз не нося от девет кладенеца вода да разгадавам корените на популизма.
За мен корените се крият в човешката психика-да обираш каймака и да не носиш последствията.
От успешните досега опити да взимаш, каквото си искаш, без да плащаш цената.
Да разменяш кокошка за расов кон и да наричаш това хитрост.
В основата на всичко не са политически и икономически идеи, а обикновен психологически феномен. А с каква идеология ще го облечеш, за да не се види голата истина, щото било цинично, какво значение има?

25 Септември 2004 12:41

Мая Ангелу:
"Be angry. It's good to be angry, it's healthy.
Бъдете разгневени. Хубаво е човек да се гневи.
Здравословно е".

25 Септември 2004 12:59

И А.Б. и Наум са го написали хубаво, но не са го обяснили убедително. Както сполучливо спомена kaily за вода и кладенци, тези които трябва да стопанисват обществената вода я отклоняват и си поливат нивите. В резултат избирателите чакат малките часове да се вдигне налягането и да се изкъпят, ако имат късмет. Това е злоупотреба със служебно положение и престъпление, но у нас закона не важи за мутрите и политиците. При НОРМАЛНИ условия партиите зависят от парите на избирателя. Да ама не, у нас избирателя зависи от кранчето което въртят политиците.

25 Септември 2004 13:08

99-прав си, че го смотах накрая..
Добре, продължавм..
Мисля, че големите мастодонти на Прехода, СДС и БСП, съвсем нормално претърпяха развитие. От големи, тип народни партии, те се превърнаха в партии на услугите, във фракционни партии : те си водят изборната борба, подбират политическия елит, предоставят парламентарен и управленски персонал, управляват и водят администрацията. По този начин се оформя едно ново разбиране за партиите, което се приближава до една дефиниция от американските колежански учебници и представя политическата д
действителност в САЩ: "A party is to elect", партията е за това, да избира политическия елит и да спомага заемането на постовете от него.
Колкото по-силно се налага този тип партия, толкова по-малко партиите изпълняват тези функции, за които бяха създадени, а именно, да приемат противоречивите интереси сред обществото и да ги агрегират, както и да се установят като медиатори между обществото и политическата и административна система и по този начин да създадат легитимация на политическата система като цяло.
Днес всъщност апатията и кризата в мастодонтите, са свързани първопричинно с тази загуба на функциите на партиите изобщо.
Партиите, вместо да отразят обществени интереси, защото не могат по причини, които по-горе споменах, съвсем закономерно се ограничиха във функцията за възстановяване на елита. Олигархическите тенденции в големите партии обаче до определена степен са последици от недостатъчната готовност за участие от страна на гражданското общество. Нашето общество вече не е комплексно, а силно диференцирано Колкото по-комплексно е обществото, толкова по-хетерогенен е и програмния фонд на партиите. Едно време програмата на СДС можеше да се каже на три страници . Сега обаче, след 10 години партизанлък, отломките му не могат да се разберат по нея, защото всъщност се състоят от подгрупи, които не могат да формулират общ интерес-да защитят страната от червената опасност. Става едно дълго и протяжно мазало, а програмните им устави все по-големи и скучни. В края на всички тези продължителни програмни дискусии в крайна сметка се дават отговори на въпроси от онзиден. И тези отговори са изтощени, празни и без необходимата енергия. Не случайно Костов и Десебейците имат статегическо предимство вдясно- у тях е енергията на промяната и недоволството
Политиците могат да получат успех само тогава, когато излизат на сцената бравурно, динамично, жизнено и енергично. Програмните дискурси обаче не съвпадат с поведението на медийното общество, което залага на индивидуалност, картинност и екшън. Партийните посланията са трайни във времето, когато са издържани интелектуално; но теле-обществото залага на разнообразието, на бързата и рязка смяна на ролите. И понеже всичко това е така, програмите на партиите вече не са особено определящи за стойностното и същественото, в тях политическият смисъл вече не играе роля, а те стават инструмент за шарани..
Вътрешнопартийните събирания също загубиха значението си, превърнаха се само в инструмент за налагане на персонални решения, в приятелски и традиционни кръгове. Но това не е само вдясно Медийните ни политиците държат обаче на друго: публиката не цени спорове; избира се партията, която е цялостна. Това може би е така. Но то накрая лишава партиите от тяхното политическо ядро, от тяхната субстанция. И това намалява възпроизводството на партиен елит. Защото подходящо ръководно попълнение не възниква в една лишена от конфликти структура, в една хомогенна и дисциплинирана партия. Решителни, сигурни в инстинкта си, успяващи да се наложат и по същество профилирани политици се социализират точно в страстната битка, в отворената размяна на удари, в живия диспут, а не в едноминутната удобна поява пред камерата или по приеми.
Там, където няма силни крила, ръководството действа нерешително и несигурно. В остро поляризираните партии интеграционните качества на партийното ръководство са високо политическо изкуство. За това са необходими дипломатичност, но и твърдост, доверието на различните вътрешнопартийни лагери, способността да се създава баланс и съюзяване, както и усета за този стратегически пункт, по който да се ориентира партията като цяло и който да бъде израден в кампанията Всичко това го няма вдясно, че и у ляво. Всякави партийни дискусии се парират на часа, да не би някой да стане по силен от лидера и му отнеме властта над бордовете и командировките Така няма лидери, които да се наложат и да правят политика, няма вътрешна опозиция и се сече клона... И поради този дефицит на политическо ръководство партиите са тотално изтощени, затова за тях е трудно да излъчат необходимите импулси, да опишат посоките, да спечелят политически авторитет. И поради това при всеки вятър те стават нестабилни и се улавят у популизма като удавник за сламка..

Редактирано от - Наум на 25/9/2004 г/ 13:16:42

25 Септември 2004 13:21

Оппаааа... Чудех се къде е Близалката в днешния брой
Шекспир е казал:"По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно."
Къде във времето е Авторът?
И - това ли заслужаваме СЕГА?

25 Септември 2004 13:28

Партиите съзряха в посланието на Симеон от 6 април 2001 г. единствено популизма, който неизменно присъства в политическите послания на повечето партии и партиийни водачи и започнаха усилено да го атакуват. И то пак със средствата на популизма. Първата стъпка в тази насока бяха осемте страници - компромат срещу Симеон че е комарджия и още какъв ли не , които бяха разпространени сред партийните организации на СДС преди изборите. Последваха още - атаката срещу Краун Ейджънтс, испанското гражданство, и през цялото време, до втръсване и двата полюса на политическото пространство преекспонираха обещанието за 800 дни. Грешка!
Очакванията на повечето от хората бяха наистина за един втори 19 май - по същите причини, поради които се е наложило осъществяването на преврата от 1934 година, а именно изгонването на прогнилите от корупция и затънали в котерийни борби партии. В някакава степен това стана и народът прати партиите в забвение за да се научат на уважение към тези, които са ги изпратили в парламента. Не бива да се подценяват обикновените граждани, че са толкова тъпи и са повярвали в наистина популистките думи за 800 дни. Кой би повярвал, че окрадената от СДС и БСП държава би се възстановила толкова бързо? А иначе, предизборната борба ще бъде жестока битка и тя няма да е заради любов към народа, а заради огромните еврофондове, бъдещият контрол върху които стимулира апетита на "елита" и гравитиращите около него представители на бизнеса, та ще има и популизъм в огромни дози.
Големият въпрос е дали партиите да бъдат допуснати отново до властта, или да си останат в забвение. Старата конструкция "правителствени" и "опозиция"
не е чак толкова лоша.

25 Септември 2004 13:47

Съре, ама кой да си спомни Сенека:
"Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден."

25 Септември 2004 13:53

Sir, очевидно изключваш сегашното правителство от “краденето на държавата”. И сега властта се ползва с пълна пара за “търговска дейност”. Процъфтява “успешна приватизация” срещу “скромни” комисионни, корупция и шуробаджанащината и тия работи се виждат и навън. Както казах, нормална политичееска система може да има ако партиите се финансират от избирателите. Тука имаме икономическо-партиен монипол от страна на т.н. “елит” над търговската дейност, т.е. няма нормална пазарна икономика и демокрация.

25 Септември 2004 13:54

Тези партии, Науме се наричат "електорални" и превръщането на политическите партии от членски в електорални е световна тенденция. Обаче този процес в развитите демокрации се съпътства от развитие на гражданското общество като система от организации, фондации и въобще структури за демокрация "отдолу". Така процесът на избора на политически елит си има своя контрапункт. При нас той липсва или ... съществува на думи - някакви организации, които схващат себе си като инструменти за източване на пари от европейските фондове.
Между другото, добре се е получило днес на тази страница. До "теоретичните" и "абстрактни" постановки на Бунджулов стои интервюто с г-на психиатър - политик. Той нагледно и простичко е демонстрирал механизма на манипулация. Първо, негативна кампания по отношение на предходното управление, второ- установяваш какво иска електоратът и трето - даваш му обещанията, които чака. И всичко е разчетено на базисната постановка - народът чака да му дадат конкретни неща. ; )

25 Септември 2004 14:06

Да, наистина Андрей Бунджулов си заслужава днес похвалите.
Всъщност аз винаги съм го харесвала и уважавала.
Препоствам само част от статията му - ами така добре казано - точно и ясно !!!


Неговите инструменти са не само езикът, риториката, разчитаща на амнезията на избирателя, а моделирането на политическия живот - създаването на резервни писти, фалшиви мишени (мюрета), квазиалтернативи. Дублиране, размиване на отговорността. Създаване на отдушници, гръмоотводи...
Важното е да се поддържа илюзията на един достижим хоризонт. На някакво ново чудо. Правдоподобната версия на лъжата. Това поставя всички партийни актьори в положението на съучастници в една нескончаема игра на наддаване, блъфиране.
Затова сега виждаме как предизборната кампания от дебат за реалната политика се изражда, както казваше един президент, във "фабрика за илюзии". По ирония на съдбата, оказал се сам участник в производствения процес.
Но ще спечели онзи, който излезе извън тази игра - в полето на реалната политика. На реалната отговорност. Защото

съгласие може да бъде постигнато,

но върху основата на различните интереси и цели в обществото, а не в политическата класа.

25 Септември 2004 14:09

па това се едно баща му на колегата мирчев го е писал

25 Септември 2004 14:36

Когато пиша във форума, това е след като съм прочел статията, тогава обикновено пиша първия си постинг като отзвук от мнението на автора, след това чета мненията на останалите форумци и евентуално отговарям на някои от тях. Така правя винаги независимо, че времето ми е кът, но все пак успявам да си върша и работата и тук да участвам.
Не мога обаче да не подмина днес коментарите на Зе Мария, Миранда и 66. Къде видяхте умнота дами и господа? Къде видЕхте интелект Бунджуловий?! Аз пиша, че според мен е неграмотен на тема политика, а вие го хвалите, значи един от нас греши нали?!
Да допуснем, че аз греша. Но тогава трябва да прочетете пак статията му и да се замислите не е ли тя една популистка заигравка с читателите му?! И също да се запитате наистина ли са толкова елементарни всичките ни политици, та да правят непрекъснато разни другарски заговори срещу народа си и само да спекулират с надеждите и вярата му, единствено с целта да седят на власт. Аз мисля, че такава една позиция е не просто обидна за повечето политици, а и невярна. Много елементарно популистко изказване е това. Моето мнение е, че много политици използват популизма (да не кажа всички), но го правят защото не познават достатъчно добре ситуацията и надценяват собствените си способности. Което си е своего рода професионална некомпетентност, но определено другото обвинение в съзнателно целенасочено манипулиране на масите с единствената користна цел да сме на власт е направо кощунствено и аз мога да го отправям към много малко на брой политици, които левитират обикновено около радикални и комунистически идеи. Според мен Бунджулов или е една типична издънка на комсомолската школа и никога не е знаел за политиката повече от това, на което са го научили или просто си прави много елементарно популистка PR-кампания. Времето ще си покаже, кое, какво е. И четете малко повече и мислете малко повече, моля!

25 Септември 2004 15:38

Ганьо,
Наистина не причислявам сегашното правителство към другите, защото НДСВ
на практика не е партия, тя беше създадена от немай къде и аз съм уверен, че Симеон никога не е бил поклонник нито на партиите, нито на парламентаризма, иначе нямаше да бъде цар.

25 Септември 2004 15:55

Сърееее, Съре! Язък!

25 Септември 2004 16:17

Старши,
Струва ми се че нещо не си доволен от мен. Язък - за кое?

25 Септември 2004 16:21

25 Септември 2004 16:29

Андрей ни учи, че дебата трябва да е за “...за реалните условия на реално възможната политика.” Демек, той (или тия около него) знаят кви са “реалните условия” и “реалната политика”. Другите или са “популисти” или ирационални, някви си “нереални”. Да, ама сега сме 2004, а не 1984 например, когато подобни заклинания вършеха работа да бутнеш някой конкурент по стълбата към светлите върхове на ДКМС.
Реалният променящ се обществен живот си прави реалната политика, Андрейчо. Тук няма никакво значение какво ти, аз или някой друг ще определи нещо си за “реално”, а друго за “ирационално”. Ама не можеш да не помниш как когато студентите викнаха “Долу БКП!”, вие там от Комсомола оревахте орталъка че това било “нереално” и не трябвало така, ами онака и други ми тинтири-минтири.
Глупости на търкалета! Заработвахте си заплатите и плямпахте квото ви кажат батковците от ЦК на БКП. Сетне, разбира се я закрихте.
Това, на което му викаш “популизъм” е есенцията на съвременната политика. И Пешо да има да взема с неговия лаф за “фабриката за илюзии”. Хората се нуждаят от илюзии. Те им дават визия за бъдещето, а ако нямаш визия нищо ни можеш да направиш. Естествено визиите (илюзиите) на индивидите са различни и много малко са истинските играчи, които могат да напипат пулса на “реалността” и в същото време да предложат популистки идеи, които да не изглеждат съвсем глупаво.
Четох и Наум, ама имам чувството че представите му за политиката са поне отпреди 200години. Време е вече да изоставите класиците и прелистите нешо по съвременно, ако нямате очи за промените

25 Септември 2004 16:42

Ей, Хитрецо!
Я се върни! От три деня гладна ма държиш, па се шматкаш с весник, и на кьорав се правиш!
Ша ти стине местото, брей!

25 Септември 2004 16:43

Гледам че се кефите.
Ето ви за сравнение още едно рошаво дете на демокрацията, разсъждаващо на същата тема:
Натиснете тук

Популизъм и справедливост
Лекция на министъра на външните работи д-р Соломон Паси пред Атлантическия клуб
2 април 2003

25 Септември 2004 16:46

Бунджулов
/:/ “Обещанията не се дават с намерението да бъдат изпълнени.”...
/:/ "Важното е да се поддържа илюзията на един достижим хоризонт. На някакво ново чудо."...

......................
ТАКА Е ! Но само до един момент- до момента, в който предиборните ОБЕЩАНИЯ на партията получат О.К., чрез Вота на Избирателя! Нещо като поставянето от Участника на КРЪСТЧЕТО върху избраните от него цифри във фиша на Тотото – те станат ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ за институцията “Спортен тотализатор”!!! От този момент нататък вече НЕ става въпрос за предкзборни обещания на една Партия, а за ВОЛЯ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ/Мнозинството/, за Воля на Мнозинството от Народа!!! И от този момент ОТГОВОРНОСТТА за изпълнението на Обещанията пада изцяло върху Обещалия !!! Сиреч, НЕ е вината И/споделена!/ на Клиента, който е прочел рекламата и й се е доверил, а е получил от Производителя НЕкачествена стока – НЕ може да му се вменява на Купувача , в този случай, ВИНА – освен ако НЕ става въпрос за ПОВТОРНА покупка на същия Купувач от същия Производител ?!?
....................
Бунджулов /:/ “Важното е да се поддържа илюзията на един достижим хоризонт. На някакво ново чудо.”
....................
ТАКА Е- за съжаление!!! След 1989 г. у нас партиите възникнаха ПРЕДИ да е възникнала РЕАЛНАТА нужда, породена от РЕАЛНО социално-икономическо Статукво на РАЗЛИЧНИ групи хора!!! Българските партии /и “леви” и “десни” и останалите/ НЕ възникнаха като отражение и функция на РЕАЛНОТО социално-икономическо СТАТУКВО на членовете и симпатизантите им! У нас партиите възникнаха като [b]отражение на ЖЕЛАНО и МЕЧТАНО от ПЪРВОучредителите им БЪДЕЩО тяхно и на бъдешите партийни членове-“МЕЧТАТЕЛИ” социално-икономическо тяхно СТАТУКВО !!! [/b]Все едно, в държава със 100% вегатарианци да възникне “СПОНТАННО” /и МЕЧТАТЕЛНО!/ “Партия на Месоядните” ! Вместо, както е нормалният и естественият ход на нещата: в държавата ИЗПЪРВО да има и вегетарианци и месоядни, а в един ПО-КЪСЕН момент и едните и другите да решат, и да си учредят Партия- за да защитават и реализират РЕАЛНОТО “гастрономическо СТАТУКВО” на учредителите, членовете и симпатизантите на съответната месоядна, вегетарианска или “смесена”/центристка!/ Партия! Не трябва, впрочем, да се ЗАБРАВЯ, че, към 1989 г., в България българските граждани са били – Мнозинството!- с ЕДНАКВО социално-икономическо СТАТУКВО !!!
Ерго, след като българските политически партии са възникнали , като “Партии на Мечтите”, а НЕ като “Партии на Реалността”- НАЙ-НОРМАЛНОТО е тези партии да се занимават с МЕЧТИ и ИЛЮЗИИ, а НЕ с РЕАЛНОСТИ !!!
ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, КОГАТО ВСИЧКИ /и всички!?/ ЩЕ СИ ОТИДЕ НА МЯСТОТО МУ !
НО НЯКОГА- НЕ СЕГА!!!

Редактирано от - paragraph39 на 25/9/2004 г/ 16:53:21

25 Септември 2004 16:47

Doc, Отнесе една яка ...

25 Септември 2004 16:55

Старши,
Отделих сегашното правителство от другите по това, че "партията", излъчила го е псевдопартия и Симеон ни намеква, че партиите не са най-полезното нещо на този свят. Дали ще говорим за НДСВ - ДРУГИТЕ ПАРТИИ /2001г/ или ПРАВИТЕЛСТВЕНИ - ОПОЗИЦИЯ / след 1934г/ - каква е разликата? По-добре ще е СДС, ДСБ и БСП да направят коалиция, наречена опозиция, тъй-като по фразеология силно си приличат, а и не са реални представители на никого, тоест нищо не ги разделя. Пък ако речеш, на НДСВ можем да им викаме правителствени. Когато се създадат необходимите предпоставки и станат реални представители на определени слоеве, могат да се разделят и да се хвърлят самостоятелно в политическата борба.

25 Септември 2004 17:03

МНОГО ми е странно и НЕОБЯСНИМО :
Защо Соломон Паси свърза Демокрацията в една държава с НЕПРЕМЕНОТО й членство в НАТО ?! /вземам повод от лекцията на С.Паси, която DOC е постнал с препратка тук!/
В Европа и по Света има толкоз много и ВИСОКОдемократични държави, които НЕ членуват в НАТО !!!
Същото се отнася и за НЕчленуването на държави в ЕС, за НЕналичието на US-военни бази на територията им и т.н. - което НЕ е пречка за тези държави да бъдат ВИСОКОдемократични !!!

25 Септември 2004 17:04

Съре, кога кобург е бил представител на нещо друго, освен на собствения си Задник? 'Де ми е кобура ...

25 Септември 2004 17:08

Не се заигравайте , де...
Просто сравнете визиите на подстриганото с тези на рошавото дете. И двете не са между обидените и при соца и при демокрацията...
Човек преценява сравнявайки..

25 Септември 2004 17:10

Старши,
На опозицията ще им се вземат пищовите и ще им се оставят само кобурите, та да не нападат кобургите.

25 Септември 2004 17:11

… хубавото на този Андрей е, че не жестикулира и ръкомаха като другия Андрей. От друга страна действа приспивно – й го на и 5ър задрема докат си четеше вестнико, ма Докторо че го разсъни