Прекрасна година е 2004. Зимата не беше много студена, лятото не беше много горещо. Получихме инвестиционен рейтинг, царят стана син на Мадрид. Демократичният кмет още не е в затвора, десните си лудуват, левите не мъдруват. Еврокомисията ни иска на 1. I. 2007 в Брюксел (ако Паси е още министър, иначе - не). Бизнесмени правят партии, партиите правят бизнес.

Е, всичко това нямаше как да го знаем, ако я нямаше гигантската пералня "Медия'04", която откъм края на тая благодатна година ще включва на центрофуга и ще се разхвърчат ръкавели, вратовръзки, фиби и гердани, които ще се носят във въздуха чак до края на юли 2005-а, когато сигурно ще настане време за избор. Рекламата на алкохол е забранена от Нова година, медиите имат нужда от стабилно финансиране, а на политическия хоризонт изгрява мандат с присъединяване към ЕС и цели 4 милиарда и нещо готови пари.



Но въпросът е какво точно знае редовният зрител и любезен читател



Ако пресметнем ефирното време и вестникарското мастило на "скандала" в мощната партия Движение "Оборище", то със сигурност ще удари в земята предпазното споразумение с МВФ. Ще тръшне и промените в конституцията. Направо ще размаже мажоритарния елемент. Изобщо ако искате професионален съвет за това колко сериозен е един политически въпрос, ще се ориентирате по неговата липса в информационния поток.

В медийните кръгове битуват два митични стремежа: "Да произведем шест новини в шест минути" и "Да направим нещо интересно за хората".

Да се търсят под вола новини безспорно играе лоша шега на медиите, но подхлъзва и обществото, което няма друг посредник при реализацията на политическите си интереси.

Проблемът всъщност е там, че в момента, в който се опитате да измъкнете сериозен коментар (за ясна позиция въобще не говорим) по някой наистина съществен въпрос от политици в парламента, кулоарите се опразват като при епидемия от холера. Питайте за глада в Етиопия и се покажете с камера - мигом ще получите 239 национално отговорни мнения (без това на Доган, който не ходи в парламента).

Това, че политиците се опитват да изпързалят журналистите, като им подхвърлят димки от различно естество, е част от играта.



Защо да се ангажират с позиция днес?



Нали утре някой може да им я припомни, а пък тя вече да е точно обратната.

Мантрата "нещо интересно за хората" е резервният вариант на медиите, който се пуска в действие, когато нямаме новина. Разбира се, никога не е ясно дали знаем какво харесват "хората", кои точно са тия хора и т. н. Важното е, че звучи добре.

Факт е, че от медиите дъни тежка политическа чалга. И това е сериозен проблем. Медийното пространство се запушва от маргинални елементи с маргинални тези и маргинално поведение, които объркват разбиранията за важна новина и откровена глупост, но за сметка на това са горди ползватели на медийна трибуна. Няколко минути ефирно време, четири-пет реда в пресата (най-добре придружени със снимка) и ето ти легитимни участници в политическия живот.

Седим си вкъщи по пантофи и виж - депутатка крие любовника си в партиен офис! Голям купон! Драматичен обрат! Обаче това няма значение за никого.



Цялото шоу не само е неприятно за гледане и слушане,





то е направо опасно. Всъщност медийната пералня изключително спомага за това празното дрънкане и политикообразните междуособици да се превърнат в публична норма. При така очертаващия се драматичен дефицит на политика гласуването следващото лято трудно може да бъде рационално. Истински политическите гласове с много мъка ще пробият мръсната звукова среда и накрая ще се озовем със стотина бюлетини в тъмната стаичка и практически без избор.

Сашо Томов от БСП ли беше? Не, бе, социалдемократ! Ама не гласуваше ли с Костов в предишния парламент? А не беше ли всъщност Камов социалдемократ? Нихризов? Ама той е от ОДС! Яне Янев земеделец ли беше? Или земевладелец? Свободен радикал не беше ли нещо от химията? Тия от Евродесницата за еврото ли са, или за десницата? "Гергьовден" лявото сирене ли ядяха, или дясното? Весела ли е Весела? Парите, дето мандатоносителят ги завлече, от иракския петрол ли бяха?

Muppet Show ли гледаме или българска политика?

Познахте! Гледаме шоуто на българската политика, което отдавна не е шоу, а напоследък не е и политика.