208 доклада за финансови операции със съмнение за пране на пари на обща стойност над 30 млн. евро, са докладвани само за първите 6 месеца на тази година в Агенцията за финансово разузнаване.
Според статистиката, тези сделки са се увеличили два пъти в сравнение със същия период на 2003 г., макар тогава сумите да са били доста по-големи - 32 млн. лв., $ 29 млн. и 24 млн. евро. От агенцията обясняват, че значителният ръст се дължи не на друго, а на това, че банките и институциите, които следят за прането на пари, са станали по-стриктни в контрола.
У нас обаче в момента се водят дела за пране на пари едва срещу няколко души, въпреки че са проведени десетки предварителни производства. Не се знае кога и как ще приключат делата, защото се точат куп експертизи и съдебни поръчки до други държави. А прането на пари е, може би, най-трудно доказуемото престъпление.
Сред известните обвиняеми са някогашните съдружници от финансово-брокерската къща "Амигос-3" Петър Петров и братята Дойчин и Димитър Мирянови, работили с оцелелия при един от най-шумните бомбени атентати бизнесмен Иван Тодоров-Доктора. Дело, но срещу неизвестен извършител, се води и срещу две фирми на приживе обявяваният за контрабандист номер едно на страната Константин Димитров - Самоковеца. Той обаче е покойник вече от почти година.
И така,
в България няма нито един осъден за пране на пари
Това едва ли се дължи на негодни доказателства от МВР, усилията на виртуозни адвокати или подкупни магистрати. А защото законът ни е устроен така. Тъй като прането на пари винаги е вторично престъпление, т.е. - преди него е извършено друго, трябва първо да се докаже то. Това на практика означава, че първо трябва да има влязла в сила присъда за предшестващото престъпление, за да може някой да бъде осъден за изпиране на финансови средства, коментират от НСБОП. Освен това трябва да се докаже, че въпросните пари са продукт точно на това първоначално престъпление. Това много ни затруднява, признават антимафиотите.
Очевидно на това мнение са и в Европа. В началото на август евроинспектори препоръчаха в България да се произнасят присъди за пране на пари по косвени доказателства. Според някои представители на съдебната система такава промяна е нужна, но според други възможността за злоупотреби е
твърде голяма.
Примерът на много държави с такова законодателство обаче е впечатляващ.
В Испания за 10 години има 70 присъди
Там е достатъчно властите да разполагат с оперативна информация, че даден човек е член на престъпна група или поддържа връзки с такива хора, като доказателства за това са единствено специални разузнавателни средства. Ако заподозреният не може да представи документи за имуществото и парите си, той бива осъден, а средствата - конфискувани.
Това, което е направено у нас досега, е предстоящото приемане на Закона за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност. Спорен проект. Според спецполицаите, той донякъде ще компенсира положението със спънките в НК. Чрез този закон обаче ще може само да бъде отнето имуществото на съответния човек, но не и да бъде осъден за пране на пари.
В МВР вече има специален офицер за свръзка с Агенцията за финансово разузнаване, който е служител на НСБОП. В момента в службата работят по над 30 нови случая с данни за пране на пари.
Според анализите на експертите, основните икономически предпоставки за това са - условията на валутен борд, ускорената приватизация, заниженият контрол при лицензирането на небанкови финансови институции и лесното превземане на отраслите с бърз оборот на капитала и висока възвращаемост на средствата. Често прането на пари е предхождано от данъчни измами, неправомерно теглене на ДДС или данъчен кредит, банкови измами и фалшификации, свързани с фиска.
В повечето случаи се установяват връзки на извършителите с техни консултанти - адвокати, експерти счетоводители, одитори, служители на държавни институции. Нерядко
в схемата са замесени и действащи служители на банки
и финансови къщи.
Операциите често се извършват чрез инвестиране в държавни обекти, обявени за приватизация, както и акции на фондовата борса. Големите доходи за групировките се генерират чрез присвояване на държавни средства, контрабанда с акцизни стоки, организирани данъчни престъпления, необезпечени кредити, нелегален хазарт, търговия със стратегически суровини, трафик на хора и наркотици.
Въпреки че отдавна това е публична тайна, все още без проблем в повечето случаи парите се прехвърлят през офшорни фирми. А това максимално затруднява разследването. В повечето случаи се използват класически схеми за пране на пари в различни вариации. Една от най-разпространените е финансирането на контрабандна дейност. Преди няколко месеца НСБОП започна работа по случай след като е получена информация за извършване на подозрителни банкови преводи от България в чужбина. Проверка установява, че фирмите, чрез които се извършват паричните преводи, са регистрирани със загубени или крадени документи за самоличност.
Схемата е следната - намират се лица, които извършват контрабанда на стоки от чужбина. Тъй като трябва да платят на производителя на реалната стойност, но не могат да оправдаят изнасянето на парите, се търсят друг начин. В конкретния случай участват 10-на фирми. Всяка от тях представя пред банката неистински документи за предстояща сделка - внос на стока. Тези договори и фактури са достатъчни за банката да направи превода.
Разследването успява да установи, че организаторът е собственик на финансова къща с доста добри познания и контакти в банковата област. Много трудно е обаче да се докаже неговата, и тази на съучастниците му, вина, защото всеки от тях отрича да знае за въпросната фирма, а и името му не фигурира никъде. По данни на разследващите,
само в този случай са изпрани около 5 млн. долара
При друга схема се използват реални фирми, но в офшорни зони. Извършва се трансфериране на валута с фалшив документи за внос на стока, авансово се превеждат суми във валута за бъдещ внос, като за основание се използват фалшиви договори за внос на стоки или извършване на услуги и профорома инвойс фактури. Така се постигат две много важни за прането на пари условия - директно се изнасят капиталите зад граница и се получава т.нар. уравняване през офшорната фирма за дължими суми за внос на стоки от други фирми.
Стоките са внесени контрабандно или на цени по-ниски от реалната им стойност и не се плащат данъци и мита. Продават се в страната или се реекспортира. Средства от тях пък се влагат в извършване на ново престъпление.
Обикновено изпирането на пари, което включва излизането или влизането им в страната, става с участие на чуждестранни физически и юридически лица. Което допълнително затруднява разследването.
Иначе, ако пачките се перат изцяло в пределите на страната, най-често се ползва ясната за всички, но много добре работеща схема - средствата с незаконен произход се вливат в търговския оборот на голяма фирма, например хипермаркет. Там ежедневно се въртят големи суми и никак не е трудно да се вкарат в касата едни 100 000 лева, например, да се заприходят като сделка от продажба и да изглеждат като част от легалната търговска дейност. Изключително трудно е да се докаже, че е имало пране. И така парите вече са чисти и могат да се харчат с "чиста съвест". Единственото, което се налага да дадат "перачите", е да платят данъците за тези суми. Все пак
и прането на пари има цена
Такава има и в някои футболни трансфери, за които е публична тайна, че са добър начин за пране на пари. Там има два варианти - или сумата, която се обявява е много по-ниска от реалната или обратното. И двата случая собствениците на отборите прибират част парите за себе си "под масата".
Във всяка схема се използват подставени лица. В някои случаи те "изгарят като бушони", но при най-добре изпипаните сделки дори и срещу тях няма достатъчно доказателства, за да им бъде повдигнато обвинение. Почти невъзможно е да се докаже и дали даден банков служител, допуснал да бъде извършена такава финансова операция, е участвал с предварителна уговорка или просто е бил небрежен.
"Забелязва се стремеж към преструктуриране на престъпните групировки с цел умножаване на легалните дейности и избягване на активния контрол върху дейността им. Техните представители се занимават предимно с ресторантьорство, хотелиерство, хлебопроизводство, изкупуване на селскостопанска продукция, хазарт, игрални зали, търговия с акцизни стоки и петрол", се казва в анализ на НСБОП за прането на пари.
Спецполицаи твърдят, че в работата си наблюдават траен стремеж от страна на лидерите на групировки към свързване с представители на държавната и местна администрация, както и с определени магистрати. Това обаче не може да се докаже.
---каре---
НОРМАТА
Според чл. 253 от НК, който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от 1 до 6 г. и глоба от 3000 до 5000 лв.
Наказанието е от 1 до 8 г. затвор и глоба от 5 до 20 000 лв., когато престъплението е извършено: от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение на организирана престъпна група.
От 10 до 30 г. затвор и глоба от 20 до 200 000 лв. се предвиждат, когато престъплението е извършено със средства, придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества, техни аналози и/или прекурсори.
Сумите или имуществото, в което са трансформирани, се отнемат в полза на държавата.














