С шумни акламации бе обявен правителственият проект за данъчното облагане в изборната 2005 г. Отпадат данъкът върху наследствата и пътният данък, данъкът върху печалбата пада до 15% (съответно са намалени повечето ставки за окончателно облагане). Облекчава се данъкът върху личните доходи, където необлагаемият минимум скромно расте, а ставките на данъка стават между 10% и 24%. През април 2006 ще се почувства ефектът от данъчния кредит за семействата с деца, защото тогава се предвижда да се връща част от данъка на единия от двамата родители. Едва ли ще се намери някой да възрази срещу предлаганите от кабинета облекчения. Но



добрите вести свършват бързо,



а въпреки инспирираното всенародно задоволство истината е, че тревожните данъчни новини преобладават и тази година. Увеличението на осигурителните вноски изцяло ще "изяде" облекченията на подоходното облагане. Колегите от Института за пазарна икономика вече изчислиха, че при условията на правителствения проект данъчното облагане на труда при база средна работна заплата ще нарасне от сегашните 40.15% на 40.41% през 2005 г. Винетките, които ще лепим по колите от януари, ще донесат на хазната двойно повече постъпления от отменения пътен данък. Обещаното намаление на данъците върху печалбата напълно се неутрализира от



ескалацията на акцизите



Поредна крачка нагоре ще направи акцизът върху цигарите, бензина, газьола и керосина. Още през 2005 г. се очаква да се сдобием с акциз за електрическия ток и топлоенергията. Защото "така иска Европа". Въпреки че с България е договорен достатъчен отлагателен период за достигане на минималните акцизни ставки в Евросъюза, можем да се обзаложим, че и това, а най-вероятно и следващото правителство ще правят всичко възможно да затвърдят реномето на фискален отличник. А лятото след изборите е прекрасен момент за изпреварващи финансови удари, с които новата власт си осигурява



траен бюджетен комфорт



и удобни за преразпределение нови бюджетни излишъци. Вече трета година хазната отчита преизпълнение на приходите и бележи рекордни бюджетни излишъци. Данъчните планове подсказват, че и следващата година няма да направи изключение. Преди да видим проекта за новия бюджет, не можем да изчислим какъв ще е общият фискален товар (или както модерно се нарича, "данъчно-осигурителна тежест"). Но отсега е сигурно, че държавата ще продължи да изземва над 40% от брутния вътрешен продукт. За тази година фискалната тежест ще надхвърли 41%, а от действащите данъчни закони и текущите икономически прогнози следва, че догодина към сегашната тежест ще се прибави поне още един процент. Питам се:



какъв е смисълът от резервите,



натрупвани в бюджета? Кому е нужен огромният излишък от приходи, които държавата събира, но не харчи? Вместо да замисляме колосални фараонски проекти, в които да се вложат държавните пари, далеч по-разумно е да се събират толкова данъци, колкото бюджетът разумно може да харчи през годината. И след като държавата постепенно се оттегля от почти всички социални сфери, прехвърляйки разхода върху потребителя, логично е да намали и изземваната част от националния продукт, вместо резервът да пращи от събраните свръхприходи. Засега сме в странна позиция: непрестанно се говори за намаляване на данъците, а в същото време фискалната тежест непрекъснато расте. Фикция е дежурният аргумент "Европа иска така" - щом сме тъй правоверни, че хармонизираме разходите, без да имаме идея откъде ще се хармонизират и доходите, можем поне да уеднаквим и данъците, които в ЕС са по-ниски. Това значи, че е време



ДДС да намалее,



това е единственият честен към данъкоплатеца ход, който би доказал сериозни намерения за намаляване на облагането. Ние сме страната първенец, въвела единна ставка на ДДС, и упорито се отказваме от възможността да облекчим цените на стоки и услуги от първа необходимост чрез диференцирана ставка на оборотния данък? Добре, така пише в евродирективите. Но кое ни задължава да поддържаме ставка над средната? Ако проблемът е само в европейските норми, тогава спокойно можем да свалим ДДС до 15%. Трудно е да повярваме, че някое правителство ще се реши на толкова драстична стъпка, което ще я лиши от бюджетния уют на последните години. Но поне три стъпки във вярната посока още догодина могат да се направят: ставката на ДДС да падне до 18%, срокът за възстановяване на данъка да намалее, данъчната процедура да се облекчи и издръжката на данъка за фирмите да поевтинее. Ето това ще е реално намаляване на данъците. Другото е блъф.