Година след като дори малките партии в парламента се оказаха "непарламентарно представени", се готви нов законов удар срещу тях. Този път целта е изхвърлянето им от политическия живот въобще.
Законът позволява сега 500 души да си регистрират партия. В парламента отлежава проект, който значително вдига бариерата - до половин година след създаването си партията да докаже, че има поне 5 000 членове. Политици от различни партии все по-често говорят за намаляване на политическите формации от 340 до 20-25. Има различни идеи как да стане това - чрез изискване на депозит за участие в избори, чрез задължителни структури в 2/3 от общините и т.н.
Истина е, че само около 10% от регистрираните у нас партии действат като такива. Какво правят останалите 90%? Очевидно не изпълняват предназначението си.
Фактът, че партиите са 340 не е главният проблем и не може да е аргумент за намаляване на броя им. По-важни са други въпроси. Изпълняват ли политическите формации функциите, за които са създадени? Борят ли се реално за властта, за да реализират програмите си за управление? Демократично ли е да се усложняват критериите за регистриране на партия? И ако има някакво пресяване на политическите формации, не се ли нарушава правото на всеки да избира и да бъде избиран? Кой има интерес от намаляването на броя на партиите? И не прокарват ли големите формации собствените си интереси, приемайки закони, ограничаващи малките им конкуренти? Та нали разпиляването на гласовете обърква плановете именно на мастодонтите.
Но все пак живеем в правова държава и има правила на играта, които се пишат чрез закони. А точно те масово се нарушават.
Не е нормално партии да действат като търговски дружества, а лидерите им да бъдат съдени за данъчни измами. Нито пък близо 100 партии изобщо да не пращат отчетите си в Сметната палата. Странно е, че на последните парламентарни избори са участвали 54 коалиции и партии, от които 18 не са получили нито един глас? Т.е. - за тях не са гласували дори техните "лидери". Спомняте ли си как на едни избори по БНТ се показа партиен лидер и представи партийното ръководство така: "Това е леля ми, това е чичо, а ето там е мама".
Има още един проблем в съществуването на подобни партии-фантоми - те са златна възможност за сенчестия бизнес да се включва директно в политиката като използва регистрираната марка.
Затова е нужно законодателят да се намеси - да затегне контрола върху съществуващите партии, но да не създава пречки пред появата на нови формации.












