|
Наскоро писахме, че България не си знае паметниците в чужбина. Това в момента е така. Преди почти век обаче един българин се е опитвал да ги припомни. Той е поставил началото на проучвания за наши старини в съседни страни, за които трябва ние да се погрижим. Богдан Филов обикалял и събирал всякакви сведения за български архитектурни, културни и религиозни паметници и ги описвал подробно. Всеки автор на пътеводител може само да се черви от срам пред неговите подробни и интересни записки.
-----------------
Богдан Филов (1883-1945 г.), освен че е една от забележителните фигури в политическия живот на България, е и сериозен проучвател на архитектурните ни богатства. Бил е председател на Българската академия на науките, два пъти министър-председател от 1940 до 1943 г. Известният учен бил член на Виенското нумизматично дружество, масон, директор на Народния музей в София (сега Археологически).
С последния му пост са свързани и трите научни пътувания, които той предприема в Източна Тракия, Беломорието и Македония в периода 1912-1918 г. по инициатива на Народния археологически музей, БАН и със съдействието на щаба на армията. Разбира се, повод за тези пътувания не са само интересите му към архитектурата, материалната култура и изкуството. Преди всичко Филов обикаля, за да урежда административни въпроси. Той организира поне за момента
опазването на историческите паметници,
както и пренасянето на някои от тях у нас. В експедициите участват наши известни историци, географи, езиковеди, фолклористи - Васил Златарски, Стефан Димитров, Атанас Иширков, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Михаил Арнаудов, Стефан Младенов, Стефан Л. Костов и др.
Вероятно някои смятат, че това е хоби на Богдан Филов. Истината обаче е, че той тръгва на експедиция сериозно подготвен. Изчита де що има литература по въпроса, издирва стари карти, прави си фишове с описания на издадените дотогава гръцки и латински надписи с текст и най-необходимите бележки за тях. Връща се също с доста подробни сведения за паметници от Античността, Средновековието и Ранното възраждане, които записва в отделни дневници.
Ученият описва и по-незначителни събития по време на експедициите, хората, които му оказват съдействие или му пречат, несгодите, които среща. "Нощес прекарах много лошо поради нетърпимите многобройни мушици и почти не можах да спя", пише Филов за пътуването си до Македония. Подробно описва и местната храна: "Останахме на обяд, който беше много весел и изобилен. Имахме сардини, чорба от агнешко, пържена риба, мусака със сини патладжани, палачинки и диня. Въобще обяд, какъвто сега и в София мъчно би се получил."
За всяко кътче, през което минава, разказва по някоя история, легенда, случка... "Следобед тръгнахме обратно за Левунозо и срещнахме погребението на фелдфебела, който снощи в планината бил убит от гръмотевица, както лежал в палатката си."
Спокойно можем
да причислим Филов и към първите етнографи и антрополози,
тъй като интересът му не се изчерпва само с описанието на всички предмети, които са открити при разкопки. Въпреки че Филов им отделя доста голямо място в дневника си и ги описва най-подробно, той се интересува и от хората. Всеки град или село си има специфичен облик, който заслужава да бъде проучен. И Богдан Филов проучва, доколкото му позволяват времето и обстоятелствата. Той отбелязва етническата принадлежност и броя на населението, дори описва някои особености от бита.
При пътуването си в Македония през 1916 г. си води стенографски дневник по дни, като отделя особено внимание на някои исторически паметници. Проверява дали описанията, с които разполага, са точни и ако не са, ги допълва и поправя. Филов се връща от Македония и с планове на някои от сградите, които сам чертае, фотографира всичко, което му се струва интересно и ценно. Дневникът му се състои от цели 209 страници.
Ученият тръгва от София заедно с няколко помощници. Минава през Кресна, Кромидово, с. Сингел, "дето има стара баня с много хубава минерална вода (около 38 градуса), много изобилна. В банята има 3 големи чучура, тъй че водата е постоянно бистра", Мелник, Рупел, където трябвало да има руини според австрийска карта, но Филов не ги открил. В Левуново пък "е и княз Кирил, обаче не дохожда да се храни с нас, понеже му бил развален стомахът".
Експедицията минава през нашумялото преди десетина години с. Ключ, на път за Демиркапу откриват "няколко сгради с неясни форми и тесни помощния, градени от домени камъни и кал", 4 гроба и няколко предмети от римско време.
Филов се натъква и на неочаквани находки
В картите му пише, че на дадено място има храм, а пред очите му се разкрива жилище на бежанци. "Отидохме в манастирчето "Св. Георги", което се намира около 2 км на североизток от Неготин и в което живеят сега бежанци от Дойран."
На развалини от значително римско гробище пък се натъкват в Ресава. В околността се намират и църквата "Архангел Михаил", и малко манастирче със съборен покрив.
В Сирково копира известен римски надпис на Траян, вграден в чешмата. Експедицията завършва в Охрид и ученият се прибира в София, където подробно описва находките си.
|
|
|
|
|