Генетична мутация, станала преди 2,4 милиона години, може би е причината за това съвременният човек да има голям мозък и сравнително малка и слаба челюст, твърдят учени.

Антрополози откриха, че до грешката в гена MYH16 на съвременния човек се е стигнало почти по същото време, в което неговата челюст е започнала да променя формата си в сравнение с челюстта на останалите примати, като по този начин е станало възможно увеличаването на неговия мозък. В резултат на тази необичайна "търговия" ние имаме малка и слаба челюст.

"Това съвпадение във времето може да означава, че смаляването и отслабването на мускулите на челюстта по засега неизвестен начин е направило възможно еволюцията, в резултат на която рязко е увеличена масата на мозъка", казва Нанси Миног-Първис, професор по антропология и анатомия в Медицинския факултет на Университета в Пенсилвания, която е стигнала до значимото откритие. Всяко човешко същество има мутирал ген MYH16, но той е непроменен при останалите примати, включително шимпанзето и маймуната макак. През последните няколко милиона години след периода, когато е станала тази генетична мутация, човешката челюст е намалила 3 пъти размера си, като е променен и външният й вид.

Австралийският антрополог и анатом Пат Кюри от Университета в Сидни смята, че резултатите от тези изследвания, публикувани в британското научно списание "Нейчър", са първото откритие на функционална генетична разлика между човека и маймуната.