Повече от две години е в сила Законът за защита на личните данни, който трябва да гарантира неприкосновеността на интимния ни живот. Ясно е, че разгласяването на личните данни и попадането им в ръцете на зложелатели може да ни създаде един куп проблеми, но и в момента безпроблемно декларираме ЕГН-то си, където ни го поискат, и позволяваме на хотелиери, частни администратори и др. подобни да преснимат и държат личната ни карта.
По принцип, право да събират, обработват и предоставят тази информация имат само тези, които са регистрирани като администратори на лични данни от Комисията за защита на лични данни (КЗЛД). По дефиниция тази комисия е независим държавен орган, "който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на закона". На практика петима юристи разглеждат жалби, проверяват администраторите на лични данни, дават разрешения и т.н. Комисията има незает щат от около 70 души, но не разполага с достатъчно помещения, в които да работят.
Сега
законът се нарушава доста често
И то не от кого да е. Националният осигурителен институт (НОИ), например, е в челното място в класацията на нарушители на Закона за защита на личните данни. Оказва се, че там четат ЗЗЛД както дявола евангелието. По силата на вътрешна инструкция, НОИ предоставя на някои личните данни, с които разполага, а други, които очевадно се нуждаят от тях, получават странни извинения и откази.
"От НОИ не предоставят лични данни за лица, които са осъдени да плащат издръжка", разказва Красимир Димитров от КЗЛД. А информацията дали някой работи и каква заплата взима може да се получи единствено от осигурителния институт.
НОИ отказва да предоставят тези данни като се позовава на принципа за съгласието на лицето, за което се отнася информацията. Подобни са и отказите на НОИ за достъп до информация за некоректните платци на банките, за които има съдебно решение. Няма логика обаче в хипотезата, че осъден да плаща издръжка или длъжник, на когото предстои запор на заплатата, би разрешил на НОИ да предостави данните му на "врага".
В момента пред Върховния административен съд е висящо дело по подобен казус - НОИ отказва да предостави информация на адвокат, чиято клиентка е осъдила бившия си съпруг за издръжка. Адвокатът подава жалба в КЗЛД, откъдето решават, че осигурителния институт трябва да предостави данните. НОИ обжалва решението пред тричленен състав на ВАС, който отсъжда в полза на адвоката. Сега остава да се произнесе и петчленен състав на ВАС, чието решение ще е окончателно. Мотивът, с който НОИ отказва исканите от адвоката данни е, че "НОИ е задължен да предоставя информация за осигурените лица, която попада под защитата на ЗЗЛД, единствено на НЗОК, и на пенсионноосигурителните дружества". Отказът е обоснован и с липсата на съгласие на лицето, за което се отнасят данните. Комисията обаче логично приема, че исканата от адвоката информация за икономическия статус на осъдения да плаща издръжка е необходима на орган на съдебната власт и съгласието на лицето е несъотносимо към случая. Да, но както вече разбрахте - от института обжалват решението.
Друга крайност при НОИ е неограниченото предоставяне на лични данни на пенсионните фондове. В Комисията за защита на личните данни има
жалби, че НОИ изпраща грешни данни -
най-често е сбъркан адресът на лицата. От комисията допълват, че от НОИ никога не са искали разрешение за прехвърляне на защитените данни.
"Доскоро не предоставяхме информация на съдия-изпълнителите, защото по закон сме длъжни да даваме лични данни на съдебната власт, а е спорен въпросът дали те са част от нея", обясни юристът на пенсионното Йосиф Милошев. Той разясни, че от август насам институтът е променил инструкцията, по която предоставя лична информация и в нея вече е записано, че лични данни могат да се дават на съдия-изпълнители, когато ги изискат. "Кодексът за социално осигуряване ни задължава да предоставяме информация от регистъра на трудовите договори на Главна инспекция по труда (ГИТ), всички данъчни служби, на МВР и на органите на съдебната власт. И в тези случаи не се нуждаем от разрешение от комисията за защита на личните данни", твърди още Милошев
Според Красимир Димитров обаче, НОИ отказва да предоставя на ГИТ информация, която е нужна за проверки на работодателите.
Най-тежката мярка срещу нарушителите, която ЗЗЛД предвижда е временна забрана да се обработва информация. "Запечатването" на регистрите на НОИ обаче
би довело до хаос,
предполага Димитров.
Данъчните също често се движат по ръба на закона за личните данни. Според комисията, огласяването на длъжници противоречи на закона. Според Димитров, данъчните често искат информация от ЕСГРАОН, без да има съдебно производство.
Напоследък пък Министерският съвет, както и различни министерства, често се позовават на закона за личните данни, за да откажат информация на медиите. Такъв беше случаят с незаконно придобитите от министри ведомствени жилища.
---каре---
Тв продуценти заобикалят забраната да се разгласяват ЕГН-та
Доротея Дачкова, Албена Борисова
Огласяването на персоналната информация на участниците в различни игри противоречи на Закона за защита на личните данни. ЕГН-то е информация, която би трябвало да е защитена - тъй като тя е личен код, ключ към много други данни.
В "Треска за злато", например, съобщават в ефир ЕГН-то на печелившите си участници, трите им имена и адрес. Единствената информация, която спестяват, е целия телефонен номер - сигурно за да се избегнат обаждания на зложелатели.
Ако участниците са уведомени, че ЕГН-то им ще се разгласява и са съгласни на това, не би трябвало да има проблем, коментира юристът от КЗЛД Димитров. Не е задължително съгласието да е писмено, когато става въпрос за ЕГН-то, допълни той. В инструкциите на телефонния секретар на предаването, който записва обажданията на кандидат-участниците в шоуто, не се казва, че събраните данни ще се огласят в ефир.
Записът с името, телефонния номер и ЕГН наистина са лични данни, но това е залогът, с който се доказва участието на всеки един играч, обясни продуцентът на предаването Теодор Марков. Тези правила на играта са регистрирани от Държавната комисия по хазарта още при тръгването на шоуто през 2002 г. Според тях, записът се явява един вид индиректно залагане на играчите. Самият факт, че той сам и доброволно и продиктувал данните си по телефона се счита за доказателство, че човекът е съгласен те да бъдат съобщени, обясни още Марков.
"Треска за злато" е регистрирана и като администратор на лични данни, но не заради набирането на играчите, а заради раздаването на наградите. За всеки спечелил ние събираме допълнителна информация, която вече се пази строго в абсолютна тайна и не се разпространява в ефир, обясни продуцентът.
Телелотото беше едно от най-гледаните предавания през август. Играта стигна гледаемост от 18,9%, показват пийпълметричните изследвания на ТНС/ТВ План. По данни на продуцентите всеки ден на телефоните на "Треска за злато" се обаждат между 15 хил. и 20 хил. души. Рекордът на зрителския интерес към шоуто пък бил поставен при отбелязването на неговата първа годишнина, когато продуцентите организираха раздаването на 2 кг. злато. Тогава телефоните буквално прегрели, защото на ден се обаждали по 80 000-90 000 души.
Марков бе категоричен, че досега никой не се е оплакал от злоупотреби. В КЗЛД също няма постъпили жалби от участници в играта, увери Красимир Димитров. Според него обаче, оповестяването на личните данни може да доведе до проблеми за притежателите им.












