Не знам да се смея или да плача, когато слушам президента и вицепрезидента как критикуват жестоко Джон Кери за думите му, че се надява Америка един ден да се върне там, "където терористите не са фокусът на живота ни, а просто едно досадно неудобство". Фактът, че според президента Буш и г-н Чейни това изказване е доказателство, че г-н Кери не става за лидер, всъщност говори повече за тях, отколкото за Кери. Простете, не знам за вас, но аз лично мечтая за дните, когато в живота ни тероризмът бе просто една малка неприятност.
Ако имам избор, предпочитам да не живея остатъка от живота си, като отличавам добрите от лошите дни по това дали "вътрешната сигурност" ми казва, че навън е "код червен" или "код оранжев". За да проникна във вашингтонския офис на Международния валутен фонд онзи ден, трябваше да си покажа личната карта, да изчакам ескорт и да попълня цял лист бланка за мен и моето посещение. Рекох на домакина си: "Виж какво, не искам заем. Искам просто едно интервю"... Някъде по пътя просто прекалихме, превалихме върха и загубихме баланса.
Г-н Кери всъщност затрогна нещо, от което много американци се безпокоят - тази война срещу тероризма трансформира нашето общество, а се предполагаше, че целта й е да изкорени терористите и да промени техните общества.
Екипът на Буш реагира остро на размислите и откритията на г-н Кери, защото те докосват самата същност на това колко силно тази администрация се е пристрастила към датата 11 септември. Президентът
експлоатира проблема с тероризма за политическите си цели -
опита се да го впише в други спорни въпроси като абортите, притежаването на оръжие или правата на гейовете. С идеята да обедини републиканския електорат и да прокара собствения си политически дневен ред. Но именно експлоатирането на 11 септември изкара и него, и страната от релси. То вби клин не само между него и демократите, но и между Америка и останалия свят, между Америка и собствената й историческа идентичност, между президента и здравия разум.
Възползвайки се от емоциите около 11 септември, г-н Буш прокара крайно дясна политика по въпроса за данъците, околната среда и социалните въпроси (за което нямаше мандат от избирателите) и го докара в крайна сметка до "света от 12 септември". С тези действия г-н Буш сам се направи най-разколническият и поляризиращ президент в съвременната история.
Като използва 11 септември, за да оправдае започването на война в Ирак без подкрепата на ООН, Буш изкопа огромна пропаст между Америка и останалия свят. Съгласен съм с президента, когато казва, че никога нямаше да получи консенсусното одобрение на ООН за една стратегия за изкореняване на тероризма чрез префасониране на арабско-мюсюлманските режими, които го поощряват и която започва от Ирак.
Но когато се стигна до прилагането на стратегията му в Ирак, г-н Буш просто
вби клин между себе си и здравия разум
След като се провали в търсенето на каквито и да е оръжия за масово поразяване, той стана толкова зависим от оправдаването на иракската война с нуждата от отговор за 11 септември, че отказва да види реалността в Ирак. Президентът сякаш си мислеше: "Не е възможно нещо толкова хубаво и правилно като махането на Саддам да се обърка толкова лошо." Дълго време след като за всички, посетили Ирак, бе очевидно, че никога не сме имали толкова много войски, за да наложим ред там; г-н Буш просто игнорираше действителността. Когато го притискаха за Ирак, той търсеше прикритие зад 11 септември и това колко "трудни решения" изисква тази дата. Все едно - трудното решение да започне война в Ирак в името на 11 септември, трябваше да му осигури имунитет срещу критиките за начина, по който ръководи тази война.
В заключение придаването на политически характер на 9/11 се вклини между нас и нашата история. Екипът на Буш превърна страната ни в "Съединените щати на борбата с тероризма". "Буш изглежда способен да изразява само гнева ни, не надеждите ни - заяви близкоизточният експерт Стивън Коен. - Вниманието му е съсредоточено върху една Америка, чиято роля в света е да отрича отрицанието на съществуването на терористите. Но идеята на Америка винаги е била свързана с утвърждаване на нещо положително. Това липсва днес. След Афганистан те бяха много по-добри в разрушаването, отколкото в изграждането."
Иска ми се г-н Кери да можеше по-добре да обясни
как Америка ще си възвърне нормалния живот
Но на този етап позицията му, че иска да прати тероризма на заден план, е вярна. Искам президент, който един ден да може да възстанови 11 септември на точното му място в календара: след 10 септември и преди 12 септември. Не искам този ден да става денят, който ни определя. Защото в крайна сметка 11 септември си е техен, на лошите момчета, не наш. Ние си имаме 4 юли.
Много ми е чудно какво правят поривите на един американец за избора на техния им президент в българска медия. ИКакво се очаква от читателя - да въздъхне, да се прочуства, да се уригне на кисело? Не само на българите, ами сигурно и на много американци животът им няма да се промени от който и да си изберат. Поне за себе съм сигурен. Да избират там Раста или Дръвето и да свършва шоуто, то и без това не е забавно. Май даже няма да се стигне и до гвоздея в програмата - Чейни вади УБЛ от бункера си, пардон ръкава си. Така е като демократите извадиха куц кон. Май Икономист писа, че партията им се борила въобще за оцеляване.
А честно казано май симпатирам на Буш. Напомня ми много на един познат.












????
.