Има едно миниатюрно будистко кралство, сгушено в пазвата на Хималаите, в което нивото на просперитета не се измерва с обичайния брутен вътрешен продукт, а с неговия местен аналог - "брутно вътрешно... щастие". Кралството се казва Бутан. Известно е и като Страната на дракона заради местното поверие, че честите тук бури и гръмотевици ги носи дракон, препускащ по небето. Държавицата има площ от 46 500 кв. км, изпъстрена с накацали по непристъпни скали будистки манастири. Граничи с гигантите Китай и Индия, но за разлика от техния устрем към индустриализация и бурна производителност предпочита кроткото търсене на хармонията в човешката душа.
------------------------
В. "Уолстрийт джърнъл" регистрира удивителен феномен - въпреки че Бутан влиза в списъка на най-бедните страни на планетата, неговите студенти, обучаващи се зад граница, стриктно се връщат в родината си след получаването на съответната диплома. И всеотдайно се хвърлят да упражняват професиите си срещу някакви си 120 долара месечно, макар че в чужбина биха могли да си осигурят поне десетократно по-високи доходи.
Причината? Единодушното обяснение е, че младежите се вдъхновяват от следното убеждение: бутанското правителство се грижи не само за подобряване на здравеопазването, образованието и околната среда, но и активно се бори за по-висшата цел - постигане на щастие за цялата нация! Това зарежда душите на хората с удивително усещане за хармония и с позитивна енергия, които превръщат кралството в идилично местенце.
Показателят брутен вътрешен продукт (БВП) е заменен в Бутан още преди 6 години с "брутно вътрешно щастие" (БВЩ) и този екзотичен подход оттогава не е спирал да занимава аналитици и наблюдатели.
БВЩ не е лесно да се нанесе на диаграма, но може да се обясни.
То включва всички предпоставки за всеобщо щастие
- от защитата на природните ресурси до пропагандирането на националната култура и осигуряването на демократично управление.
"Бутан е много рядък, а може би и единствен пример на страна, поставила за цел в стратегията на националното си развитие постигането на щастие. Там са се научили да жертват настоящата си изгода в името на дългосрочното социално здраве", казва Рон Коулман, директор на GPI Atlantic - канадска неправителствена организация, изучаваща качеството на живота.
Челният бутански пример се оказва заразителен. И през миналата година международната социологическа организация World Values Survey изготви доклад, който подреди различните държави по т. нар. "рейтинг на щастието". Интерес към подхода проявиха и маркетингови фирми от САЩ. А американска социологическа служба възложи на професора по психология от университета в Илинойс Ед Дайнър да изготви национален индекс на благополучието. Макар инициативата едва сега да стартира, целта е този индекс "да заеме мястото си до Dow Jones в ъгъла на телевизионните екрани", казва Дайнър.
Според американския професор при достигането на определено ниво на благосъстояние от обществата доходите престават да бъдат факторът, който дава удовлетворение на хората. Емоционалното здраве не е задължително да е в пряка връзка с банковата сметка. То е по-скоро свързано със социалните взаимоотношения, с удоволствието, получавано от работата, със стабилната заетост, демократичните институции и правата на човека.
Именно тези фактори дълбоко вълнуват краля
на Бутан Друг Гялпо Джигме Сингие Вангчук още от възкачването му на престола през 1972 г. Както и Дайнер, той търсел алтернатива за връзването на прогреса към такъв едностранчив показател като БВП. Той бил убеден, че индикаторът не е в състояние да покаже истинското богатство на нацията. И вярвал, че мисията му като лидер е да се бори не само за материално благосъстояние на поданиците си, но и да култивира у тях вътрешно удовлетворение.
Концепцията била оформена през 1998 г., когато на премиера Лионпо Джигми Тинли е поръчано да подготви нов генерален план на правителството, който получава и подобаващо наименование - "Четири години щастие". Планът се базира на следните основни опорни точки - устойчиво икономическо развитие, опазване на околната среда, рекламиране на националната култура и добро управление. Всичко това според Тинли било призвано да създаде подходящи условия, в които "всеки човек ще може да си осигури щастие".
Миниатюрното кралство с население 828 000 души започва амбициозни реформи - дава над 1/4 от годишния си бюджет за болници и училища. На здравеопазването, образованието и социално-икономическата сфера е даден приоритет пред всички други нужди на инфраструктурата. Чак до крайност - от грижа за здравето на нацията миналата година например беше напълно забранено пушенето на цялата територия на страната.
Не е забравена и другата основна опорна точка - екологията. Вместо да разтвори широко врати за чуждестранни инвестиции и да разпродава щедро природните ресурси, държавата забранява износа на дървесина и ограничава броя на гостуващите в страната чуждестранни туристи до 6000 годишно. Впрочем до 1974 г. на чужденците въобще е било забранено да влизат в Бутан.
В същото време се стимулира включването на всички поданици в традиционните местни религиозни ритуали - като гаранция за пречистването на душата.
За да постигне и другата важна цел - доброто управление, - през 1998 г. кралят ускорява процеса на демократизация,
доброволно отказвайки се от част от пълномощията си
Той вече не назначава министрите си лично - правителството е избираемо. Премиерът Тинли с все сили се старае да докаже, че неговата страна не е пожертвала развитието си в името на щастието, а тъкмо обратното. И изтъква като доказателства социалните индикатори. След 1985 г. продължителността на живота се е увеличила от 48 до 66 г. За същия период детската смъртност е намаляла от 142 на 1000 до 61 на 1000. Нивото на грамотност сред населението се е качило от 23% до 54%. Нещо повече, миналата година в Бутан бе открит и първият национален университет. Броят на здравните заведения пък е нараснал от 65 през 1985 г. до сегашните 155.
Традиционният БВП също се е увеличил почти с 50 на сто - от 445 млн. долара през 1999 г. до 645 млн. долара през 2003 г. Вярно, БВП на съпоставимия с Бутан Непал е значително по-висок, но за сметка на това пък там доста по-назад са образованието и екологията. Само 62% от непалчетата получават основно 5-годишно образование, а в Бутан процентът им е 90.
В кралството на Друг Гялпо Джигме Сингие Вангчук все пак не всичко е идилично. Глобализацията прониква и тук. Минибум в местното строителство започва да нарушава девствения силует на природата, а сред младите хора се появяват и първите симптоми на характерния за модерния начин на живот стрес. Първият местен психолог - Ченчо Джорджи - от 5 години вече има свои редовни пациенти. Множат се и случаите на алколохизъм.
Икономиката се ръководи от 5-годишни планове, разработвани от икономисти в съседна Индия. Акцентът в тях е строителството на пътища.
Но най-важният път - към душевната хармония - си остава чисто бутански национален приоритет.
|
|