Правителството щяло да похарчи за нас 300 милиона лева от бюджетния излишък до края на годината. Машала, чувам да цъкат двусмислено людето по стъгди и спирки на градския транспорт. Може вместо сняг банкноти да завалят около Коледа, печени пуйки да захвърчат към пенсионерските трапези, социални помощи да плиснат за всички от сърце. Всякакви чудеса са възможни по нашите древни земи. Ето и генерал Борисов - целият в лампази, ръководи демонтажа на задните Азисови части, които възмущаваха и дивяха населението.
Една от най-близките ми приятелки е зъболекарка. Стегната, организирана, справедлива и пряма до кръв, здраво се труди и се увлича от източните учения. Все някак трябва да издраскаме, отронва, додето развързва маската от лицето си подир десет часа свирепо бачкане. Тъкмо тя веднъж ми се обади, за да сподели какви внезапни думи е открила сред протяжността на източната мъдрост: Чудото е, когато си си научил урока и започва милостта.
Обичам да си ги припомням, защото ме смиряват със стреса и абсурдите, които и аз - като и всички - съм метнала на гръб и влача ли, влача през безумния и несвършващ тукашен делник. Освен това ми се ще да вярвам, че в живота отвреме навреме заслужаваме милост - не някаква конкретна, царска или правителствена, не като обидно подаяние, не като минимална заплата от 150 лева или опростени здравни вноски. А точно като небесен знак, че сме успели да се справим със себе си, с масово проспериращия тарикатски манталитет, с кефа ни на Вуте да му е зле и прочие неусвоени поуки.
Да изричам на глас този си копнеж, означава да бъда непрекъснато освирквана - защото не се придържам към традицията на чудесата, разказани още в народните ни приказки, където добрият цар построява чешма с два чучура, от които потичат мед и масло. Това са народните очаквания. Никой не ще се замисли откъде и как са се натрупали толкоз несметни богатства в държавната хазна. Не ще да е от налозите върху колите, щото те се удвояват чак от догодина. Може пък Пуйката и другите мафиоти, а също така новоизбраният свиленградски кмет Манолов и чорбаджията му с двойно гражданство неочаквано да са си платили данъците. Или министър-председателят да е издължил до стотинка данъка върху върнатите му имоти. Може да са конфискували милионите от разкритата фабрика за източване на ДДС или пък някои съдии да са се отказали от рушветите си и да са ги пренасочили към бюджета, или пък това да са средствата от глоби на депутатите, които изобщо не стъпват в парламента. Все тая, излишъкът си е излишък, и преди избори, и в чест на последния доклад на Еврокомисията не е зле да го ударим на харчове и царска милост.
Отсега да запразним за бъдещата дата, която ни е в кърпа вързана, ако НДСВ продължи да управлява, тъй рече министър Соломон Паси. Той ли, някогашен славен купонджия, не знае да организира със замах - а в случая и с бюджетен излишък - тържеството. Ще покани пак във Външно рапъри, най-добре Румънеца и Енчев, защото нали заедно с Румъния ще ни приемат, също и фолкзвезди от ромски произход, които да символизират успешната интеграция на малцинствата у нас. Може Азис, за да го придобри и да не понесе към Страсбург фамозните си задни части, за да ни осъди там за расова или полова дискриминация. Че с какви пари ще я плати държавата, пак на митичния излишък ще вземе да посегне! Министър Паси ще им поръча химн, който да отрази възторжените настроения в отечеството, рап и чалга в едно. Абрашев само по вдъхновение и съвсем безплатно ще изкомпозира нещичко. Ох, не ми се мисли и какъв фойерверк може да се спретне, ако историческият трабант се натъпче с експлозиви, издигне се с 2007 балона в небесата и се взриви с дистанционно. И по тая част има доста специалисти, списъка им проф. Петканов го къта във вътрешния си джоб. Накрая ще дойде ред и на чешмата. Достатъчно е да си поопресним спомените от ендесевейското управление, което беше турило за шеф на БТА някой Чешмеджиев. Тогава протестиращите журналисти от държавната агенция обещаха, щом злополучният директор падне, да построят пред сградата чешма и водата от нея да се лее като самото свободно слово. Ей сега му дойде времето да се подхване градежът: и датата на пусковия срок се задава, и бюджетният излишък е налице. Но най-важното, самата същност на чудото е, че влезем ли в ЕС, веднага ще има място, откъдето да пием по една студена вода.













