|
---------------
Без да имат свой бог на здравето, прабългарите съвсем не изостават от траките в медицинските си познания. Край Ловеч например е намерен череп от периода на Първото българско царство, който е претърпял трапанация, направена приживе и довела до оздравяване. Операцията се е наложила заради счупване на черепа и хлътване на част от костта. Това е свидетелство за висотата на хирургичното изкуство на българите в тези далечни времена. Личат дори познания по асептика и антисептика, т.е. осигуряване на стерилност, за да не се инфектира раната. Всъщност трапанации се правят от каменната ера до наши дни. Прабългарите често извършват такива интервенции и след смъртта на човека, надявайки се така да отстранят злия дух или да предотвратят вампирясването му.
След покръстването средновековният българин е изправен пред значително предизвикателство - да загърби вековните си езически култове, за да заживее с нова, непозната вяра. Хората започват да съчиняват легенди, изумяващи със сложните асоциации между старите и новите култове, отбелязва проф. Попов.
Почитането на Асклепий се пренася върху св. Иван Рилски
чрез сказание, според което отшелникът излекува едно момче, ухапано от змия, като му показва изображението на змията-бог Асклепий.
Християнството ражда не само нови предания, но и предпоставя първите манастирски и църковни лечебници по нашите земи. Богато надарени от владетелите, светилищата имат възможността да издържат и лечебници. В началото на X век Климент Охридски изгражда болница в Охрид, която се счита за първата от манастирските лечебници. Ролята на лекари вече играят не жреците в асклепионите, а монасите и свещениците - точно както в Западна Европа.
И така до новия ред, който от XIV век насетне започват да диктуват наследниците на Осман паша. Когато в Европа болните вече се лекуват в първите лечебни заведения от съвременен тип, българите търсят помощ главно от народни лечители. 45 пъти чумни епидемии тестват издръжливостта на народа ни, последният път е през 1838 г. През XVI и XVII сред турците вилнее сифилис. Не ни подминават маларията, туберкулозата, някои кожни и психични болести.
Усещането, че медицината може да не е много богата на зрелища, но пък изобилства от догадки, се носи и из медицинските сведения за XIX век. Главен герой този път е игуменът на Гложенския манастир край Тетевен хаджи Евтимий. Между хирургичното лечение на глаукома и ринопластиката при сифилитични поражения на носа
свещеникът намира време да присади и кожа
Пациентът е млад юнак, чиято устна била отхапана от домашната свиня на двора. Присаждането на кожа при тези примитивни условия е възможно дори от съвременна гледна точка, обяснява проф. Мирослав Попов. Още повече че при лечението игуменът прилага специален мехлем за по-бързо зарастване на раната.
В миналото у нас се правят дори операции за камъни в пикочния мехур. "Това не е толкова трудно, тъй като мехурът е извън торбичката, която обвива червата. Реже се коремната стена, реже се пикочният мехур, вади се камъкът, шие се и това е", обяснява на един дъх специалистът.
В медицината до такава степен няма стопроцентови гаранции, че не се знае със сигурност дори кой точно е първият дипломиран български лекар. Архиви на западноевропейски университети оставят съмнение, че е възможно български лекари да са обслужвали английския кралски двор през XVI век. Иначе за пръв български дипломиран лекар се счита д-р Марко Павлов, който завършва в Париж през 1811 г. Третият е д-р Петър Берон. Първоначално медицина в чужбина отиват да учат децата на зараждащата се българска аристокрация, които впоследствие се включват в борбата за светско българско училище и за църковна независимост. По-късно за лекари учат и по-малоимотни българи.
Русе печели историческия жребий да стане градът, в който през 1865 г. е построена първата невоенна болница от светски тип по нашите земи. Тя е част от реализацията на голямата идея на турския държавник Мидхат паша, свързана със създаването на османска нация. В болницата приемат безплатно и турци, и българи, защото целта е не потискането на раята, а приобщаването й към империята. Почти по същото време богати българи откриват и болница в Търново, както и във Варна. Сградата на варненската лечебница стои и досега, а в нейната някогашна столова в момента се намира модерно заведение. В същата сграда е и
единственият у нас Музей по история на медицината
След Кримската война (1853-1856 г.) вече имаме и лекарки. Първата жена лекарка у нас се казва Анастасия Головина. Тя завършва медицина в Русия веднага след Освобождението. У нас жените лекарки са много уважавани и още от самото начало са считани за равностойни на мъжете.
Освобождението заварва новата държава с около 15 болници и към 120 лекари. Управлението на здравеопазването се счита за вътрешна работа и е поверено на МВР до 9 септември 1944 г., когато се създава министерството на здравеопазването. За разлика от Княжество България, където държавата плаща и организира строителството на нови болници, в Източна Румелия това е поверено на гражданска организация.
През 1882 г. започва и строежът на най-голямата тогава болница у нас - Александровска, която се превръща в крупен медицински център. Тя е наречена едновременно и на руския Цар-Освободител, и на първия български княз. За болницата Софийската община отпуска 200 дка земя в края на града. Постепенно тя се превръща в клинична база за висшето обучение по медицина. Сред преподавателите в началото на века се откроява единственият българин, член на Кралското научно дружество в Лондон - проф. Константин Пашев, който е открил редица очни болести. Голям български учен е и проф.
Методи Попов, създал теорията за клетъчната стимулация,
която дава един от ключовете в изучаването на растежа на злокачествените тумори.
В края на XIX и първите десетилетия на XX век медицинската помощ е платена за всички с изключение на бедните, а качеството й е съпоставимо с европейското. До края на Първата световна война хирургическите операции са доста ограничени, защото откриването на кръвните групи, с което се поставя началото на кръвопреливането, става едва през 1907 г.
Средата на века заварва Медицинския факултет с преустановено образование по генетика. По това време в Русия тече голяма дискусия в областта на биологията, според която само околната среда влияе върху развитието и еволюцията на организмите. Съветски учени отричат ролята на генетичния фактор. Това фундаментално заключение обаче се базира на доста съмнителен експеримент, обяснява проф. Попов. Взема се култура от примитивното многоклетъчно - хидрата, филтрира се и се стрива в хаван с порцеланово чукче. Когато се пренася върху хранителна среда, отново се появяват хидри. Презумпцията е, че при стриването се унищожават ядрата на клетките и съответно генетичният материал. Това не може да стане, защото ядрата са много малки и никакъв чук не би могъл да ги засегне, казва още специалистът. Когато пада политическата стигма, генетиката е реабилитирана и отново започва да се преподава в Медицинския факултет.
През последното десетилетие преди 10 ноември Медицинска академия развива елитарна, скъпа медицина. Нейният ръководител акад. Атанас Малеев създава кардиохирургията у нас, както и модерните методи на клиничната имунология, която е предпоставка за присаждането на органи. Критиките за този период са, че се обръща прекалено малко внимание на медицински дейности, които биха били от полза на широката общественост - като подготовка на лекари по обща медицина и развитие на профилактиката, обобщава Мирослав Попов.
|
|
|