|
- Г-н Михайлов, по професия сте психиатър, а във вторник бяхте избран за зам.-шеф на предизборния щаб на СДС. Как изглежда предизборната кампания през погледа на един психиатър?
- Връзката между кампанията и психиатрията не е много близка. Естествено е в кампанията, след като се прави от хора, винаги да има отражение на личности, на характери, на техните виждания и на политическата сила, която представляват. Тези неща изискват от една страна познаване на очакванията на хората, а от друга - на особеностите, на които се подчинява една политическа битка. Участвам в предизборния щаб на СДС не като човек, който се е занимавал с психиатрия преди да влезе в политиката, а като човек, който от 1990 г. се занимава с избори. Може би това е спряло вниманието върху мен.
- Опитът ви показва ли, че по време на предизборна кампания политиците се държат различно?
- В предизборната кампания просто се повишава градусът на напрежение и страстите малко се разгарят. Появяват се чисто инстинктивни реакции, в много случаи те са провокирани от нещо и тогава лъсват повече черти от истинския характер на отделния политик или на политическата сила. Извън предизборната кампания нещата се казват по-завоалирано, не толкова директно. По време на кампания всичко е по-ограничено, има тайминг, нужно е нещата да се изговарят много по-бързо и ясно, за да достигнат до отделния избирател. Сега за първи път на тепиха на политическата сцена ще има страшно много политически играчи. Огромната част от тях ще претендират за едни и същи избиратели и аз очаквам за първи път битката да е много сериозна, остра и изпълнена с много неизвестни.
- Положителната или негативната кампания има по-голямо въздействие върху избирателя?
- Всяка кампания трябва да има негативна и позитивна страна. За да кажеш с какво си по-различен, трябва да покажеш слабостите на сегашното управление. Те се казват чрез негативна кампания. След това се изгражда позитивната част - казва се какво ти предлагаш. Избирателят, естествено, трябва да поеме по-голямата част от позитивизма, защото нашето общество, така или иначе, е натоварено с много негативизъм. Дори като отвориш вестниците там прелива от катастрофи, посегателства, убийства. Ежедневието на българина е пълно със стрес, позитивните неща, които се случват в живота на всеки един от нас, са малко, затова е естествено да има нужда от позитивна кампания - да се покаже как ще изглежда България в ЕС, как младият човек ще се реализира там. Но всичко това не трябва да става с голи обещания, а с конкретни идеи, с конкретни примери.
- Какви са хватките, с които се манипулират избирателите?
- По време на кампания се използват много магически думи, които хората генерират по един или друг начин. През 2001 г. магическите думи бяха "800 дни", "нов морал", "вярвайте ми". Във всяка кампания се дават и много големи обещания, което също е част от манипулацията на избирателя. През 1994 г. кампанията на БСП беше натоварена с хиляди очаквания, а се стигна до абсолютната пропаст на Виденовата зима. Затова хората се почувстваха излъгани и предадени. През 2001 г. ние загубихме изборите, защото си мислехме, че за хората най-важни са НАТО, ЕС, голяма част от нещата, свързани с въвеждането на валутния борд, с финансовата стабилизация... Но всъщност хората не гласуваха за нещата, които се случиха на макроравнище, а гласуваха по това, което имаха в хладилника и в джоба си. А то не беше никак много.
- Какви ще са обещанията в тази кампания?
- За разлика от 1990 г., хората вече не вярват на обещания, а на това, което се предлага като проект за управление. Партиите вече трябва да говорят конкретно. Например - в областта на социалните пенсии първата годината ще бъдат дадени толкова пари, втората - толкова, в областта на данъците ще се случи това, в областта на образованието ще бъде вдигната заплатата на учителите с 30% или с 20%, парите ще бъдат взети от еди къде си... Така трябва да се показват конкретните неща и начините, по които ще бъдат постигнати. Големите обещания се дават, защото всяка партия се опитва да привлече максимален брой избиратели. Но като дойдеш на власт по такъв начин, хората много бързо се разочароват и на следващите избори го показват.
- Социологическите проучвания влияят ли реално на решението за кого да се гласува?
- Да, те имат психологично въздействие върху избирателите, защото те също са вид манипулиране. Показват една партия дали има сериозна тежест в обществото и дали е натоварена с очаквания. Хората, които работят по 8-10 часа, нямат много време за анализи. Те включват електронните медии, преглеждат вестниците и четат, че НДСВ е втора политическа сила с 10% или 15%. Ако това се повтори многократно, то остава в съзнанието на човек. Но този вид масово обработване на съзнанието на хората невинаги е успешно, защото помним случаи на големи провали като този на Петър Стоянов.
- На последния Национален съвет Надежда Михайлова каза, че СДС ще се бори за гласа на онези 50%, които заявяват, че няма да гласуват. С какви трикове могат да бъдат накарани тези хора да гласуват?
- Това не беше цитирано много точно. Става дума за това, че според всички социологически проучвания близо 50% от хората казват, че няма да гласуват. Ако от тях отидат да гласуват поне 20%, това наистина ще е голям успех. Ако ти спечелиш тези хора, значи си спечелил изборите. Подходът към тях трябва да е различен. При СДС посланията трябва да бъдат "навътре" и "навън". В дясното пространство има твърде много играчи и всеки един от тях ще се бори за един и същ десен електорат. А този десен електорат по един или друг начин е бил разочарован от СДС през годините. Основната част от посланията трябва да бъдат насочени към тези хора. Т.е. СДС трябва да си прибере твърдия електорат - този, който на всички избори е гласувал за него. На тези хора трябва да им се каже, че СДС е автентичната дясна партия, че остава партията на промяната.
- Каква е формулата на успеха на една предизборна кампания?
- Важни са посланията, но те не могат да гарантират изборната победа. Те могат да спечелят 5-10 хил. човека, но не могат да направят от една трета политическа сила първа. Посланието е важно за идентификацията на партията, но след това то трябва да се уплътни с поведение. Успехът на кампанията зависи от съчетанието на послание, активно политическо поведение, воля, целеустременост, екипност. Трябва да имаш хъс за битка и да си въоръжен с политически умения и идеи. Важни са и други две неща - да имаш автентичност и достоверност.
- Каква диагноза бихте направили на политическия елит?
- Скучен, много скучен. За разлика от предишните години и парламенти, когато в политиката имаше много повече хора с характер, с живописен език и поведение. Нещата може би прекалено си влязоха в типичните политически рамки, станаха доста по-ежедневни, липсва онази емоционалност и патетичност на първите години. Политиката стана по-професионална, но от нея отсъства истинският професионализъм. Както в цялото ни общество има хиляди измислени герои, така и политиците не правим изключение. Вчера гледах по "Нова телевизия" за кратко "Хотел България". Там актьорите играят така, все едно някой е застанал пред тях и им казва - ако не си отвориш устата, ще ти завъртя един шамар. Не мога да си представя, че в нормалния човешки живот, може да се играе по такъв идиотски начин. Давам го като пример, защото и при нас - в политиката, е пълно с такива герои. Политиците не могат да са по-различни от обществото. Както във всяка област има сериозни и стойностни хора, така и в политиката има добри и гастрольори.
Има нещо, много характерно за българина - когато започне да се издига, губи автентичното си познание за самия себе си. Ставайки министър, той започва да се изживява като такъв. Той се мисли, че е станал министър, благодарение на себе си, благодарение на това, че е много велик и много умен. Покрай появата на тези десетки отцепвания в НДСВ много странно се видя как в един момент всички тия хора започнаха да вярват, че те са станали депутати, благодарение на това, че са много красиви, много умни или много чаровни. Въобще не е така. Аз щях да съм си един обикновен лекар психиатър в Хасково, можеше и да съм по-щастлив, ако не бях член на СДС, ако СДС не беше партията, която ми даде възможност да реализирам лично свои качества. Никой не става министър само, защото е много умен или има някакви невероятни виждания за държавата или за сектора, в който ще работи.
- Симеон Сакскобургготски по-различен ли е от този български манталитет?
- Той е по-различен с произхода си, с това, което прави като политическа сила, която изгражда около себе си, около ореола си. Не ми се изпада в подробности "за" и "против" личността му. Но не мога да разбера как отделни министри всеки ден си правят невероятни PR-кампании. С какво българският гражданин ще стане по-богат, ако всеки ден вижда на първа или втора страница как Милен Велчев бута детска количка или купува памперси? Или се е навехнал и отива в "Пирогов", а на следващия ден карфичка се е забила на малкия му пръст, пък после отива да си купи тоалетна хартия някъде? Това е смешно и нелепо. Това са неизживени комплекси за това какъв си бил. Това е постсоцкултура. Много е важно каква ценностна система си имал допреди да влезеш в политиката - дали си бил свободен човек, дали си слушал сто неща, дали си чел сто книги. Или си чел едно и си слушал едно. Когато влезеш в политиката, към теб започва да тече информация по много канали. И ти започваш постепенно да си слагаш някакви пиедесталчета, върху които всеки ден изглеждаш още по-велик, още по-велик и накрая изведнъж изпълваш целия телевизор и казваш: "Аз съм този, който трябва да го дават всеки ден"
- Само Милен Велчев ли е такъв?
- В МВР - министърът и главният секретар. Всичките. Този сериал "Хотел България" трябва да снима половината герои в политиката. Политическа сапунена опера.
). И поднася някои неща директно насочени към „чели повече от едно нещо”.