|
И Петканов е щедър. Отпуска цели 5 нови щатни бройки. Вместо повече полицаи повече музиканти в МВР. И оркестърът вече е от 20 души. Плюс диригент. А министърът е обещал още 5 щата. "Щом той е казал, ще го направи, аз не се съмнявам, трябва да се види, че МВР не се занимава само с наркотрафик и убийства, а в системата има и култура", уверен е диригентът Александър Иванов. Безспорно душата на оркестъра. Кой знае защо, не му викат Сашо, а Ванката - заради фамилията. Неслучайно миналата година министърът го произвежда предсрочно в звание полковник. С този чин са много дългогодишни и заслужили полицаи, а някои още чакат такова повишение. "Явно е доволен от работата ми, за което благодаря и се старая да я върша още по-добре. Смятам, че досега не съм се изложил и нямам намерение да се излагам", пали се Ванката.
-------------------
Историите и на оркестъра, и на диригента са любопитни.
Началото е през 1970 г., когато е сформиран оркестър от няколко старшини към УБО. Те обаче са любители и не се занимават професионално с музика.
След 1989 г. оркестърът преминава към жандармерията. Тогава щатът им е едва 10 души.
"Много се борихме със
системата, която беше военизирана до безумие,
караха ни да даваме наряди - като останалите служители, - а ние сме просто музиканти. Заради това някои колеги бяха принудени да напуснат", спомня си диригентът.
Нищо, че всички са приети в системата на МВР след конкурс и минавайки като всеки редови служител през изпит за физическа издръжливост и психотест. И са станали сержанти.
През 2001-а слънцето изгрява и за оркестъра - преместват го в Академията на МВР. Къде-къде по-академично. И никакви наряди.
Тогава министерството отпуска още 5 бройки от щата на Гранична полиция и оркестърът придобива по-завършен вид - 15 души. А тогавашният министър Емануил Йорданов (явно силовите министри като цяло имат уклон към музиката) произвежда музикантите в Представителен духов оркестър на МВР. Единственият в системата. За разлика от МО, където имат няколко.
"Смело мога да кажа, че в оркестъра ни са едни от най-добрите инструменталисти, всички имаме музикално образование, с което много се гордея. Не можем да се мерим само с гвардейския оркестър, но той е от 80 души", хвали се Иванов.
В оркестъра на МВР има кларнетисти, които свирят и на саксофон, тромпетисти, свирачи на цугтромбон, флигорна, туба, флейта и ударни. Свирят почти всичко - от хората на Дико Илиев през концертни маршове, дори латино и пасо добле до джаз. Репетират всеки ден - от 8 до 14 ч. Имат си специална зала в Академията. И нито едно протоколно събитие на МВР не минава без тях - празници, клетви на курсанти, поднасяне на венци, дори погребения.
Иначе за собствено удоволствие през лятото всяка сряда свирят на гражданите в градинките пред Народния театър и църквата "Свети Седмочисленици", която е точно до сградата на МВР. Всяка година изнасят концерти и на Празника на розата в Казанлък, където имат върли почитатели. Свирят със собствените си инструменти.
"Това обаче е проблем, когато трябва да свирим на открито в дъжда. Не мога да накарам колегите да излязат с инструмент за 2500 евро. Като се напука това дърво от влагата, какво ще правят? Затова вземаме някакви трошляци и свирим с тях", ядосва се диригентът.
Той се надява, че някой ден МВР или спонсори ще дадат пари за нови инструменти. Вече има такива от специални материали и не се повреждат от климатични условия.
"Така се бях зарадвал преди 2 години, когато спортният министър
Лучано каза, че ще ни даде 10 000 лева
за апаратура, ама така и още не ги е дал, а сам ги обеща", не се въздържа да му напомни Ванката.
Няколко минути сред колегите му са достатъчни да стане ясно, че полковникът е строг началник. Заради дисциплината дори не иска да взема жени в оркестъра.
"Все пак сме само мъже, ходим често в командировки - усмихва се закачливо Ванката, но изтъква и по-железни аргументи от тези по "тънката" част. - Ако взема жена, тя трябва да е млад човек, утре ще отиде да ражда, а по закон не мога да взема друга на нейно място, докато е в майчинство. А и понякога свирим на -18 градуса, ние едва издържаме студа, камо ли една дама", обяснява диригентът.
Александър Иванов е последният в рода си музикант. Има само една 10-годишна дъщеря, която танцува народни танци и рисува, но уви музиката не й се удава.
"Понякога на шега й викам: "Ех, инженер ли те направи, стругар ли? И тя напоследък си отпушва душичката, по-добре пее", разказва с умиление бащата.
Баща му Михаил Нанов свири на цугтромбон в Софийския духов оркестър цели 47 години, а вуйчо му е също толкова диригент там. Чичо му пък е размахвал диригентската палка във Военното музикално училище, дядовците му са свирили във военни оркестри преди 9 септември 1944 г., след уволнението си - по кръчми, а единият дори в цирк. Брат му Иван пък и сега е контрабасист в Софийската филхармония.
"Ако кажа, че съм мечтал да стана диригент, няма да излъжа. Почнах да се занимавам с музика като дете, ходех да слушам гвардейския оркестър и държах нотите на музикантите на паради. Но не исках да бъда военен и с нежелание влязох във военното музикално училище", разказва Иванов. После завършва Музикалната академия, специалност кларнет, и сбъдва мечтата си - явява се на конкурсен изпит за диригент и го печели.
От 1975-а 10 години свири в гвардейския духов оркестър, който тогава е към Министерството на народната отбрана.
"Роден съм на една дата с Тодор Живков - 7 септември, и
всяка година празнувах с него в резиденция "Бояна"
Всъщност аз бях на работа, пращаха ни да свирим. После обаче ни организираха банкет и се шегувах с колегите, че аз черпя", спомня си диригентът.
След това обаче го разпределят в гарнизонния духов оркестър в Разград, където изкарва цели 8 години. За късмет през 1994 г. при едно пътуване дотам началникът на жандармерията много харесва Ванката и така той се влива в редиците на МВР.
Подобна е съдбата и на колегата му - барабаниста на оркестъра гл. серж. Недко Недялков. Навремето, преди 10 ноември, имал огромни мустаци, по-големи от тези на шефа на Военноисторическия музей полк. Петко Йотов. Барабанистът обаче имал и проблеми. Един генерал веднъж му направил строга забележка, че такива мустаци не са разрешени в армията. И Недялков чакал да му ги резнат веднага. За щастие самият военен министър по това време - Добри Джуров, се впечатлил от тях и му разрешил да ги носи. "Извика ме и каза: "Нали знаете, че по устав не може да се носи мустак, по-голям от този на министъра, но понеже е хубав, от мен да мине."
И Недялков ги носил. За радост на рускините. Често, докато оркестърът свирел на Паметника на съветската армия, руски групи поднасяли цветя, а женщините умирали да се снимат с него. По 20 наведнъж. Разбира се, и целувки имало. Затова един вестник тогава го нарекъл "най-целувания барабанчик".
|
|
|