|
Йордан Нихризов (БСДП): Аз не зная кой по принцип в България може да определя колко трябва да са политическите партии. Това трябва да се определя от хората, защото е едно от постиженията на демокрацията. В противен случай ние се връщаме към времето на член 1 от живковата конституция, която определяше ролята и мястото на две партии в България - ръководната БКП и нейният вечен другар и приятел БЗНС (к).
В България през ХХ век два пъти са били ликвидирани политическите партии. Първият път - през 1934 г. по време на т. нар. личен режим на Борис Сакскобургготски. Този първи вариант, както казваше покойният д-р Дертлиев, подготви втория от 1944 г., който извършиха комунистите. Да се говори, че в България по този начин се оскъпявала системата на управление е малко смешно. Защото всички знаем, че демократичната система е скъпо удоволствие, но от древна Гърция досега никой не е измислил по-добро. А да се дава пример със страни като Англия или Франция, че там имало определен брой партии, просто не е вярно. Там дори съществуват сдружения, които в България не знаем и които имат или регионален характер или други по-малки общностни интереси.
В една демокрация трябва да бъдат представени всички политически виждания, още повече когато това е млада демокрация като нашата. От 270 партии по естествен ред са отпаднали около 150-180. Последните избори показаха, че участват 140 партии, от които "живи" в национален мащаб са около 30-ина.
Б.Р.: Т.е. тези, които имат национална представителност. Нали това е идеята?
Й.Н.: Въпросът е, че това нещо не трябва да става с ограничителни мерки.
Б.Р.: Не трябва ли това да става с долна граница на членската маса, примерно?
Й.Н.: Сегашната маса - 500 души за провеждане на едно учредително събрание, е нещо напълно нормално. Вижданията, че трябва да се правят масови организации от рода на 10 000, 50 000 или 100 000 души, прилича на нещо от предишния исторически период.
Има и един друг въпрос, г-н Ралчев. Много често от управляващите се говори, а и от гражданите, че партиите били основа на корупция. Вие какво мислите? Защото досега не чух от вас нито едно конкретно обвинение към конкретна партия за извършване на незаконни, противоконституционни или корупционни действия.
Б.Р.: Корупцията е атрибут на властта. Това е общоизвестната формула. Там, където има власт, независимо от формите й на упражняване, там има и корупция. Никой не е опазен в тоя свят от проблема корупция. Но ние сме далеч от мисълта да го съсредоточаваме само в една партия. Очевидно е, че проблемът корупция за нашето управление няма еднозначено значение, свързано само с партиите, а има много по-глобално значение. То е един от приоритетите на нашето управление и, колкото и да е трудна тази борба, тя се води.
Й.Н.: Аз ще взема един пример от последните избори в Свиленград, които така нашумяха. Втората насока, за която се говори е, че мажоритарният вот ще определи най-подходящите и най-кадърните. По този начин ще се ликвидира и значението на партийната система, защото в Свиленград спечелилият кандидат се поддържаше от 13 партии, а той де факто се обявяваше за независим. И местните избори преди година и последните частични сега показаха, че фактически ликвидирането на партиите като политическа система съвсем не е гаранция за ликвидиране на натиска върху избирателите, за съмнение за корупция, за купуване на избиратели и прочие. Така че ние първо трябва да утвърдим демократичната система, в която основата е партийната система, а след това да се опитваме да правим някакви ограничавания в количествен размер.
Б.Р.: Свиленград като пример е един въпрос с много неизвестни. Важният въпрос, който вие поставихте, е свързан с пропорционалната система и мажоритарния вот. Това е една вечна дилема. Личността и съотношението й към общността, била тя партия или друга. Очевидно е, че място за представителство има, но аз считам, че подборът трябва да бъде много внимателно направен вътре в самата партия и личностите, които тя заявява към настоящия момент пред тази конфигурация на нашите обществени отношения, при един много бърз стремеж да постигнем демократичните начала и всеки бърз процес предполага пропуски в изграждането на една система.
Й.Н.: Г-н Ралчев, фактически вие потвърдихте това, което се опитвах и аз да докажа - че политическите партии са необходими на демократичната система, за да бъдат първоначалният филтър за кандидатите, които се издигат за управлението на страната.
Б.Р.: Това е европейската система.
Й.Н.: Освен че това е европейската система, ако го обърнем и към нашия местен вариант, там хората все пак се познават и може партията като едно образование да носи някаква политическа отговорност за своите действия и кадри. И в този смисъл ние достигнахме до нещо общо - че политическите партии не могат да бъдат ограничавани, защото те са филтърът на политическата система, който в този ранен период на демокрацията трябва да бъде използван в България.
Б.Р.: Нали това е един от спорните въпроси - за гражданските сдружения, за гражданското общество и партийното начало. В настоящия момент след този преход от 15 г., след тези смени на правителства, на политически виждания, на люспене на нашето общество, този стабилитет, който постигна нашето управление, държи сметка точно за партийната система и, разбира се, отговорността на бъдещите листи ще бъде в нея да влязат едни представителни сами по себе си лица, които да могат да привлекат със своя имидж и авторитет избирателите и достойно да представят партията, която ги издига.
Й.Н.: В този смисъл, вие не сте съгласен предполагам и с това, което е записано в сегашния доста рекламиран избирателен кодекс - че трябва да има и една имуществена бариера, с която да се участва на изборите. Аз считам, че това е в противоречие не само с Конституцията, но и с традициите в България...
Б.Р.: Мисля, че българският народ ще реагира остро.
Й.Н.: И това, което е казано като необходимост - да се плати, за да може да се облекчи българската икономика или българския бюджет, е просто удар срещу демокрацията.
Б.Р.: Знаете, че в отделните политически системи и в много напреднали държави избирателното право е било функция на 21-годишните. Още нотабилите от онова Велико събрание са счели, че българският народ трябва да се счита за зрял след 18-тата година. Тоест това доверие, тая мащабност на кръга на лицата, които имат право да избират, трябва да бъде една българска традиция и струва ми се, че ние не можем да я разрушим.
Й.Н.: Ние в БСДП дори сме изпреварили малко времето, защото в нашата програма още през 2000 г. е записано избирателната граница да бъде свалена дори до 16 г.
Б.Р.: Не може. Говоря чисто като правист, не като политик.
Й.Н.: Разбирам напълно вашите постановки, които са свързани с пълнолетието и всички неща, които са в традициите, но рано или късно смятаме, че в световен мащаб ще се направи една корекция, тъй като...
Б.Р.: Дай Боже!
Й.Н.: ... акселерацията вече обръща това нещо, тъй като имаме много възрастни хора. За сметка на това познавам младото поколение, което има доста възможности и смятам, че трябва да се направи необходимото, то да участва в политически живот.
В проектозакона за политическите партии се наблюдава нещо интересно. Там вече няма управляващи и опозиция, в този закон слабостите са наложени от друго ниво - че всяка от политическите сили се опитва да вкара елементи, за да удари близкия си конкурент. В следствие на което вътре има насложени самоизключващи се елементи, които не са на основата управляващи-опозиция, а по-скоро на теснопартийни интереси от днес за утре. И когато този закон поотлежи няколко месеца, ще видите как ще се сменят вижданията на много от предложителите, защото ще се смени и ситуацията - ще се направят други коалиции, ще има други разговори... Не трябва да правим законодателство от днес за утре или за конкретната обстановка.
Б.Р.: Както са казали древните, никога не прави закон за противника си.
Й.Н.: Защото в края на краищата може ти да играеш неговата роля.
Б.Р.: Понеже ние чувстваме дъха на нашите конкуренти наоколо, сигурно принципите, от които ще изходим по въпросите, които се съдържат в това законодателство, ще бъдат стабилни и няма да държат сметка за конюнктурата.
Й.Н.: Това, че ние сме малка партия, е пределно ясно. Имаме 6 хил. члена, които в известен елемент варират, стават повече или по-малко. Смятам, че мина времето на т. нар. масови партии. Навремето, през 1990 г. в една сбирка в началото на демокрацията всеки казваше колко партийни членове има. Г-н Тренчев, ако се не лъжа, водеше записки и в един момент каза: "Стига, България надхвърли 21 млн. души." Така че въпросът не е в това колко члена има една партия, а за идеите, които дава. Останалото е механичен сбор от болшевишката революция.
Б.Р.: Идните няколко години са изключително важни. С оглед на това ми се струва, че трябва да обърнем повече внимание върху програмите, върху интересите на обществото, върху това да изграждаме позитивното, а не да наблягаме на негативното. В този смисъл всяка една партия, която има своето достойно представителство и достойна програма, е добре дошла за българското общество.
Й.Н.: Ще потвърдя думите на г-н Ралчев с един пример. Представете си например в началото на промишлената революция как би изглеждала една партия на зелените. Тогава програмите й биха били приети като нещо твърде лековато и екзотично. Но мина време и екологичните проблеми станаха твърде основни и в Европа зелените партии присъстват в управлението. Така че не се знае утрешният свят от каква партия ще има нужда.
|
|
|
