Превантивни войни, самостоятелен подход, смяна на режими, неоконсервативен подход към външната политика. Само преди няколко месеца членове на администрацията и влиятелни коментатори представяха тези идеи не само като желателни, но и като неизбежни за суперсилата, изправена пред безпрецедентни заплахи.

След като загинаха над 1000 американски войници и бяха ранени над 10 000 войници от коалицията, след като бяха похарчени над 90 милиарда долара и след като основната причина за войната беше оценена като "грамаден провал на разузнаването", тези понятия останаха



погребани в пясъците на Ирак



Някои от тях няма да ни липсват. Уповаването единствено на военна сила, за да се противопоставиш на реални или предполагаеми заплахи, се оказа също толкова дефектна идея, колкото презрението към дипломацията. Убийственият хаос в следвоенен Ирак разкри ограниченията на американската военна сила, независимо от нейното техническо превъзходство. Междувременно дипломацията откри възможности, към които днес отчаяно се стремят същите американски лидери, след като се отнасяха така надменно към нея.

Още по-съществено е, че разочарованията в Ирак разрушиха светогледа, според който независимо от новото летоброене след 11 септември 2001 г. продължаваше да се действа като по времето на Студената война. Защото вместо да концентрира всичките си ресурси и енергия да се бори със странната, тайна и бездържавна мрежа, осъществила нападенията, САЩ извършиха военни нападения срещу две държави. Първо, справедливо бе ударен Афганистан, една страна, чието правителство беше обект на приятелски преврат от същите тези мрежи. Втората страна обаче бе Ирак, държава с реална армия и диктатор, наподобяващ ерата на Студената война. Ирак беше всъщност цел, подходяща за умствената настройка на американските лидери и на нейните военни капацитети, за разлика от много по-сложните терористични мрежи, които действат вътре в могъщи държави, включително в САЩ.

С други думи, изправена пред перспективата да води нов вид война срещу нов вид враг, администрацията на



Буш избра да води война срещу враг с познато лице,



чийто адрес беше известен.

Само че американските сили много бързо се оказаха изправени не срещу войници на противника, а срещу това, което Пентагонът започна да нарича "незаконни бойци", чиято националност няма значение и чиито лидери, подчинение, лоялност и готовност да умрат за каузата, остават трудни за разбиране.

Толкова по въпроса за героичните заявки как САЩ ще действат в света, изложени в националната стратегия за сигурност на администрацията на Буш за 2002 г. За съжаление обаче



жертви на войната в Ирак станаха и стойностни идеи



Необходимостта да се работи за дълбокото преобразуване на Близкия изток е една от тях. Неприемливото и политически неправилно заключение, до което бяха стигнали много влиятелни мозъци във Вашингтон, беше, че този конфликт е неразрешим. Това заключение е прекалено деморализиращо и политически пораженско, за да се изрази в прав текст. Затова политиците ще предлагат отново и отново планове. Но ще мине много време преди една нова експедиция, ръководена от САЩ, да вдигне платна и да тръгне решително да лекува Близкия изток от неговите сериозни болести.

Тясно свързан с този нов песимизъм за Близкия изток е растящият скептицизъм за по-голямата цел -



да се разпространява демокрацията



Страховитите съобщения от медиите за военните вождове в Афганистан или за кървавия хаос в Ирак ежедневно подхранват лошите предчувствия какво се случва, когато изнасяш демокрация. Разбира се, американските лидери ще продължат да произнасят речи за историческата мисия на САЩ за развитие на демокрацията в чужбина и как цели народи чакат САЩ да им помогнат да получат политически свободи. Но същите тези лидери запазват мълчание какво биха направили пред твърде вероятната перспектива при едни свободни и честни избори в мюсюлманските страни да дойдат на власт яростно антиамерикански фундаменталисти. Тъжна ирония е, че политическата воля да разпространяваш демокрацията в чужбина се превърна в интелектуална жертва на същата война, чиито вдъхновители я бяха обявили в името на демокрацията.





* Авторът е главен редактор на списание "Форин афеърс". Статията му от последния брой на списанието публикуваме с оригиналното заглавие, но със съкращения.