|
На сутринта Азис се събужда депутат. Невъзможно? Достатъчно е половината от десетките хиляди, които идват на концертите му, да гласуват за него в n-тия избирателен район. А Цветелин Кънчев да помогне с "организацията" на някой и друг ромски глас. Какво от това, че Азис няма образователен ценз? Обича ли го народът - обича го. Лучано нито някой го обичаше, нито имаше диплома, пък стана министър, нали?
Може ли описаната по-горе художествена измислица да се превърне в реалност? Може ли Азис да стане депутат? Ако изборът е мажоритарен - със сигурност. Ако е пропорционален - пак може, но няма да е така лесно.
Депутатските мераци на Азис съвпаднаха случайно с дискусията за пряк вот при избирането на народни представители. Всъщност каква ти случайност? Партията на Цветелин Кънчев няма как да мине 4-те процента. А с гласовете от България Азис би станал депутат и в Европейския парламент.
Това е първият проблем на мажоритарния вот - не качествата, образоваността и професионалната компетентност на кандидата, а популярността му е задължителното условие за спечелване на депутатски мандат. Какво от това, ако народният любимец, чувайки думата "член", никога не се сеща за закон? Социологическите проучвания вече доказаха, че хората са склонни да гласуват за певци, шоумени, спортисти и всякакви, за които дори не се знае дали някога са имали повече от тройка в училище.
Да предположим например, че се кандидатира инженер с три висши образования. Срещу него е Азис, Стоичков или Кофе Бабоне (ако му вярваме, той е чист българин). Кого от тях може да победи знаещият и можещ инженер, дори да рецитира наизуст конституцията? Да не би Калифорния да лудна по управленските способности на Шварценегер, а Италия - по ума на Чичолина? Силикон, мускули, дупе, ляв крак - това е решаващо при мажоритарния вот.
Другото важно са парите. Инженерът задължително трябва да е богат. Как иначе ще получи достъп до медиите? Как ще организира предизборна кампания? Как ще отпечата плакати? Къде ще се среща с избирателите? По избори в малките населени места наем на зала коства 100 лв. на вечер. А няколко вечери? А в големите градове?
Във вота за Велико народно събрание през 1990 г. доста читави люде влязоха в парламента. Оттогава обаче мина много време - хората отвърнаха глава, политическият кич ги затрупа, все по-решаваща е ролята на медиите и "обработката" на гласове.
Изборите станаха скъпо удоволствие
Успехът в мажоритарния вот почти изцяло зависи от това КАК правиш изборите. Той коства много, ама адски много пари. Местните избори показаха, че съмнителните бизнесмени бързо са се ориентирали в обстановката. При "честното мажоритарно състезание" те няма смисъл да купуват партиите. Достатъчно е да инвестират в себе си.
А може ли инженерът да обикаля избирателния район по-бързо от тъмните джипове? Значи и джип трябва да си има, за предпочитане няколко. Той може да стане депутат само ако някой партия го подкрепи. Подкрепата естествено няма да е безвъзмездна. Той или ще трябва да си я купи, или поне да гарантира верността си към политическата сила. Нещо по-различно от сега?
В годините на прехода българите оправдано намразиха депутатите. Недоволството бе свързано главно в няколко направления - крадат, не си спазват обещанията, не ходят на работа, избирателят не може да ги контролира. По-голяма част от депутатите нито бяха най-кадърни в съответната област, нито най-честните.
Смесената избирателна система с нищо не е по-добра
от пропорционалната. Някой и друг достоен човек ще влезе в парламента, но повечето ще са рейтингови звезди без нужната компетентност. И съмнителни бизнесмени. А нали избирателната система ще се променя с цел кардинално подобряване на качеството на депутатите.
Мажоритарният вот може да е от полза само при наличието на гражданско общество, което е способно да отсява зърното от плявата. Докато то не се формира, както и да гласуваме, резултат ще е все този.
Кошлуков ни дава за пример Германия.
А Германия има ли си Свиленград?
Другата заблуда е, че мажоритарно избраният кандидат може да бъде контролиран пряко от избирателите. Как ще става това? Като го отзовеш? Като накараш Бойко Борисов да му свали плаката от площада? Като му се помолиш: "Не кради, стой си на депутатската банка и не гласувай с чужда карта"?
Затова, докато не минат поне още десетина години, по-добре да си останат пропорционалните листи. Следващият парламент например най-вероятно ще се състои от пет-шест формации. Нито БСП, нито СДС, НДСВ и т. н. ще сложат Азис на избираемо място.
Вярно е, че често местата в листите се купуват. Още по-вярно е обаче, че да купиш няколко квартала в един град е още по-лесно.
Партиите просто са по-малкото зло
За едно избираемо място в листата се състезават десетки души, които се самоконтролират.
Все пак има и оптимистична хипотеза. Азис се кандидатира, пише управленска програма и вместо с "Как боли" агитира електората за нуждата от обратно изкупуване на дълга със средства от фискалния резерв. Става депутат и още в неделя вечерта, малко след 18 часа, коментира с Кеворкян предпазните клаузи, наложени от ЕС. После се избръсва, сяда на депутатската банка и гласува новия НПК, като преди това е оборил Татяна Дончева за функциите на дознанието в досъдебното производство. Един ден, размишлявайки върху тристранното партньорство в сферата на поп-фолка, му предлагат подкуп. Азис отказва и оглавява комисия "Антимафия".
Това вече наистина ще е мажоритарен избор!
. Но това ме уби:
